В арена за лют скандал се превърна организираната в София от Главно мюфтийство конференция на тема „Културно-социалните измерения на вакъфите в нашето съвремие".

Над два часа представители на мюфтийството и лекторите Стефан Андреев, Христо Матанов и най-вече адвокат Красимир Руев, който води голяма част от делата на мюфтийството за възстановяване на отделни имоти, се караха с някои от най-видните лица, част от протестите срещу претенциите на мюфтийството.

В конферентната зала на столичен хотел се появиха депутатът от "Атака" Адриян Асенов, един от тарторите на агитката на ЦСКА Димитър Ангелов - Дучето, председателят на Сдружението на футболните привърженици Елена Ваташка, адвокат Раденко Григоров и други. На конференцията присъства и бившият главен секретар на мюфтийството и депутат от ДПС Хюсеин Хафъзов, който обаче остана мълчалив и не взе участие в разправиите.

След сравнително спокойното начало, в което "външните" гости на конференцията организирана от мюфтийството се постараха да останат спокойни и да изслушат отделните лекции, до голяма степен очаквано напрежението ескалира, като се наложи на място да бъдат извикани за всеки случай и двама служители на реда от най-близкото районно, които за щастие не се наложи да се намесват.

Самата конференция имаше за цел да разясни повече за същността на вакъфите, какво представляват те, как са се формирали и каква е била тяхната цел.

Вакъфите представляват отделяне от собственото богатство и имущество за благотворителни цели, обясни проф. Христо Матанов. Според доц. Стефан Андреев това е недвижима или движима собственост, която може да носи определени приходи и която се завещава по волята на дарителя за богоугодно или благотворително дело. Андреев наблегна в своята лекция най-вече на документацията, която съществува като архив по отношение на вакъфските имоти в българските архиви и библиотеки.

Напрежението започна да нараства по време на доклада на Осман Ибрахимов - специалист в отдел "Вакъфи" в Мюфтийството, който посочи, че най-ранните вакъфи са в днешна Стара Загора от 1415 година и в Кюстендил от 1488 година. Истинската вълна от недоволство обаче предизвика адвокат Красимир Руев, който отдавна има задочни и директни спорове с колегата си юрист Раденко Григоров.

Руев се опита да разкаже повече за указите на новата българска държава след 1878 година, които уреждат собствеността и правата на мюсюлманското и останалите вероизповедания, но "ответната" страна от историци, юристи и противници на позицията и претенции на мюфтийството взе думата.

Какво общо има Мюфтийството с Османската империя, къде в който и да било нормативен акт на българската държава се регламентира или съществува понятието вакъф, скочиха Адриян Асенов от "Атака", Раденко Григоров, Елена Ваташка и Дучето.

Според Руев указът на Княз Фердинанд от 1895 година урежда правото на собственост на мюсюлманското вероизповедение върху определени имоти.

Вакъфът е необикновено собственост, контрира обаче Раденко Григоров и припомни, че от самото мюфтийство разясняват това. Нормално е една колективна личност да притежава собственост, но вакъфът е нещо специфично, това е ислямски институт, типичен единствено за исляма, който по никакъв начин не е уреден от българското законодателство.

Няма такова нещо, такова нещо не съществува, настоя той и бе категоричен, че този указ няма никакво отношение, а той единствено регламентира определени правила по отношение на това какво могат да строят и управляват вероизповеданията.

Толерантни сме, но не сме наведени, обяви от своя страна Димитър Ангелов - Дучето на обвиненията, че групата протестиращи срещу исканията на мюфтийството е прекалено агресивна и нетолерантна. Дучето многократно повтори, че няма нищо общо с погромите над джамията в Пловдив преди няколко седмици, макар да не успя да убеди "противниците" си напълно в това.

Скандал и иронични ръкопляскания от цялата зала пък предизвика изпусната гневна констатация на адв. Руев, че "за съжаление" мюфтийството има много по-малък обем имоти и земи, отколкото ги обвиняват протестиращите срещу тях. Според Руев претенциите на мюфтийството са свързани единствено с 330 декара земя, 8 джамии, 2 бани и 2 училища.

Това е нагла и опашата лъжа, цялата тази конференция е жалък опит да се легитимират абсолютно скандалните действия по заграбване на българска собственост от страна на мюфтийството, посочи Григоров. Османската империя си е Османска империя, а неин правоприемник е Турция, не Главното мюфтийство, поне на теория, обясни той. Друг е въпросът, че главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи има съвсем други отношения с Турция, скочи той.

Мюфтийството претендира за четири имота само в Карлово, като общо делата са 89, с което те претендират за хиляди земи, сгради, гори и други, посочи той, макар Груев да не се съгласи. Става дума за протурска провокаторска дейност, категоричен бе Григоров.

Пробихте с фалшив нотариален акт за Куршум джамия, а пловдивският мюфтия каза, че не само тя ще стане действаща, но и по пет път на ден мюезинът ще пее, гневеше се той и припомни, че тази джамия е на 500 метра от родната къща на Васил Левски.