72% от българите изпращат годината без битова придобивка

Отрицателните оценки за кабинета Сакскобургготски продължават да доминират над положителните, показва проучване на социологическата агенция Алфа Рисърч.

Шест месеца преди парламентарните избори 63% от българите не одобряват управлението на сегашното правителство, а едва 30 на сто го намират за успешно.
Горе-долу такъв е и процентът за Симеон Сакскобургготски като премиер – 35%.
За сравнение през първата година от управлението на бившия цар образът му е бил положителен в очите на 68 на сто от запитаните.

Независимо от спада в доверието 18% определят този кабинет като най-добрия от 1989 година.
Своето одобрение за предходното правителство на Иван Костов дават 9 на сто, 6% гласуват за Стефан Софиянски.

Висок според социолозите остава делът на гражданите, които намират, че след промените в България няма успяло управление - 54%.

2004 година изважда на преден план като най-успешни министри Милен Велчев, Соломон Паси и Меглена Кунева.
Последното е необичайно, тъй като по традиция, наблюдавана и в новите членки на ЕС, на личността на главния преговарящ, се гледа с не дотам голямо доверие.

Няма изненада и при най-неудачните министри- класацията води Божидар Абрашев, следван от колегите си Славчо Богоев и Валентин Церовски.
Традиционно президентът се ползва с най-високо доверие сред българите – одобрението към него плавно нараства от 2001 г. и в момента е 78%. В декемврийското изследване армията изпреварва полицията с 78 срещу 60% доверие.
С най-ниско обществено доверие у нас се ползват Народното събрание, съдът, прокуратурата и следствието.
И при трите институции процентът на отрицателно отношение значително е по-висок от одобрението
В основата на това е и фактът, че сред най-значимите обществени проблеми българите посочват корупцията, престъпността и неефективността на съдебната система.

Това дава основание на социолозите да смятат, че в месеците до изборите ще станем свидетели на битка на две тези – позитивните икономически промени, постигнати от управляващите и засилващите критики към законодателната власт и правораздавателните органи. Именно те ще повлияят на изхода от изборите.

Българинът остава традиционно недоверчив към партиите и снизходителен към техните лидери, показва проучването.

Докато доверието към БСП се ограничава с 35 на сто, то положително отношение към Сергей Станишев има 44%от запитаните.
57% не одобряват Симеон Сакскобургготски, 72 на сто – Ахмед Доган.

За сметка на това ДПС е партията, която, макар и да отбелязва лек спад на доверието от 2001 година насам, успява да запази своя твърд електорат.

Най-серозна загуба на позициите има СДС. И докато при синята партия това са около 3%, то при лидера й Надежда Михайлова сривът е от 57% доверие през 2001 г. на 24% през отиваща се година.
Драстично понижаване на авторитета си бележи и столичният градоначалник като лидер на ССД. Софиянски падна от 69 на 38%.

От началото на година най-младата политическа партия “Демократи за силна България” е покачила рейтинга си с 1% и в момента се одобрява от 9% от запитаните, 11% харесват техния лидер Иван Костов.

Социолозите отбелязват, че електоралните нагласи на избирателите през периода 2001 – 2004 г. са изключително динамични и дават значима власт на БСП.
Докато през август 2001 г. като привърженици на социалистическата партия се определят едва 10 на сто, то през декември тази година зад нея застават 25%.

Още в края на годината на миналите избори НДСВ започна да губи доверие като от август до декември слиза от 51 на 22%. Негативната тенденция се запазва, за да достигне най-ниското ниво - 8% през декември 2003 г.
Следва период на електорално възстановяване и в момента партията на Симеон устойчиво запазва мястото си на втора политическа сила.

С твърда подкрепа се ползва ДПС, като нейният електорат заявява 90%-ва готовност да упражни правото си на глас.

Социолозите отбелязват, че през последните четири години е налице раздробяване на десния и десноцентристкия вот.
СДС устойчиво губи избиратели, а останалите формации център-дясно не са в състояние да влязат самостоятелно в парламента.
При ССД, ВМРО и БЗНС – НС съществува общ проблем - слаба мобилизация на симпатизантите.

Независимо от подкрепата на 2% до момента социолозите смятат, че именно поради стягането на редицата на твърдия електорат партията на Костов е единствена дясна сила с реални шансове за следващото Народно събрание.
При твърдо заявилите намерението си да гласуват симпатизантите на БСП отново водят с 45.2%, следвани от НДСВ, СДС, ДПС.
Общо 43% от анкетираните са заявили, че ще застанат пред урните на предстоящите избори.

52% от запитаните държат вота да се произведе с цветни бюлетини, като по-голямата част идентифицират партиите с определените цветове.

С очертаването на реалните параметри на членството в ЕС и набелязването на конкретните ангажименти на страната ни броят на евроскептиците у нас расте.
Докато през пролетта на 1999 г. за присъединяването ни към съюза са били 82%, то тази зима те вече са 74%.
Въпреки това ако днес се проведе референдум за членството ни, то подкрепата си за него биха дали 61% срещу 10% против.