Трябва морално да се консолидираме, докато енергийно се диверсифицираме. Това е пожелателният път за Украйна, заяви външният министър Даниел Митов на организирана от фондация „Конрад Аденауер" и Младежки консервативен клуб конференция в Гранд хотел София на тема: „Украйна между Русия и ЕС. Българският опит".

Според Митов по отношение на украинската криза и като цяло ценностите и политиката идват преди икономиката.

Политиката е прекалено сложна да се побере в тесни категории като фили и фоби. Моралът обаче не е. Трябва ясно да заявим, че геополитическите артерии на Европа не са само икономика, а и ценности, защото моралът ни не тече по тръби. Именно наличието на морал може да направи малките страни големи и обратното, подчерта първият ни дипломат.

Без Украйна, по думите му, осъществяване на Евразийския съюз би компрометирало неговата функция. Митов е категоричен, че Москва е готова да използва различни средства, инструменти от енергийната и икономическа сфера, за да оказва геополитически натиск на Украйна.

Ситуацията в Украйна води към предефиниране на диалога между Русия и ЕС и към намиране на отговор дали съвпадат хоризонтите на Русия с тези на ЕС, заяви Митов. Опитите за ревизиране на границите от страна на Русия е повод за предприемане на мерки, включително засилване на границите на НАТО по южния и източен фланг. България подкрепя и ще продължи да подкрепя Украйна в рамките на ЕС, заключи външният ни министър.

Посланикът на Германия Детлеф Лингеман, който също присъства на откриването на конференцията, повтори позицията на ЕС, че анексирането на Крим и боевете в Източна Украйна са нарушение на международното право и че случващото не може да се толерира.

Прилагането на Минските споразумение продължава да се бави, не трябва да се отказваме от тях, те остават единствената възможност за намиране на решение, каза Лингеман.

Организаторът на събитието Марко Арндт от фондация „Конрад Аденауер" смята, че 25 години след падането на Берлинската стена призракът на Студената война броди из Европа и добави, че историците сравняват случващото се в Източна Украйна с 1914 и 1939 година.

Западът трябва да се застъпи за правото на самоопределение на народите, заяви Арндт и обори края на историята на Франсис Фукуяма с виждането си, че точно обратното - историята е ускорена.

Йордан Божилов от Софийски форум за сигурност е на мнение, че кризата в Украйна няма да се реши в близко бъдеще заради преплитането на геостратегически интереси.
Той разкри, че през последните месеци Източна Украйна е била залята от нерегистрирани оръжия. Изчезнали са над 400 единици преносими зенитно-ракетни комплекси, любимите оръжия на терористите, обяви Божилов.

Според него важен елемент от конфронтацията е информационната война, която води Русия. Божилов обясни, че в Русия се предприемат регресивни закони в областта на медиите, които разрешават много малък дял чуждестранно участие, а също така блогърите са задължени да спазват определени условия. По думите му, Москва се опитва да разедини Европа чрез различното интерпретиране на случващото се в Украйна с цел слабост при вземане на общи решения в ЕС.

Божилов говори и за увеличените от Русия провокации със стратегически бойни самолети до границите на НАТО. Той смята, че с тях Москва симулира атаки срещу кораби, бойна техника и държави от Алианса. За ескалиралото напрежение Божилов даде пример с руски изтребител, преминал на около 50 метра от шведски самолет, близко преминаване на руски самолети до американски и канадски бойни кораби в Черно море и други над 100 инцидента.

Петър Николов от Института за дясна политика констатира, че Украйна е достигнала до кръстопът - геополитическият избор е по кой път ще поеме, по европейския или към евразийството.

Евразийството е цялостна агресивна геополитическа доктрина, доминираща в културната и политическата сфера. Тя е антизападна, антиевропейска, антихристиянска, антиправославна. Използва се християнството и църквата като политически инструменти за каузи, обясни Николов. По думите му, Русия не атакува държави с католицизъм или мюсюлмани. Тя атакува православните Украйна, Грузия, Молдова, подчертавайки създадените огнища: Приднестровието, Донбас, Южна Осети и Абхазия. Но според него доктрината на евразийството е уязвима

От друга страна Николов твърди, че Европа, Атлантизмът, европейската идеология нямат плътност.

Европа се намира в суицидна ситуация, страхува се от своето културно, икономическо и политическо превъзходство. Европа не е готова да води идейна битка с доктрината на евразийството. Украйна не е проблемът, а разделението на Европа. Европейският път на Стария континент ще бъде поставен под въпрос, категоричен е експертът.
Русия, според него, с агресивните си усилия пробва къде е червената линия на Европа.

Идеята, че България губи от наложените срещу Русия санкции е фалшива, констатира от своя страна бившият ни посланик в Русия през периода 2000-2006 година Илиян Василев. Дипломатът е на мнение, че България и Русия са толкова дебалансирани в търговската област, че и най-тежките санкции няма да ни поставят в позиция на голям пасив.

По думите му България е загубила между 700 млн. и 1 млрд. долара от преразглеждането на енергийни споразумения с Русия в средата на миналото десетилетие, а за АЕЦ „Белене" страната ни трябва да се радва, ако се измъкне само със загуби от 1,5 милиарда долара. Той също беше критичен към проекта „Южен поток", добавяйки, че той носи само геополитически дивиденти на Русия.

България няма да загуби, ако бъдат разширени санкциите срещу Москва, освен собствените си окови и илюзии от участието си в енергийните проекти на Русия, категоричен е Василев и добави - здравословно е да се дистанцираме от обвързващите руски проекти.

Политологът Огнян Минчев е скептичен по отношение на разрешаването на кризата в Украйна. Според него тя ще продължи около едно десетилетие и ще доведе до болезнена фрагментация в региона.

Отчита се изключително дълбока криза в управлението на Русия, очаквам интензификация, заяви той и добави, че кризата е единственият модус на съществуване на сегашното управление в страната.

По думите му, от друга страна в Западна Европа има илюзии за дефиниране какво се случва в Украйна, постсъветсткото пространство и Русия. Според него на Майдана знамето на ЕС не беше символ за аспирации за присъединяване към съюза, а символ към отстояване на националния суверенитет, правото на самоопределяне, които са заложени в последните 300 години от историята на Европа.

Ако Европа иска да защити себе си, трябва да помогне на Украйна да запази националното си единство от един куц опит на Москва за възраждане на империята, добави Минчев.