България разполага със значителни залежи от полезни изкопаеми - литий, мед, злато и други, а рудодобивният сектор разполага с огромен потенциал за развитие. Постоянното увеличаване на административната тежест обаче, както и все по-засилващите се гласове за по-голяма намеса на държавата, поне що се отнася до прибиране на печалбата, пречат на развитието на бранша.
Така може да се резюмира докладът на Съвета по икономически и публични политики (СИПП), представен в четвъртък в БТА.
Ресурсен национализъм - този термин, подчерта Преслав Райков от СИПП, е именно вдигането на данъчното облагане от страна на държавата върху минния сектор, в последно време продиктувано и до голяма степен заради натрупаните огромни дългове от държавите в условията на ковид криза.
Успешните западни модели са следните - държавата облага с от 1% до 6% от стойността на добитите полезни изкопаеми, посочи икономистът Владимир Сиркаров. "Тук чуваме гласове в друга посока, което е вредно като политически сигнал за инвестиционната среда в България", изтъкна той.
Административните пречки, показва докладът на икономическия тръст, пък са огромен "прът в колелата" на развитие на бранша.
"Постоянно утежняване на администрирането на инвестиционния процес като това в България е достигнало до абсурда, при който дори Европейската Комисия не знае колко институции са отговорни за издаването на разрешения за добив на полезни изкопаеми в България", добави на свой ред Никола Филипов от икономическия тръст.
По думите на Михаил Кръстев от СИПП България изоставала значително не само в сравнение със световните практики, а дори и в сравнение с най-близките ни държави. "На 300 км от границата ни в Сърбия се изгражда литийно-борно находище за 2 млрд. евро, което ще повиши косвено брутния вътрешен продукт с до 4%."
Секторът безспорно притежава сериозен потенциал за развитие, смятат икономистите. "България не произвежда микрочипове или ядрени реактори и в производствената верига все още сме далеч от високата добавена стойност. За сметка на това разполагаме със значими залежи на метални полезни изкопаеми - литий, мед, злато, които са ключови за батериите и всички зелени решения," каза на свой ред Кузман Илиев.
Именно затова т.нар. "Зелена сделка", по силата на която Европа трябва да стане въглеродно неутрална до средата на века, представлява едновременно шанс, но и риск да изгубим конкурентните си позиции в рудодобивния сектор.
"Имайки предвид, че в Европарламента минават доклади, които застрашават самото съществуване на минни дейности у нас заради забраната им в НАТУРА 2000, която обхваща 35% от нашата територия, ситуацията изглежда притеснително. А прекъсването на производствената верига е възможност - до година-две в Югоизточна Европа ще има и завод за микрочипове, които днес са дефицит и доведоха до спирането на Фолксваген. Трябва да действаме проактивно, а не да ни заобикалят чуждестранните инвестиции", подчерта Илиев.
USD
CHF
EUR
GBP
