сидеровПредложението на Атака 17 май да бъде ден на почит на жертвите от турското робство нажежи обстановката в парламента.

Парламентарната комисия по правата на човека, позовавайки се на становище на Външно министерство, предложи на депутатите да не подкрепят идеята на националистите за осъждане на геноцида над българите от страна на Османската империя.

Независимо от това лидерът на „Атака" Волен Сидеров продължи да настоява предложението да бъде прието и се закани, че партията му ще направи всичко възможно имената на тези, които не го подкрепят, да станат обществено достояние. „Да се види кой е против да се осъди геноцида над българите, не над ескимосите", подчерта Сидеров.

Той изтъкна, че този геноцид е потвърден от исторически документи и посочи, че според самите турски данъчни регистри през 15 век в България изчезват 2 600 населени места, селското население намалява с 560 000 души, а градското - с 90 000 души. 680 000 българи са убити още при първата вълна на турското нашествие, изтъкна още Сидеров и подчерта, че това е 43,5% от населението по това време.

Лидерът на „Атака" се противопостави на позицията на МВнР, че ако бъде прието предложението им, това ще доведе до влошаване на междудържавните отношения на страната. Това, по думите на Сидеров, означава, че Министерство на външните работи приема, че днешна Турция е същата онази Османска империя и затова се опасява „да не ги разсърдим".

Волен Сидеров коментира, че чиновниците от Външно работят не за българските, а за чуждите интереси.

Лютфи Местан от ДПС настоя точката от дневния ред да бъде свалена. Той се позова на Европейска директива, според която парламентите не могат да законодателстват по отношение на миналото. Нито една партия не разполага с монопол върху тълкуването на историята, подчерта Местан. Историческите оценки не могат да се трансформират в правни актове, категоричен бе депутатът.

След като парламентът отхвърли предложението на Местан, съпартиецът му Четин Казак предложи разискванията да бъдат отложени, но и това не беше прието и дебатът продължи.

Някои дрънкат оръжие, други дрънкат пари, ние - дрънкаме. Така проф. Андрей Пантев коментира дебатите. Той попита това ли е работата на българския парламент и какво ще постигне. „Това ще е изява на един газиран национализъм", изтъкна Пантев.

Той попита как не са се сетили перуанците и перуанският парламент да осъдят Испания за геноцид, как не се е сетила Бразилия да осъди Португалия за геноцид. Видният наш историк припомни и изтъкнати български парламентаристи като Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Петко Каравелов и Александър Малинов и запита как не са се сетили да изпълнят дълга към българския народ с "една такава яростна декларация". Явно са били много по-мъдри, защото изведнъж сега се пръква еди-кой си, който се представя за защитник на българското минало", каза още Пантев.

Той обясни, че „геноцид" означава тотално физическо унищожение, а не частично и условно. Според Пантев не е извършен геноцид върху население, което има читалища и желязна църква. Робство е имало, но то е нещо различно, отбеляза Пантев.

Зам.-председателят на парламента Павел Шопов веднага взе думата и нападна Пантев. "Имало е мерзки изказвания, но това, което чухме, е умопомрачително", каза той за думите на професора. Волен Сидеров на свой ред заяви, че професори като Андрей Пантев са причина да не знаем българската история.

Лютфи Местан отново припомни идеята си за сваляне на точката от дневния ред и коментира, че когато един парламент си присвоява функциите на Академия на науките, която е на 50 метра от него, когато си присвоява функциите на един университет на стотина метра от него, той изяжда себе си.

В крайна сметка парламентът не прие искането на националистите за геноцида. 39 гласуваха "за", 29 "против", а 50 се въздържаха.