Разликите във възприятията на хората в отделните страни от Западните Балкани са по0-големи, отколкото тези между отделните поколения.

Това заяви пред Софийския форум за Балканите социологът Срджан Богосавлевич, който е сред авторите на изследването "От Югославия до ЕС: 20 години след 1991 г. - Приказка за две поколения".

С представяне на изследването започна панелът, посветен на младото поколение и ролята му за бъдещето на Европа.

Срджан Богосавлевич отбеляза и тенденцията на зараждане на скептицизъм по отношение на европейската интеграция, особено сред обществата, които са по-близо до присъединяването към обединена Европа.

Социологът допълни, че се наблюдава засилващо се чувство на носталгия по времето на бивша Югославия – тенденция с изненадващо присъствие сред младите поколения, както и недоверие между различните етнически групи.

За сравнение – поколението на техните родители, като че ли намира повече общи неща с другите народи от бивша Югославия, докато при младите се наблюдава желанието да изтъкват различното в себе си, дистанцирайки се от останалите.

По въпроса за това как изглежда разликата между младите поколения в страните от региона в Турция, г-жа Рана Бирден Чорбаджиоглу, изпълнителен директор на Форум за глобални отношения в Турция, постави акцент върху процеса на промени и възможностите, които новите технологии са разкрили пред младите.

Тя отбеляза като негативна тенденция намаляването на процента на млади хора, които се включват в социални движения, като според последните изследвания в Турция нази тенденция е все по-отчетлива. Това налага неправителствените организации в страната да преразгледат приоритетите и програмите си, за да отговарят на очакванията на младите и да ги ангажират много по-активно в обществения живот, смята г-жа Чорбаджиоглу.

Слободан Джинович, един от създателите на студентската организация ОТПОР в Сърбия, представител на Центъра за приложни ненасилствени действия и стратегии в Сърбия и един от лидерите на студентските протести в Сърбия през 90'те години, подчерта ключовата роля на образованието за създаването на силен старт за младото поколение.

Той определи като напълно естествен процеса на зараждане на песимизъм на Балканите, който обаче може да бъде преодолян чрез последователни действия и образователни реформи, които да мотивират младите да разширят своя кръгозор и да им предоставят по-големи възможности за реализация.

Днешното поколение е дигитално, то разполага с по-големи възможности и вярвам, че цялото гражданско общество на Балканите вече се е събудило, заяви още Джинович.

Инвестицията в младото поколение и неговото развитие ще рефлектират директно върху стабилността и просперитета не само в региона на Балканите, но и в Европа. Именно на тази политика трябва да наблегнат нашите лидери, категоричен бе Ян Златан Куленович от Младежката информационна агенция в Босна и Херцеговина.

Младото поколение е този социален капитал, който ще инспирира по-бързото и успешно развитие на Западните Балкани, допълни той. Куленович определи образованието като ключов фактор за създаването на способно, мотивирано и продуктивно младо поколение, което да може да участва активно в изграждането на своите общества.

Важно е медиите да показват и подкрепят примери на успели млади хора, заключи той.

Друга актуална тема, дискутирана на форума, е разширяването на ЕС, като алтернатива на сегашните проблеми на региона.

ЕС и страните от Западните Балкани трябва да са горди с нивото на политическо и секторно сътрудничество, което са постигнали, но все още има много предизвикателства, с които ние в региона трябва да се справим, заяви Милица Делевич, директор на Службата за европейска интеграция към правителството на Република Сърбия.

В сесията на Софийския форум, посветена на темата за пътя напред Балканите, тя бе категорична, че ЕС не се е отказал от процеса на разширяването и бъдещето на целия регион е именно присъединяването към европейското семейство.

Продължаването на процеса на интеграция е гаранция за продължаването на процеса на реформи, а това ще доведе до търсената от всички нас промяна, заяви Делевич. Тя акцентира и върху проблемите, които все още са на дневен ред за правителствата от региона, наричайки ги проблеми на идентичността - трудни за разрешаване, поради самата си природа, но усложнени допълнително и от паралелното им съществуване с проблеми, породени от финансовата криза.

Синан Юлген, председател  на Център за икономически и външнополитически  изследвания ЕДАМ в Турция и гост преподавател в Карнеги-Европа, раздели процеса на разширяване на ЕС на три етапа като ги оприличи със заглавията на три литературни и филмови бестселъра.

Според него, ЕС е в позицията на човек, изгубил невинността си, което се отразява на процеса на разширяване. Европа със сигурност се променя и това оказва влияние на преговорите и на условията за присъединяване на страните-кандидатки. Темпото вече се определя не от самите страни, а от икономическите и политическите условия в Европа, смята той.

Има известна загуба на ентусиазъм  сред общественото мнение в Турция, поради  прекалената продължителност на преговорите, посочи Юлген, но независимо от трудностите ЕС продължава да бъде привлекателен модел за обществата в страните от региона. Бъдещето не трябва да звучи като "тях" и "те", а да бъдем "ние",  допълни той в заключение.

Балканите никога не спират да ни изненадват, очакваме повече ентусиазъм, а виждаме страх, песимизъм и недоверие по отношение процеса на европейска интеграция. Важно е всички ние в ЕС, да не подценяваме тези настроения в страните от региона, които са  породени и от концентрирането ни върху собствените ни проблеми. Това заяви Мирослав Лайчак, вицепремиер и министър на външните работи на Словакия. ЕС трябва да намери точния баланс в политиката си към страните от региона, отчитайки нуждите и желанията на техните общества и да докаже, че няма по-добра алтернатива от разширяването както за Западните Балкани, така и за Европа, допълни той.

Разширяването трябва да подсили Съюза, а не да го отслаби. Лайчак бе категоричен, че членството в ЕС не е подарък, а цел, която трябва да се реализира по пътя на реформите. Именно в това отношение е изключително важно ЕС да бъде партньор , а не да се опитва да е учител за страните от Балканите.

Днес Мирослав Лайчак се срещна с президента Росен Плевнелиев

Представям си членството в ЕС по по-различен начин, не харесвам условността, заяви Робърт Купър, съветник в Европейската служба за външна дейност.

Той смята, че всяка страна, която пожелае, трябва да се присъедини без предварителни условия, тогава може да се види колко много работа е нужна, а и резултатите вероятно щяха да бъдат по-добри. Брюксел не диктува членството, страните сами избират дали да се присъединят или не. Но условията за интегриране не свършват с това, а що се отнася до Западните Балкани, посочи Купър, те трябва да се присъединят "като ние", не просто като отделни страни. Нека си вършим работата, не да седим и да мислим колко е сложно това, добави той, като обобщи, че  не изговорените думи, а крачките прокарват пътя напред.