България е в състояние да поеме правата и задълженията на член на ЕС от 1 януари 2007 година.

Това заяви ръководителят на делегацията на ЕК у нас Димитрис Куркулас при представянето на септемврийския доклад на Комисията.
На специална пресконференция в "Шератон" Куркулас коментира доклада час, след като той бе представен от комисаря Ори Рен в Страсбург.

С присъединяването на България и Румъния завършва петото историческо разширяване на общността, изтъкна Куркулас.

Той даде висока оценка на положените усилия за изпълнение на европейските изисквания, но също така обърна внимание, че се налага да бъдат предприети съпътстващи мерки по отношение на готовността на България.

Постигнат е напредък в борбата с корупцията и реформите в съдебната система, но се налага да продължат усилията за повече отчетност в съдебната система и по отношение на начина на прилагане на новия НПК.

ЕК отчита напредък на българските власти в борбата с корупцията, но отбелязва, че е необходимо предприетите мерки да бъдат последвани от конкретни резултати.

По същия начин отбелязвайки, че са постигнати резултати в борбата с организираната престъпност, ЕК посочва в доклада си, че все още не са достатъчно осъдителните присъди у нас.

Дадена е  добра оценка и за предприетите мерки в борбата срещу прането на пари.
Българското законодателство в тази област вече отговаря на изискванията на ЕС, но прилагането му е ограничено, каза Куркулас.

Според ЕК България е постигнала напредък в селскостопанската област, но недостатъчен.
Опасенията на ЕК в тази област са свързани основно с изграждането на разплащателната система за селскостопанските плащания и с безопасността на храните.

"Въведохме възможността за такива мерки, защото си научихме урока от предишното разширяване на ЕС през 2004 г"
              Оли Рен

Във връзка с това има вероятност на България да бъдат наложени съпътстващи мерки от страна на комисията, решението за налагането им ще бъде взето догодина.

По-конкретно е възможно да бъдат намалени селскостопанските плащания през 2007-ма, ако в България не са налице необходимите механизми, процедури и институции, обясни Куркулас.

Плащанията могат да бъдат намалени с 25% и това важи само за селскостопанските плащания, уточни той.

Основният проблем на България в тази област според Куркулас е в изграждането на ортофотографска карта на земеделските земи и обвързването й  с кадастъра, което е сложна техническа задача.

Той предупреди, че ако са налице адекватни управленски структури в България, няма да има сертификация от страна на европейските органи.

Освен това усвояването на парите от европейските фондове може да бъде спряно, ако комисията заподозре или установи злоупотреби.

Възможни са и финансови корекции по отношение на последващия контрол, който ще упражнява комисията.

За България са предвидени от структурните фондове на ЕС за периода 2007-2009 година около 4.3 млрд. евро.
Тези пари ще са на разположение на България, заяви Куркулас и изрази надежда страната да се възползва максимално.

Междувременно председателят на Европейската комисия Жозе Барозу призова държавите, които още не са ратифицирали Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз, да направят това възможно най-бързо.

Това Барозу заяви, цитиран от БТА, на съвместна пресконференция с комисаря Оли Рен в Страсбург, минути след сесията на Европарламента, на която бе представен Доклада на ЕС за двете страни, отправящ покана към нях за присъединяване на 1 януари 2007 година.

Рен посочи от своя страна, че Европейската комисия е предвидила три вида предпазни мерки, които могат да бъдат задействани при необходимост.
Част от тези мерки могат да включат и задържане на известни средства от земеделските и структурни фондове на Европейския съюз, ако се стигне до прилагането им.

Въведохме възможността за такива мерки, защото си научихме урока от предишното разширяване на ЕС през 2004 година, посочи Рен.
Искаме да сме сигурни, че присъединяването на двете страни ще върви добре.
Освен това, чрез докладите за България и Румъния днес, отправихме и послание към страните, които искат да бъдат приети в Европейския съюз в бъдеще, изтъкна Оли Рен.

Председателят на Европейската комисия заяви в отговор на въпрос, че предвижданите защитни мерки в никакъв случай не означават второкласно членство на България и Румъния в ЕС.
Имаше подобни мерки и по отношение на други държави при приемането им, включително за моята родна Португалия, отбеляза Барозу.

По думите му зависи само от България и Румъния дали такива мерки ще бъдат задействани.
Всъщност, подчерта Барозу, подтикваме България и Румъния да действат още по-усилено в оставащите месеци до приемането им, а на 1 януари 2007 г. те ще са в Европейския съюз като напълно равноправни страни-членки.

Във връзка с бъдещия избор на български и румънски еврокомисари Барозу отбеляза, че е рано да се говори кои ще са те.
Той увери, че се заеме по-отблизо с този проблем, след като Европейският съвет - висшата инстанция на Европейския съюз, одобри днешните препоръки на Европейската комисия за България и Румъния.