Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред реши броят на членовете на Комисията за разсекретяване и обявяване на документите на ДС и разузнавателните служби на Българската армия да бъде 9.

Това се оказа и най-спорният въпрос на днешното заседание, тъй като от опозицията настояваха в комисията да влязат 7 души.

Георги Георгиев от "Атака" обоснова мотивите си, позовавайки се на чл.5 ал.2 от законопроекта за създаване на комисията.

В него казва: „при определяне на състава на комисията никоя от представените в НС политически парти и коалиции не може да има мнозинство".

Предстои законопроектът, изготвен от вътрешната комисия, да бъде внесен в деловодството на парламента.

Законът за достъпа и разкриване на документите на ДС и за обявяване на принадлежността към разузнавателните служби урежда реда за достъп, разкриване, използване и съхранение на секретните документи за периода от 9 септември 44 година до 25 февруари 1991 година.

Лицата, подлежащи на проверка за принадлежност, са президентът и вицепрезидентът, главният секретар, началникът на кабинета и други ръководни служители в администрацията на президента, председателят и съдиите от КС, народните представители, хората, заемащи ръководни длъжности в НС, премиерът, неговите заместници, министри и заместник-министрите.

За принадлежност към ДС могат да бъдат проверявани ръководителите на дипломатическите мисии на България, съдиите, прокурорите, следователите, дознателите, членовете на Висшия съдебен съвет, омбудсманът и заместникът му.

Според законопроекта на проверка подлежат главният секретар и висшите служители в МВР, началникът на Генералния щаб на Българската армия и неговите заместници, областните управители, кметове, заместник-кметове, секретари и общинските съветници, председателят, заместник-председателите и членовете на ЦИК и РИК, и др.

В предложения от парламентарната вътрешна комисия законопроект се посочва, че членовете на комисията за ДС се избират от НС за срок от 5 години по предложение на парламентарните групи и те могат да бъдат преизбирани само за още един мандат.

Не могат да са членове на комисията лица, които са осъждани за умишлени престъпления от общ характер, които са били секретни сътрудници, щатни или нещатни служители на службите за сигурност.

Освен това при встъпването си в длъжност членовете на комисията ще полагат клетва.

Комисията за разсекретяване и обявяване на документите на ДС и разузнавателните служби на Българската армия ще издава бюлетин, в който ще публикува данни за своята дейност и взетите решения.

В предложеният законопроект се предвижда лице, кандидатстващо за публична длъжност, е длъжно да подпише декларация за принадлежността си към ДС или към разузнавателите служби на Българската армия.

Такава декларация ще се представя пред комисията за участие в избори.

Установяването на принадлежност към секретните служби е задължително за лица, които участват в президентски избори, изборите за народни представители и местните избори.

Установяването на принадлежността към ДС е задължително и за лица, заемали публични длъжности от 10 ноември 1989 година до влизане на закона в сила, както и лицата, заемащи публични длъжности към момента на влизане на закона в сила.

Лицето, което не изпълни задължението си по закона, ще се глобява от 15000 до 30 000 лв., предвижда още законът.

В този законопроект има формулиран обществен достъп, коментира след заседанието депутатът от Коалиция за България Татяна Дончева и поясни, че в предложените три законопроекта общественият достъп е бил представен по различен начин.

По думите й е необходимо да се регламентира достъпът на журналисти до информация от досиетата, тъй като този въпрос не е регламентиран в общия законопроект.

Ако 50 000 журналисти поискат една и съща информация, това ще блокира системата, допълни тя.
Според Дончева е необходим надежден механизъм за достъпа на журналисти до досиетата, който по думите й трябва да бъде облекчен.