Малко вероятно е Европейският съюз (ЕС) да достигне целта си за дял от 20% от световния пазар на микрочипове до 2030 г. Това сочи новият доклад на Европейската сметна палата (ЕСП), посочват от пресцентъра.
Въпреки че Актът на ЕС за интегралните схеми от 2022 г. е дал нов тласък на европейския сектор на микрочиповете, е малко вероятно инвестициите, привлечени от него, да засилят значително позицията на ЕС в тази област. В стратегията на ЕС за цифровото десетилетие се определя целта ЕС да достигне дял от 20 % от стойността на световното производство на модерни и устойчиви микрочипове до 2030 г. Европейската комисия е постигнала сравнително добър напредък в изпълнението на стратегията, но одиторите установиха, че има разминаване между амбициите и реалността, посочва ЕСП.
Анеми Туртелбом, член на ЕСП, отговарящ за отида, заяви, че ЕС спешно трябва да анализира дали стратегията за сектора на микрочиповете все още е актуална. Той подчерта, че това е бързо развиваща се област с интензивна геополитическа конкуренция и към момента ЕС е далеч от темпото, необходимо за постигане на заявените амбиции - достигане на 20% от световния пазар до 2030 г., понеже с този темп тя няма как да бъде достигната. "Европа трябва да участва в съревнованието, а Европейската комисия следва да преразгледа дългосрочната си стратегия, за да отговори на новите реалности", съветва Туртелбом.
Комисията отговаря за разходването на едва 5 % (4,5 млрд. евро) от общото очаквано финансиране в размер на 86 млрд. евро съгласно Акта за интегралните схеми за периода до 2030 г. Предвижда се останалата част от финансирането да бъде осигурено от държавите членки и промишления сектор. За сравнение, водещите световни производители са планирали инвестиции в размер на 405 млрд. евро само за тригодишен период — от 2020 г. до 2023 г., което е несъизмеримо повече от предвидените финансови ресурси по Акта за интегралните схеми.
Въпреки това, както посочват одиторите, Комисията не разполага с правомощия да координира националните инвестиции на равнището на ЕС, за да следи за съответствието им с целите на Акта за интегралните схеми. Освен това целите и механизмите за мониторинг на този законодателен акт не са достатъчно добре прецизирани и е трудно да се установи дали в него надлежно са взети предвид актуалните равнища на търсене на стандартни микрочипове в сектора.
Редица ключови фактори засягат конкурентоспособността на ЕС в тази област и шансовете за успешно изпълнение на Акта за интегралните схеми. Сред тях са зависимостта от вноса на суровини, високите разходи за енергия, проблемите, свързани с околната среда, геополитическото напрежение и контролът върху износа, както и недостигът на квалифицирани работници. Също така секторът на микрочиповете в ЕС се състои от няколко големи предприятия, съсредоточени върху проекти с висока стойност, което означава, че е налице концентрация на финансирането. Ето защо прекратяването, закъснението или неуспехът на един проект може да окаже значително въздействие върху целия сектор.
Според заключението на одиторите е малко вероятно Актът за интегралните схеми да допринесе значително за увеличаване на дела на ЕС на пазара на микрочипове или за постигането на целта за дял от 20 % в световното производство. Това се потвърждава от прогнозните данни, изготвени от Европейската комисия и публикувани през юли 2024 г., според които въпреки очакваното значително увеличение на производствения капацитет, общият дял на ЕС в световната верига за създаване на стойност на бързо разрастващия се пазар ще се увеличи незначително — от 9,8 % през 2022 г. до едва 11,7 % до 2030 г.