Тепали сме се и това е факт, но днес трябва да отворим нова страница. Няма да забравяме историята, но ще живеем днес и утре.
Това заяви сръбският президент Томислав Николич по време на съвместна пресконференция с държавния глава Росен Плевнелиев в Президентството. Николич е на двудневно работно посещение в България.
Не сме се тепали, а сме ги тепали, поправи Джамбазки сръбския президент
Още...
„Отношенията между България и Сърбия приличаха на стара сграда с нестабилни основи и сякаш никой не искаше да ги заздрави", призна Николич. По думите му след промените в Сърбия в началото на века страната се е вълнувала от това какво ще кажат великите сили, но е отделяла малко внимание на мнението на своите съседи, което трябва да се промени.
По време на своите разговори двамата президенти са постигнали споразумение за поддържане и реставриране на паметници както на родна, така и на сръбска територия. Николич пък е поел ангажимент държавата да подпомогне печатането на български учебници и повече подкрепа към българско малцинство в западната ни съседка.
„Нашите народи са близки, славянски и трябва да вървим напред, вдъхновени от общото ни европейско бъдеще", призова от своя страна Росен Плевнелиев. Той посочи, че са обсъдени варианти за все по-тясно сътрудничество между Сърбия и България, включително съвместни парламентарни заседания. В процес на съгласуване е и договор за добросъседство, а приоритет ще бъдат общите бизнес и търговски отношения.
В програмата на двамата президенти е включително и посещение в Българската търговско-промишлена палата, където те ще открият съвместен българо-сръбски бизнес форум.
Президентът Плевнелиев подчерта, че България е „двигател и голям приятел" на Сърбия по отношение на борбата за нейното членство в Европейския съюз и ще използва своя глас, за да могат западните ни съседи да получат колкото е възможно по-скоро дата за присъедияване.
„Искаме да стартираме и други общи инициативи като символ на трайното помирение на Балканите", посочи Плевнелиев подчертавайки, че съвместните дейности по отношение на български и сръбски паметници ще оставят „силен отпечатък върху бъдещото и приятелството" ни със Сърбия.
От своя страна Томислав Николич наблегна върху задължението на политиците по отношение на мира и благосъстоянието на народите, които представляват. В лицето на президента Плевнелиев той е срещнал „събеседник, който в еднаква степен е заинтересован за бъдещето на региона". „Време е този регион да спре да бъде „черна дупка", а да го превърнем в привлекателен за инвестициите", настоя Николич.
По думите му това може да се случи единствено, ако двете държави работят заедно за една обща кауза. „Нека дадем възможност на нашите народи да водят по-добър и достоен живот в модерни и развити икономически държави, каквито заслужават", добави той.
Николич посочи, че Сърбия не признава независимостта на Косово и Метохия, но иска всички граждани да живеят в мир и е показала това с редица отстъпки и компромиси с цел запазване на стабилността и мира в региона.
„Имаме шанс да изградим сериозно сътрудничество и съм убеден, че заедно можем да успеем да се преборим за благосъстоянието на нашите народи", категоричен бе сръбският държавен глава.
По думите на Плевнелиев за последните години двамата с Николич са виждали над пет пъти и са изградили силно приятелство, а България дълбоко оценява усилията на сръбския президент по пътя към прогреса и европейската интеграция. Той посочи, че позитивно се развиват не само дипломатическите отношения, но и тези между самите народи, а пример за това са рекордният брой туристи, които си разменяме. „Заедно за инвестиции, мир и стабилност", призова Плевнелиев.
„Искаме да почетем по малко по-различен начин 100-годишнината от Първата световна война. Там сме били на две различни страни, но догодина ще бъдем на една страна", завърши Николич.
По-рано днес сръбският президент Томислав Николич положи венец със сръбския флаг пред паметника на Незнайния воин. Николич бе придружен от държавния глава Росен Плевнелиев, като почести на двамата главнокомандващи отдадоха гвардейци. Гвардейският оркестър изсвири националните химни на двете държави малко след което Николич се поклони сам пред вечния огън.
Славиянски братя
на 19.09.2013 в 06:09:10 #23Добро дошло братска Србиja.
