Парламентът се зае с антитерористичното законодателство. Според вносителите терористичната заплаха през последните години се разраства. Нападенията, извършени на европейска територия през 2014, 2015 и 2016 г., са доказателство, че този риск може да се превърне в реалност и за България, което налага реакцията с оглед на адаптиране към новите заплахи.

С тази цел е изготвен проектът на Закон за противодействие на тероризма. Противодействието на тероризма се осъществява от множество държавни органи.

„Ефективното им взаимодействие, а оттам и ефективното противодействие на тероризма изисква приемането на нарочен закон, чиято крайна цел е защитата на основните права на гражданите, по-специално правото на живот и правото на физическа и психическа неприкосновеност”, подчерта председателят на комисията за контрол върху спец службите в НС Димитър Лазаров.

Затова една значителна част от предлаганите разпоредби са посветени на дейността по превенция. "В тази връзка са посочени критериите за определяне на съответните нива на заплаха, както и мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност”, обясни той.

Предвидено е, че министърът на вътрешните работи със заповед определя нивото на заплаха и степента на готовност, в която следва да преминат министерства, ведомства, области, общини и обекти. Предложени са превантивни мерки, които да се вземат, когато са налице данни, от които може да са направи обосновано предположение, че лице е свързано с подготовката на тероризъм.

Мерките са: забрана за промяна на местоживеенето без разрешение, забрана за напускане на страната без разрешение, забрана за посещаване на определени места, райони и обекти, забрана за напускане на определено населено място без разрешение, забрана за осъществяване на контакт с определени лица, периодично явяване в районно управление на Министерството на вътрешните работи, отнемане на паспорти и заместващи ги документи и забрана за издаване на нови, и се налагат от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или от главния секретар на МВР за срок до 6 месеца.

Законопроектът предлага регламентация за провеждането на антитерористична операция при наличие на данни за конкретна заплаха от терористичен акт или при извършен терористичен акт. При провеждането на такава операция се прилагат временни мерки и ограничения по отношение на права и свободи.

Предвидено е също при извършване на тероризъм на територията на България, от който са настъпили смърт или увреждане на здравето на мнозина, имуществени вреди или вреди за икономиката в особено големи размери, или значителни последици за околната среда, на цялата или на част от територията на страната, да може да се обявява извънредно положение с произтичащите от това необходими ограничения на права и свободи.

Регламентирано е участието на въоръжените сили в предотвратяване на тероризъм и в преодоляване на последствията от тероризъм, като е предвидено при участие в тази дейност въоръжените сили да упражняват полицейски правомощия по Закона за Министерството на вътрешните работи.

Предвидено е обезщетяване за физическите и юридическите лица за реално причинени имуществени вреди при или по повод извършване на нормативно установените действия за предотвратяване и пресичане на заплаха от тероризъм или за преодоляване на последствията от тероризъм.

Предвижда се също така използване на превозни средства на организации, независимо чия собственост са, а в спешни случаи - и на превозни средства, принадлежащи на физически лица, за превозване на лица, нуждаещи се от спешна медицинска помощ в лечебните заведения за болнична помощ, както и за преследване на лица, когато забавянето може да застраши човешки живот или здраве.

Законът е разбран правилно, оценена е неговата философия, изтъкна от своя страна силовият министър Румяна Бъчварова. Такива закони имало в няколко европейски държави. По думите й проектът бил балансиран. На всички нива държавното управление се ангажирало с темата. 

Димитър Делчев от Реформаторския блок застана категорично зад проекта. Тероризмът, по думите му, не бил хипотетична заплаха. Законът за противодействие на тероризма вече е закъснял, подчерта реформаторът.

Левицата обяви, че ще гласува „въздържал се” на първото четене на закона, тъй като се нарушавали редица права на гражданите, според Димитър Дъбов.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов даде рамо на закона, тъй като бил в правилната посока. Според него дълго време се подценявали проблемите на ислямизма.