Антони Тренчев и Настимир Ананиев, които бяха депутати в групата на Реформаторския блок в предишния парламент, напуснаха ДБГ.

Двамата обявиха решението си чрез статуси в социалната мрежа Фейсбук, публикувани преди часове.

Сред причините, които те изтъкват за оттеглянето си, е отлагането на конгреса на партията, който няма да се проведе през лятото, а в края на годината.

Ананиев посочва също липсата на поемане на лична отговорност в партията и това, че председателят на изборния щаб на РБ Найден Зеленогорски не е подал оставка след изборната загуба.

"Решението взех доста трудно, но вярвам, че е правилно. Причините са комплексни и не малко. Може би многото компромиси са напълнили чашата и тя накрая преля. Не мисля да описвам в детайли всичко, но няколко конкретни неща ще спомена. Разбира се не по важност, но отлагането на конгреса от юни за края на годината е една от причините. Друга е липсата на желание за поемане на лична отговорност за резултата от последните избори, и тук не говоря за колективната оставка на ИС на ДБГ, за която всъщност аз инициирах дискусията, говоря за председателя на изборния щаб на Реформаторския блок, Найден Зеленогорски. Той и до този момент не е подал оставка от този си пост. Не може да проповядваш мантрата за личната отговорност, а когато е морално пръв да хвърлиш оставка, да не го правиш. Всъщност това е прехода и към следващата причина, и това е така нужната съществена промяна в ДБГ, предаването на щафетата на нови лица е важно и необходимо, но като гледам как хора като г-н "няма да подам оставка" пак се готвят да започват новия разговор за десницата, съм доста скептичен. (...)" - мотивира решението си Ананиев.

Тренчев от своя страна заявява, че причините за оттеглянето му са комплексни:
"Причините за моето дистанциране са много. Изброени една по една едва ли биха достатъчно значими като доводи за някого извън екосистемата на нашата формация, но съвкупността им е важна и решаваща. С много неща не съм бил съгласен през годините, но политиката е колективно начинание и човек понякога, всъщност твърде често, прави компромиси. Решаващ тласък ми даде последният Национален съвет на ДБГ, на който се взе абсолютно погрешното според мен решение (срещу което гласувахме с доста хора, включително и председателят ни) да се отложи конгресът за неясно точно кога, при обявен такъв за юни месец.
Тежко отстъпление от правилната посока, зададена от Меглена, посредством решението и да не бъде водач в листа на последните избори.
Още тогава изразих готовността си да си направя отвод (при евентуални номинации) за председателското място, стига това да не ни отклони от правилния път на качествена и реално промяна. Днес правя една крачка повече, синхронизирайки говорене с действия.
На други в нашата формация детската мечта е да председателстват. Аз мечтая по-смело. В началото на моя политически път един умен човек ми каза - "когато вече не казваш с гордост от кои си, мястото ти вече не е там".
За съжаление усилията на нашия председател в оставка за истинска трансформация бяха умножени по нула. Аз в мимикрии не мога и няма да участвам, твърде високо мнение имам за себе си и за хората, към които такава мимикрия би била насочена. (...)"