pa
на 18.09.2013 в 23:14:12 #22Не знам какво толкова има да делим със сърбите. Каквото и да правят ,ние сме братя,но както става между братя има и кавги ,а понякога са лошо скарани.Глупаво е да се делим.Това че Сърбия беше огромна пречеше на концепта на ео.Точно това беше трън в очите на ео и не получиха мира ,докато не раздробиха ,не само Сърбия на малки парчета ,ами успяха да ни скарат ,за да не се обединиме. В същото време ,когато рушаха Сърбия ,те се обединиха станаха една от най-големите ео държави. Нас ни ограбваха и отслбваха с източване на ресурси и унищожаване на индустрия.заедно с нашите политици ,главорези източиха всички големи предприятия и унищожиха Сърбия с война... Населението също се източи и се брои за бройки депутати в ео парламента.така ни минаха.Това е като да дойдат цигани да ти открадат реколтата и после да минават да ти я продавт,за да има какво да ядеш

pa
на 18.09.2013 в 23:00:40 #21Юлиан-3
на 18.09.2013 в 22:08:11 #20Harvester | 18.09.2013 20:40 че защо да ни обичат? .в периода 1913-1919 ни заграбват сума територия гузни гузниии

Harvester
на 18.09.2013 в 21:40:27 #19Общо взето, политически диалог, без смисъл. Аз лично харесвам сърбите, особено на маса... Ама, за да ти направят "ихтибар" си има причини. Иначе не ни обичат особено... и то не заради прословутия НАТО-вски коридор. И преди ембаргото беше така. От историческа гл.т. въобще не ми се говори.
Panchito
на 18.09.2013 в 21:34:35 #18За наше голямо съжаление като българи е, че дори да имаме повече военни успехи в директните ни сблъсъци срещу Сърбия (в периода 1885-1944), то те са спечелили всички "войни" на дипломатическия фронт, което ги направи от една второразрядна държавица, водеща за дълги години на Балканския полуостров за сметка на нас - това трябваше да бъде нашата роля, по географски, демографски, икономически и исторически причини.
AtillA
на 18.09.2013 в 21:25:25 #17Сърбите са много подмолен и долен народ, виновен за цялото страдание на Балканите. Този народ заслужава да не съществува. Винаги са ни играли в гръб, винаги! Предпочитам всеки един народ пред сърбите.
Балканец
на 18.09.2013 в 20:21:50 #16lucifer, За неуспешната кампания на Борис I срещу сърбите през 850 година пише византийският император Константин VII Багрянородни, като артефактът е запазен. Ама пък това си е чиста "византийска апокривка"...

качамака
на 18.09.2013 в 19:51:29 #15Комита | 18.09.2013 18:43 Ей, хора, вземете да прочетете нещо за сръбско- българските войни от 1885 до 1944 година. .............................................................................................................. Чели сме,знаеме за какво става дума,но това не значи,че само ние сме ги побеждавали във войните между двете държави,защото те не са само от това време, а много преди това...
Балканец
на 18.09.2013 в 19:44:30 #14lucifer, В Македония, техната МАНУ ползват този похват, който се опитваш да приложиш ти. Вземат един Исторически Факт, разсъждават върху него на база какво им изнася и накрая правят заключения, които са в пълно противоречие на Историческия Факт. Точно по този начин твърдят, че Самуил е Македонски Цар. Вземат Историческия Факт, че Самуил е коронован, венчан за Българската Корона от Папа Григорий V и прогласен за Български Крал, но заявяват, че това било, понеже в момента немало друга свободна корона. И напълно пренебрегват факта, че не съществуват никакви документи, обявяващи Самуил за нещо друго, различно от Български Крал. А идеята за смяна на династии изобщо я игнорират. По същия начин Шкумбата обявяваше, че загубата ни от Англия с 3:0 на Уембли автоматически се превръща в победа.

Комита
на 18.09.2013 в 19:43:15 #13Ей, хора, вземете да прочетете нещо за сръбско- българските войни от 1885 до 1944 година.
