Депутатите приеха на второ гласуване поемането на нов държавен дълг до 3,8 милиарда евро. Промяната се прави чрез текстове в т.нар. удължителен закон за държавния бюджет. Заемът ще е чрез емитиране на дълг на международните капиталови пазари или чрез краткосрочни инструменти.
По време дебатите бившият финансов министър, а сега лидер на "Продължаваме промяната" Асен Василев скочи, че все още няма разчет как ще се разходват средствата от дълга. "Без да имаме една екселска таблица и на думи "вервайте ми", да дадем 3,8 млрд. евро, е неблагоразумно. Моето предложение е размерът на външния дълг да се свие до 2,1 млрд. евро", предложи бившият финансов министър.
И запита така ли трябва да се управлява държавата и това ли е новият начин на управление от властта? Отговор от управляващите обаче не последва.
Народният представител от "Демократична България" Мартин Димитров призова управляващите да помислят много добре за външния дълг, за да стане ситуацията у нас като в Румъния. ДБ ще гласуват против тегленето на нов държавен дълг от 3,8 млрд. евро заради факта, че Министерство на финансите няма разчети.
Мартин Димитров настоя финансовият министър Гълъб Донев да присъства в пленарната зала да обясни за дефицита от 7,4% и да представи сметката за неговото погасяне. "Финансовият министър не доказа с никакъв разчет и никаква конкретна сметка дефицита. Днес няма нито един представител на министерство на финансите, но тук трябва да е г-н Гълъб Донев", настоя Димитров.
И се закани, че ДБ няма да даде празен чек на управляващите за дълга. "Вие сте тръгнали по тежкия път на румънския сценарий, защото това е път на тежка финансова криза", предупреди Мартин Димитров управляващите.
Отговорът на властта не закъсня. Константин Проданов от "Прогресивна България" заяви, че чекът не е празен, а препълнен, подписан от предходните управления и сервиран на управляващите да се оправят с него. "Изрично е записано в мотивите, че средствата от дълга се търсят за финансиране на Плана за възстановяване и устойчивост, както и за справяне с високия бюджетен дефицит. Ангажимент за бюджетния дефицит ще поеме министърът на финансите, когато внесе бюджета", каза още Проданов.
Депутатът от "Прогресивна България" Слави Василев посочи, че опозицията не може да разбере обстоятелството защо е необходимо да се вземат пари точно в средата на годината и защо в средата на годината трябва да се прави бюджет. "Казвате, че това е празен чек, при положение, че става въпрос за конюнктурна ситуация, касаещо мостово финансиране, е проява на лош вкус и популизъм", разкритикува Василев опозицията.
Асен Василев пък отсече, че "Слави Василев е като Спящата красавица", защото през последните 9 години е проспал: управлението на Румен Радев, договора с "Боташ", протестите през миналата година, предизборната кампания. Къде е вашият бюджет с 3% дефицит, запита бившият финансов министър, а сега лидер на ПП.
"Вие искате да вземете 3,8 млрд. евро, който вместо да се ползва за заплатите на медицинските специалисти в държавата, вие искате да ги дадем по лихви за финансиране без 5 числа в една екселска таблица", ядоса се Василев.
Цончо Ганев обяви, че "Възраждане" също са против тегленето на какъвто и да било външен дълг.
Впоследствие думата взе и заместник-министърът на финансите Людмила Петкова. Министерство на финансите работи по Бюжет 2026 и разработва както приходни, така и разходни мерки, които ще бъдат предстваени в Министерски съвет, уточни тя.
И внесе повече яснота, че въпросните 3,8 млрд. евро не са за безконтролно харчене, а за финансовата стабилност на държавата.
Бившият финансов министър, а сега депутат от ГЕРБ-СДС Владислав Горанов има съмнения, че така предложеният законопроект ще помогне за изготвянето на бюджета за 2026. ГