Липсват управленска програма на правителството и мнозинството, като и воля и капацитет за провеждане на реформи.

Увеличава се корупцията и се задълбочава партизанщината при назначенията в публичния сектор.

Предлагат се единствено лобистки законодателни поправки и мерки за увеличаване на административния рекет върху бизнеса и гражданите.

Затвърждава се партийно-политическия контрол върху съдебната власт и чадъра върху мафията и олигархията.

Това са сто дни на политическа измама.

Такава е оценката на ДСБ за първите сто дни на "новата" власт, разпространена от пресцентъра. 

Причината за управленската немощ, според тях, е заложена още при сформирането на управляващото мнозинство и коалиционно правителство, които са без ясен идеологически код и общи ценности. Единственото, което обединява управляващите е "усвояването" на средствата от държавния бюджет и европейските фондове в интерес на ограничен кръг лица на олигархията.

Това е и причината за запазване на традицията, етническата корпорация ДПС да е скрит коалиционен партньор дори на правителство с участието на крайни националисти. БСП също само имитира опозиционно поведение, като участва във всички скрити договорки с властта. Видно е, че наследниците на комунистическата номенклатура работят добре заедно.

Всички парламентарно представени сили работят за размиване на границите между трите власти, което е белег на авторитаризъм, прикрит зад демократична фасада. Основна цел е избирането на нов Висш Съдебен Съвет, който да избере следващ "Цацаров", с оглед избягване на търсенето на наказателна отговорност от настоящи и бивши управляващи.

Най-голямата заплаха за националната сигурност остава неразследваната и ненаказана, повсеместна корупция. Декларираната като цел стабилност фактически се отнася до стабилността при разграбването на обществените средства.

Вътрешната сигурност при управлението на Бойко Борисов традиционно се влошава заради нереформираните системи, дебалансирано заплащане на служителите от полицията и от другите органи в МВР и сродни агенции, както и тежко демотивирани служители заради кадровата търговия с олигархията при назначенията на ръководни длъжности. Всичко това води до липса на обществено доверие към органите за сигурност.

Корупцията се проявява най-тежко в сферите на енергетиката и отбраната. Налице е консенсус между власт и парламентарна опозиция за възобновяване на грабежа чрез АЕЦ "Белене" и недопустими публични, лобистки скандали, свързани с превъоръжаването на българската армия.

Вместо управление, насърчаващо икономическото развитие и инициативата на гражданите, виждаме власт на агресивната посредственост и партийната номенклатура. Обществените поръчки се разпределят между тесен кръг лица, близки до властта, а корупцията се е просмукала на всички нива, защото отдавна "рибата се е вмирисала откъм главата". Дейността на приходните агенции е сведена до изсмукване на последните ресурси от независимия бизнес и рекет срещу неудобните за властта. Аферата със суджуците е ежедневие във всички български градове и е олицетворение на начина, по който се управлява държавата.

Подготовката за Българското председателството на Съвета на ЕС се свежда до корупционните скандали около НДК, олицетворяващи принципа "много обичаме европейските пари, но не обичаме европейските правила". Представените от правителството програма и приоритети за Председателството са пълни с клишета и лишени от визия за бъдещето на ЕС, както и на България и Балканите в Съюза.

Въпреки безспорния пробив в българо-македонските отношения, външната политика на държавата е опасно хаотична. От една страна наблюдаваме сервилно отношение към режимите на Ердоган и Путин, а от друга страна лицемерно такова към европейските ни партньори. Опитите за покровителствено отношение на България към държавите от Западните Балкани заплашват да компрометират напредъка в отношенията с Македония и изглеждат пародийно на фона на натрупаните проблеми.

Амбицията за посредничество между Анкара и Берлин надхвърля възможностите на българското правителство и е пречка пред твърда обща европейска позиция срещу геополитическия рекет на Ердоган. Наблюдава се неадекватно поведение на Премиера и външния министър при международните визити, се казва още в изявлението.