качамака
на 18.09.2013 в 19:27:06 #12Конфликти през 13 век Югоизточна Европа около 1261 година Българското царство в тъмнозелено, Кралството на Сърбия в оранжево. Първите сблъсъци между Второто Българско царство и сърбите, които действат като унгарски васали се появяват през 1202 година. Кралят на Унгария Имре взема предимство в кампаниите на българският цар Калоян и завзема тогава българските градове Белград, Браничево и Ниш. Последният град е даден на сръбският жупан Вълкан като на васал. На следващата година българската армия изтласква сърбите от Ниш и побеждава унгарците в битката при Морава.[20] През 1289 година унгарците искат от васала си Стефан Драгутин да нападне българските аристократи Дарман и Куделин, управляващи областта Браничево. През 1290 година Драгутин напада областта, но е победен от Дарман и Куделин, които на свой ред атакуват земите му. Драгутин моли брат си Стефан Милутин, краля на Сърбия да му помогне. На следващата година те побеждават българите, които отстъпват към Видин. Деспотът на Видин също се бори против сърбите, но войната е неуспешна, а Видин е обсаден. От тук нататък България губи Белград и Браничево завинаги. Войната от 1330[редактиране] Битка при Велбъжд Карта на Балканите през 1355, показваща Сърбия в най-голямото си разширение. След 1291 година и двете държави остават в приятелски отношения. През 1296 година българският цар Смилец омъжва дъщеря си Теодора за бъдещия сръбски крал Стефан Дечански. Сестрата на Дечански Анна-Неда е омъжена за българският цар Михаил III Шишман. Все пак разширяването на сръбското кралство в края на 13 и началото на 14 век довежда до сериозни притеснение в царските дворове в Търново и Константинопол. На 13 май 1327 Михаил Шишман и Андроник III Палеолог подписват договор против Сърбия и се съгласяват да започнат заедно кампания срещу тях.[21] Кампанията започва през юли 1330 година, когато Византия напада Сърбия от юг, но след като завладяват няколко крепости, войските са спрени по заповед на Андроник III. Междувременно българската армия, която наброява около 15 000 души атакува от изток. На 24 юли армиите на България и Сърбия (която наброява приблизително 18 000 души[22]) се срещат близо до град Велбъжд (Кюстендил). Въпреки еднодневното примирие, сключено от двамата владетели, сърбите нарушават уговорката и атакуват българите, които са се разпръснали, за да събират провизии.[23] Изненади и превъзхождани числено, българите се опитват да организират съпротива, но са победени, а ранения Михаил Шишман е пленен от победителите и умира четири дни по-късно.[24] Заключение Битката при Велбъжд отваря за първи път период от 20 години, в който Сърбия е доминираща сила на Балканите. Техния нов крал Стефан Душан, който убива баща си през 1331 година, завладява Македония, Епирското деспотство и Тесалия, а през 1346 година е коронован за император с помощта на българите. След смъртта му през 1355 година държавата му е разделена на няколко независими държавни. През 15 век и двете държави са унищожени от османските турци.
Балканец
на 18.09.2013 в 19:26:38 #11Комита, Не ми пречиш.

Балканец
на 18.09.2013 в 19:25:05 #10lucifer, Разгромът на войските на Борис I Михаил (I Българско Царство) от сърбите през 850 и вземането в плен на първородния му син Расате и още 20 висши боили някак си не се вмества в каквато и да било форма на васалитет.
Комита
на 18.09.2013 в 19:20:48 #9Балканец, написаното от тел се отнася в пълна сила за теб: Ти си посредствен, необразован, глупав и очевидно комплексиран кресльо.
качамака
на 18.09.2013 в 19:20:44 #8Българо-сръбски войни (Средновековие) Българо-сръбските войни са серия от конфликти между Първата и Втората българска държава и средновековните сръбски държави Рашка, Дукля и кралство Сърбия в периода 9-14 век. Зоната на конфликта са Западните Балкани, по-точно западна Сърбия, Босна и Косово. Първата война между българите и сърбите се провежда между 839 и 842 година. Според византийски източници и двете страни живеят мирно до този момент.[1] Конфликтът е резултат от византийската политика на отклонение на българската експанзия в техните югозападни провинции.[2] След като българите завземат западна Македония сърбите мислят, че са заплашени да бъдат погълнати от голямото българско царство. Техния княз Властимир успява да обедини няколко сръбски племена[3], а византийският император Теофил, който официално е сюзерен на сръбските племена подкрепя Властимир в опитите му за обединение на сърбите и евентуално гарантиране на тяхната независимост,[4] по този начин създавайки опасност за българите. Българският хан Пресиан решава да прекрати растящото византийско влияние върху сърбите и ги атакува през 839 година. Войната трае три години, а Пресиан не успява да постигне нищо, освен че губи част от армията си. От друга страна византийците постигат целта си, а именно българското внимание е отклонение и те успяват да се справят със славянските бунтове в Пелопонес. Войната свършва със смъртта на Теофил през 842 година, която от една страна освобождава Властимир от задълженията му към императора, а от друга дава възможност на българите да атакуват Византийската империя и да присъединят района около Охрид, Битоля и Девол през 842-843.[5] Кампания на Борис I Борис I. След смъртта на Властимир около 850 година неговата държава е разделена между синовете му Мутимир, Строимир и Гойник, а в това време новия български хан Борис I атакува сърбите. Той иска да използва сръбската слабост и да наложи българско влияние вместо византийското. Обаче, кампанията завършва трагично след като сърбите побеждават българската армия и пленяват сина на Борис Владимир Расате и дванадесет велики боили.