Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще подложи на обществено обсъждане три варианта за промяна в обхвата на районите за планиране.
По време на парламентарния контрол днес министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков посочи, че в момента районите от ниво 2 (NUTS 2) в страната са шест - Северозападен, Северен централен, Североизточен, Югоизточен, Южен централен и Югозападен. По думите на министъра междуведомствена работна група предлага три варианта за нов териториален обхват на районите от ниво 2.
"Предприемането на тази стъпка се налага от необходимостта от по-устойчиви във времето райони по отношение на броя на населението в тях и осигуряването на съответствие с нормативната рамка на ЕС", уточни министърът. Според него съгласно европейския регламент минималният брой население за район от ниво 2 е 800 000 души, а максималният - 3 000 000 души. Според статистическите данни в момента Северозападният район за планиране е под 800 000 души, а Северен централен район е с население малко над изискуемия минимум.
"Целта ни е да създадем силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени и разположени по основни оси на развитие, със силни, достъпни и притежаващи капацитет и възможности центрове на райони", каза още регионалният министър и допълни, че промяната се обуславя от нуждата от изграждане на ефективна териториална основа, на която да се базира разработването и изпълнението на стратегическите документи за регионално развитие, както и на програмите, които ще бъдат съфинансирани от Европейските фондове след 2020 г.
В състава и работата на междуведомствената работна група са включени представители на дирекции в структурата на Министерския съвет, на Президентството на Република България, водещи министерства с отговорности по управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове, Националния статистически институт, Националното сдружение на общините в Република България и Българската академия на науките. Работата на групата приключи през месец декември 2017 г. с консенсусно определяне на 3 варианта за нови райони в страната.
Първият вариант предвижда в страната да има 5 района от ниво 2: Югозападен, включващ областите София-град, Софийска, Благоевград, Кюстендил и Перник; Южен Централен, включващ областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян; Югоизточен, включващ областите Стара Загора, Сливен, Бургас и Ямбол; Североизточен, включващ областите Търговище, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Варна и Шумен; Северозападен, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово и Велико Търново.
Източник: МРРБ
Вторият вариант предвижда в страната да има 4 района от ниво 2: Югозападен, включващ областите Софийска, София-град, Благоевград, Кюстендил и Перник. Тракийско-Родопски район, обхващащ областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали и Смолян. Черноморски район, в който влизат областите Сливен, Ямбол, Бургас, Варна, Добрич и Шумен. Дунавски район, включващ областите Търговище, Видин, Монтана, Враца, Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра.
Източник: МРРБ
Третият вариант предвижда запазване на броя на районите - 6, но с променен обхват. В Западния район ще се включват областите Софийска, Благоевград, Кюстендил, Перник, Видин, Монтана и Враца. Северният централен район ще обхване областите Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Русе, Разград и Силистра. В границите на Североизточния район ще попадат областите Добрич, Варна, Шумен и Търговище. Югоизточния район ще включва областите Стара Загора, Сливен, Ямбол и Бургас. Южният централен район ще обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Хасково, Кърджали и Смолян. Според този вариант област София-град ще бъде обособена в самостоятелен район.
Източник: МРРБ
"През месец януари 2018 г. Министерският съвет разгледа и одобри доклад, с който ни беше даден мандат да предложим за широко обществено обсъждане 3-те определени от работната група варианти. До края на месец март планираме тяхното представяне и обсъждане в рамките на Съвета по регионална политика, Регионалните съвети за развитие на шестте района от ниво 2, както и на планирана кръгла маса с участието на неправителствени организации и агенции, организации от гражданския сектор, представители на академичните среди и научните институции", каза още министър Николай Нанков. Той обясни, че ще се състои широка дискусия по темата за новото райониране в страната, за да се постигне консенсус относно окончателен вариант, който да бъде внесен за разглеждане и одобрение на държавно ниво.
Министърът беше категоричен и че към момента няма одобрен окончателен вариант за нов териториален обхват на районите от ниво 2, а 3-те варианта, които се планира да се обсъждат публично, не съдържат предложения за определяне на центрове и наименования на районите.
"Този въпрос предстои да бъде решен чрез тези дискусионни събития, както и чрез окончателното одобрение от Народното събрание и Министерския съвет", заяви той. Министър Нанков подчерта, че реформата няма да доведе до преместване на граници на административни области, както и до смяна на административни центрове. "Тази реформа ще засегне единствено районите за планиране, които се ползват като база за изготвяне на стратегически документи и за целите на ЕС по планиране", обясни регионалният министър.
Шестте района за планиране от ниво 2 в България, са обособени според класификацията на териториалните единици (NUTS) с цел статистическо отчитане съгласно изискванията на Евростат. Във всеки от тях функционира регионален съвет за развитие, който на ротационен принцип се председателства от областните управители на областите, които попадат в границите на съответния район.
Dimitrov28
на 27.01.2018 в 23:27:38 #2Твърдо подкрепям първия вариант. Най-лесен ще бъде за реализация без да е необходимо по-сериозно преструктуриране - единствено добавяне на 2 области към Северозападния район и 3 към Североизточния. Преструктурирането е свързано с голям разход на време, ресурси, съкращения или текучество на специалисти и затова е добре да се минимизира. Така или иначе в момента най-проблемен е Северозападния район и той поражда необходимостта от тези промени. Присъединяването на развиващите се и привличащи инвестиции области Велико Търново и Габрово към него ще се отрази благоприятно. Основният минус на вариант № 2 е че един от двата големи областни центъра на морето Варна или Бургас ще загуби статута си на център на район на планиране. Голямата степен на преструктуриране също е негатив. Третият вариант е най-неблагоприятен. При него ще завърши процесът на създаване на държава в държавата, а това за никой неживеещ в столицата няма да е добре. Освен това т.нар. Западен район ще съдържа голям брой области, изключително нееднородни във всяко отношение, в които няма нито един град с население над или около 100 000 жители, притежаващ потенциала и опита да бъде успешен център.
stalker
на 26.01.2018 в 22:29:30 #1Третият вариант е единствено смислен. София-град има съвсем различно планиране от останалите области.