Решението на парламента на Украйна да се отмени действието на закона за езиците на националните малцинства, приет през юни 2012-а, не бива да притеснява българската държава, заяви в сряда украинският посланик у нас Микола Балтажи, който даде специална пресконференция в БТА.
Законът трябваше да бъде отменен, тъй като в самото си начало бе приет в нарушение на процедурата - имаше повече от 1000 поправки, предложени от опозицията, които бяха отхвърлени, аргументира се той.

Н.Пр. украинският посланик заяви, че отмяната не е съществена поради факта, че той и до момента не е функционирал. В подкрепа на твърдението си дипломатът посочи приетите от Одеса и Волоград решения за въвеждане на двуезичие, които работят успоредно със закона.

Балтажи заяви, че вече е създадена работна група по приемането на нов закон, в която са поканени за участие представителите на различните национални малцинства, в това число и на българското. Той допълни, че при изготвянето на новите текстове ще се отчетат както уроците от предишния закон, така и практиките на европейските държави.

Представителят на Киев изтъкна, че законодателството в областта на националните малцинства в Украйна винаги е било позитивно оценявано от Европа и увери, че са мобилизирани както усилията на правителството, така и тези на неправителствения сектор.

Относно притесненията от репресии спрямо българите той успокои, че украинците са толерантна нация и няма място за притеснения. Българското малцинство в Украйна се радва на пълна липса на проблеми, както отбеляза и българското правителство миналата година.

Микола Балтажи насочи фокуса на пресконференцията върху ескалацията на напрежението в района на Кримския полуостров. Той заяви, че редовно получава информация от граничната служба, според която Русия - като стратегически партньор - нарушава всички двустранни споразумения и погазва законите на Украйна.

В началото на пресконференцията той показа кратък филм, заснет от местен кримски телевизионен канал, на който се вижда как един от анонимните войници в Крим признава, че е част от руска военна част, която би трябвало да не напуска военната база на полуострова.

„Това нахлуване се осъществява на фона на масирана психологическа кампания, извършвана от ръководителите на Руската федерация", заяви дипломатът. Той отхвърли твърденията, че в Киев и Украйна действат бандеровци, радикали и екстремисти, които не признават закона, наричайки ги дезинформационна кампания на Москва.
Посланикът припомни драматичните събития на Майдана и благодари на българските журналисти, които според него „са давали обективна информация на българските граждани, за разлика от журналистите на Руската федерация".

Балтажи отхвърли доводите на руските военни за нахлуването на територия на Украйна, извършени „в защита на руското малцинство", тъй като според него опасност за тях няма, а действията на Москва са в разрез с международното законодателство.
„Заплаха за рускоговорящите в Украйна няма. Данните показват, че там живеят повече от 8 млн. руснаци - 17,3 на сто от цялото население на страната. В същото време, от 3600 масмедии в Украйна, 2350 са на руски език", заяви посланикът.

Балтажи изтъкна как на 3-и март украинската гранична служба е съобщила, че на 55 км от украинската граница са забелязани два батальона руски десантчици, които впоследствие са окупирали контролен пункт на държавната гранична охрана.
В същото време, по думите му, три камиона „Камаз", превозващи руски войници, са пристигнали с Керченския ферибот в нарушение на пограничния режим и двустранните споразумения.

Руската страна има право да държи на украинска територия около 25 000 души, не повече от 132 бронирани машини и 22 самолета, които обаче не трябва да напускат базите на Черноморския флот, заяви дипломатът и нарече действията на Кремъл „явна агресия, целяща да дестабилизира украинската власт".

„Не искаме война срещу Русия, тъй като освен наш стратегически партньор, тя е много близка и тясно обвързана с нас, така че се надяваме агресията ще бъде избегната, каза в заключение посланикът".