Премиерът Росен Желязков официално депозира оставката на ръководения от него министерски съвет, а по всичко личи, че България се запътва към нови избори.

И управляващи, и опозиция бяха категорични, че преформатиране на властта в рамките на сегашното Народно събрание е невъзможно, но преди да стигнем до новия вот предстои предвидената по Конституция процедура.

Първата стъпка е Народното събрание да приеме оставката на премиера. Според изказването на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов това се очаква да се случи на пленарното заседание в петък, като оставката ще бъде първата точка в дневния ред.

От този момент правителството преминава в режим "в оставка" и продължава да изпълнява функциите си до излъчването на нов състав на Министерския съвет.

Междувременно започва и конституционно предвидената процедура по връчване на проучвателни мандати от президента.

По правило държавният глава първо свиква консултации с парламентарно представените политически сили, за да види какви са техните настроения и планове за сформиране на правителство.

След това президентът връчва първи мандат за съставяне на правителство на най-голямата парламентарна група в Народното събрание. Тя ще разполага със срок от 7 дни, за да предложи на държавния глава кабинет, но може да върне и неизпълнен мандат. Това може да се случи още веднага при връчването на мандата.

Засега от най-голямата политическа сила в 51-вото Народно събрание - ГЕРБ, индикациите са, че няма да се пробват да съставят ново правителство в рамките на това НС.

Следващата стъпка е връчването на втори мандат на втората по големина политическа сила - ПП-ДБ. Те също ще разполагат със 7 дни, за да се опитат да съставя правителство, но това е малко вероятен сценарий. От ПП-ДБ вече заявиха ясно, че са ориентирани към предсрочни избори и гарантирането на тяхната прозрачност. Така че и от тях се очаква да върнат веднага мандата за съставяне на кабинет на президента.

Така стигаме и до връчването на третия мандат. За разлика от предните два, държавният глава дава третият мандат на избрана от него политическа сила. Румен Радев ще може да избира измежду "Възраждане", "ДПС-Ново начало", "БСП - Обединена левица", "Има такъв народ", "Алианса за права и свободи", МЕЧ и "Величие".

Въпреки че при третия мандат няма изричен срок за предлагане на правителство, и тук не се очертават големи шансове за успех.

След връщането му президентът подписва два указа - за назначаването на служебен кабинет и за насрочване на нови парламентарни избори.

За избора на служебен премиер държавният глава вече не може да избира свободно, а е ограничен измежду т.нар. "Домова книга".

Тя беше въведена с промените в Конституцията от 2023 г. и представлява списък от около 10 висши държавни длъжности, между които може да бъде избиран служебният министър-председател.

Вътре фигурират:

  • Председателят на Народното събрание (Рая Назарян);
  • управителят и тримата подуправители на Българската народна банка (Димитър Радев и неговите заместници Петър Чобанов, Радослав Миленков и Андрей Гюров);
  • управителят и подуправителите на Сметната палата (Димитър Главчев и неговите заместници Маргарита Николова и Силвия Къдрева);
  • омбудсманът и неговите заместници (Велислава Делчева и Мария Филипова).

По-голямата част от тези позиции бяха попълнени през последната година от мнозинството на ГЕРБ-СДС, "БСП - Обединена левица", "Има такъв народ" и "ДПС - Ново начало".

Много интересен е казусът с Андрей Гюров, тъй като през 2024 г. той беше отстранен от поста си на зам.-управител на БНБ, след като Комисията за противодействие на корупцията обяви, че при него има несъвместимост с поста.

Оттам мотивираха позицията си с участието на Гюров като съдружник в "Йонтех Инженеринг" ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел: Сдружение "Балкански - Паница Институт за научни издирвания" и Сдружение "Голф-клуб Благоевград". Управителния съвет гласува отстраняването му от поста на зам.-управител, но впоследствие Гюров обжалва пред Административният съд София-град.

Съдът прие, че решението на КПК е нищожно, тъй като тя не е конституирана съобразно установените в закона ред и условия и съответно е некомпетентен орган без възложен мандат. Освен това АССГ констатира и серия от процесуални нарушения, както и прие, че КПК въобще не е компетентна да се произнася за наличието на основания за освобождаване на член на УС на БНБ.

Това решение беше оспорено пред ВАС, който пък спря делото, който изпрати казуса на Съда на ЕС в Люксембург. Към края на септември тази година се знае, че Съдът на ЕС е събрал голям състав от 15 съдии начело с председателя на съда - формат, който се събира само при най-значими случаи. Но все още няма крайно решение.

Затова ще е интересно да се прецени дали Андрей Гюров може в крайна сметка на бъде номиниран за служебен премиер.

С назначаването на служебен кабинет се насрочват и нови избори, които трябва да се проведат два месеца след разпускането на предишния кабинет.

Според последните промени в Конституцията Народното събрание продължава да работи и по време на служебния кабинет, като през това време има възможност да приеме бюджета за 2026 г. (под някаква форма), удължителен закон за Бюджет 2025 или промени в Изборния кодекс.

По традиция по време на предизборната кампания (месец преди изборите) практиката е депутатите да бъдат пуснати в отпуска.

Служебното правителство се заема с подготовката на парламентарните избори.

По тази процедура кога може да се очакват новите избори?

Много зависи от скоростта, с която президентът Румен Радев ще придвижи "въртележката" на мандатите и колко бързо ще избере служебен премиер. Сметките показват, че най-ранната възможна дата за избори е 22 февруари, но в случая все пак трябва да се вземат предвид и празниците.

Така че е напълно възможно процедурата да стартира след Нова година и една от възможните дати е 8 март. Трудно обаче е да се очаква и прекалено "разтакаване", което да отложи изборите след 22 март.