Уахид и Шива са семейство от повече от 10 години. В Иран се занимавали с фризьорство, имали приятели и нормален живот, но казват, че винаги са се чувствали различни. Там, в държавата, в която да бъдеш различен е престъпление, те да потърсят щастието си другаде, разказва bTV.

Днес казват, че дъщеря им Хазал им дала сили за тази промяна. Шива Нои – жената в семейството, разказва, че имали приятели християни. Около тях се запознали с религията и прочели евангелията и така направили разликата. „Четохме с тях, те ни обясняваха думите и така предпочетохме да приемем християнството”. Съпругът Уахид казва, че още от дете се усетил различен.

„Всеки човек има в себе си нещо вътрешно. Аз го усетих точно на деня на раждането на Иисус Христос на Коледа. Въпреки всичко, което казвам, инициативата бе на жена ми. Когато започнахме да си общуваме по-често с наши приятели християни от Турция аз попитах: с какво по-различна е едната религия, че да я сменям с другата?", пита Уахид. 

След като разбрал същността, той я приел със сърцето си. Тази вяра проповядва обич, взаимна помощ, мир. Аз избрах този път и не съжалявам за него. Ние не сме се чувствали мюсюлмани. Ние сме се родили такива. Както много хора се раждат в страна с дадена религия, но може да не вярват в нея. Всеки разумен човек мисли за своя път", каза Уахид.

Той даде пример: "Ако аз съм водач на кола и карам по определен път, в един момент разбирам, че съм сбъркал пътя и този път не е правилен. Щом го разбереш поемаш по другия - правилния път".

И те се покръстили. Сменили мюсюлманството с християнството, в държава, в която това решение е равносилно на отритване от обществото. „Малките етнически групи нямат място – казва Уахид – нямаш възможност нито да работиш, нито да живееш нормално.”

С времето започнали да усещат и опасността. „Непосредствена опасност за нас не е имало, но всеки, който е приел чуждата религия е вече нежелан от Бога, там. За това решихме да си тръгнем”.

Така стигат до България. В бежанския център в „Овча Купел” са вече от 3 месеца, но казват, че се чувстват добре. Дори дъщеря им 10-годишната Хазал започнала да ходи на училище.

„Пътуването до България беше много тежко. Дори преди да дойдем ни бяха обяснили, че не е хубава държава, че хората не са добри, полицаите са агресивни, хората не са толерантни, и ние си изградихме негативно мнение още преди да сме дошли. В момента, в който прекрачихме границата обаче полицаите се държаха с нас изключително мило, с много уважение и разбиране. Така още от първия миг ние усетихме сигурност и спокойствие, разказва Уахид.

"Ако някой човек не се чувства щастлив на дадено място, той си тръгва от там. Ние оставаме тук в България, значи се чувстваме добре, на мястото си", допълва той.

Тримата твърдят, че искат да научат български, за да могат да се установят тук.