Министърът на финансите Людмила Петкова заяви, че ако цената на ракията се увеличи с два-три лева, то това ще бъде спекулативно. Коментaрът ѝ беше по повод предвидените в проектобюджета за догодина по-високи акцизи на тютюна и алкохола, съобщи БНР.
По време на обсъжданията в Националния съвет за тристранно сътрудничество и от работодателските, и от синдикалните организации се обявиха против данъка върху подземните богатства. Забележки имаше и по редица други части от бюджета, който като цяло се отхвърля от работодателите, а синдикатите обявиха, че ще го подкрепят със забележки, също много, но за да има бюджет.
Тристранката приключи без изявления от страна на участниците в нея. И работодатели, и синдикати не застанаха пред журналисти, а финансовият министър се среща с представители на протестиращите миньори.
По време на Националния съвет за тристранно сътрудничество Людмила Петкова защити предложението си за бюджет с целта да се запази фискалната устойчивост в средносрочен план. Министерство на финансите е напълно наясно, че някои от предложенията за мерки за приходите в бюджета не гарантират устойчивост.
Людмила Петкова призна, че "по-скоро трябва да има ограничаване на разходите и поетапно увеличаване на вноските за пенсиите", макар и това разбиране да не личи никъде в проектобюджета за следващата година.
Финансовият министър обаче заяви, че не коментира закони, които вече са приети. "Народните представители имат пълните правомощия да правят всичко, което искат да правят със законодателството, както и да предложат други мерки. Нашите предложения се базират на есенната ни макроикономическа прогноза и на действащото законодателство", каза Людмила Петкова.
Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов заяви, че Министерството на труда и социалната политика без колебания ще подкрепи проекта на Закон на бюджета на ДОО за 2025 г.
Предимство на проектозакона е, че той е разработен с един основополагащ принцип в управлението на разходопокривните системи за социално подпомагане, който предполага, че разходите за осигурителни плащания и администриране на системата трябва да се променят в унисон с приходите на системата, за да не влошава финансовото й състояние, посочи Иванов и добави, че това се вижда в предложения законопроект. Той посочи, че в номинално изражение приходите ще нарастват с близо 3,365 млрд. лева, а разходите с 3,64 млрд. лева.
В процентно изражение темпът на прираст на приходите е по-голям от този на разходите - 26,6 процента и 12,6 процента. Приходите в системата ще покриват по-голям дял от разходите в сравнение с предишната година, каза още Иванов.
Делът на трансфера от централния бюджет за покриване на недостига на средства ще е само 39 процента от общите разходи и трансфери. В закона за 2024 г. това съотношение беше малко над 45 процента. С проекта на закон се създават предпоставки, макар и благодарение на краткосрочни мерки, за подобряване на финансовата автономност на ДОО, отбеляза министърът.
Той каза още, че подходът в приходната част на проектобюджета е балансиран - размерите на осигурителните вноски в процентно изражение не се променят, вместо това се съдържа допълнителен начин за повишаване на приходите.
Всички обаче осъзнаваме, че ефектът от такива мерки не може да е дългосрочен. Затова следвайки прогнозите, че поради икономически фактори доходите от труд ще нарастват, се предлага увеличение на нормативите за осигурителните доходи, така се подкрепя приходната част на бюджета, запазва се връзката между приноса и правата, и се поддържа мотивацията на хората с високи възнаграждения да участват в осигурителните системи, каза Иванов.
USD
CHF
EUR
GBP