[6] За да върне сина си Борис I сключва мирен договор със сърбите и двете страни разменят подаръци.[7] В резултат на кампанията няма териториални промени, но може би Борис изоставя амбициите си за завладяване на сърбите. Все пак българите постигат част от целите си - сърбите отхвърлят съюза с Византия. Борис и Мутимир установяват приятелски отношения и по-късно е подкрепен от българите в борбата си срещу братята си и след като Мутимир ги пленява, той ги връща в България. [8] Кампании на Симеон I[редактиране] През 917 година Византия успява да подкупи сръбският принц Петър Гойникович, който е съюзник на Симеон I. След като византийската армия е унищожена в Битката при Анхиало на 20 август същата година на Симеон му се налага да отложи настъплението към Константинопол, за да обезопаси западните си граници. През есента на 917 година той изпраща армия под командването на Теодор Сигрица и Мармаис, за да нападнат Сърбия и да накажат Гойникович за предателството му. Те убеждават Петър Гойникович да се срещне с тях, но когато той идва е пленен и отведен в Преслав, където умира в затвора. На престола на сърбите, българите поставят братовчеда на Петър Павел Бранович, който е под закрилата на Симеон.[9][10] През 921 година, когато българите владеят почти всички византийски територии на Балканите, византийците отново се опитват да обърнат сърбите против България. Роман Лакапин изпраща Захарий Първославлиевич срещу Павел, който е лоялен на Симеон, но той е победен и изпратен в България. Все пак византийците успяват да подкупят Павле Бранович и докато българите обсаждат Адрианопол, сърбите започват военни действия против България, но Симеон лесно ги побеждава, като изпраща Захарий с армия в Сърбия. Павле е победен, а трона му е взет от Захарий.[11] Византийските историци пишат, че Захарий "след като си припомня благоволението на византийският император, незабавно започва въстание срещу българите, защото не иска да им бъде подчинен, а предпочита да бъде такъв на византийският император."[11] Ядосан от предателството му Симеон изпраща армия водена от Теодор Сигрица и Мармаис, за да разбие сърбите, но армията на българите е победена, а отрязаните глави на командирите и изпратени в Константинопол.[12] Симеон, преструвайки се, че е готов да сключи мир с Византийската империя събира армия, начело на която застават Книн, Имник и Ицвоклиус, заедно с новия претендент за сръбския престол Чеслав Клонимирович. Когато новините за тези приготволения достигат до Захарий, той незабавно заминава за Хърватското кралство. Армията завладява този път цяла Сърбия. Сръбските благородници са убедени да се срещнат с Чеслав, където са пленени и отведени в Преслав. Българската армия опустошава Сърбия и изселва население в България, но някои успяват да избягат в Хърватия и Византия.[13] Сърбия е включена в границите на Българското царство,[14] за период от три години докато Чеслав Клонимирович не решава да възстанови сръбското царство. Кампании на Самуил След загубата при Сперхей през 966 година срещу византийците, българският цар Самуил обръща вниманието си към сръбските и хърватски княжества на североизток, където византийското влияние е силно.[15] През 988 година той напада сръбското княжество Дукла, което е управлявано от принц Иван Владимир. Сърбите не успяват да устоят на българската армия и Йован Владимир напуска с хората си в посока на планината Облица.[16] Когато Самуил пристига оставя част от армията си да прегражда сърбите, а с останалата част от армията си обсажда бреговата крепост Улцин. За да се избегнат по-нататъшни кръвопролития българите предлагат на Йован Владимир да се предаде и отначало той отказва, но после става ясно, че неговите благородници са готови да го предада и съответно той се предава. Йован Владимир е изпратен на заточение в двореца на Самуил в Преспа.[17] После българите завладяват Котор и се насочват към Дубровни
качамака
на 18.09.2013 в 19:10:54 #7Комита,грешиш,пич...Балканеца е прав...През Средновековието сме яли бой от тях,а иначе по времето на Третата българска държава,боя са го яли те... Ето ти и малко инфо: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%BE-%D1%81%D1%80%D1%8A%D0%B1%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B8_(%D0%A1%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5) . И аз не обичам сърбежите,защото са предателско племе,но фактите са си факти... .
Балканец
на 18.09.2013 в 18:59:20 #6Комита, Ти си посредствен, необразован, глупав и очевидно комплексиран кресльо. Не е лошо да отвориш учебниците по история (нашите) и да прочетеш колко пъти през I-вото и II-то българско царство сме им яли пердаха. Ако умееш да четеш. Такива лумпени, като тебе, ги има много в Сърбия също. Такива като тебе разглеждат историята като футболен шампионат и са идеалното поле за манипулиране. Заради такива като тебе Балканът е накълцан на дребни зависими държавички, които се мразят една друга и в които се живее зле.
Комита
на 18.09.2013 в 18:26:55 #5Балканец, ти не си добре! Или си изперкал и буташ масло, или си сърбеж или антички педер! Сърбите никога не са ни били! И през 1885 година, и през 1913, да не говорим за 1915/18, и през 1941 сме ги скъсвали от бой, прошляко! Нещастник антибългарски!
Балканец
на 18.09.2013 в 18:06:38 #4Комита, Море, и те бая бой са ни били. Ама ти си запомнил от историята само нашата пропаганда. Истината е, че най-големия страх на Великите Сили тук на Балканите е бил от възможността да се обединят България и Сърбия.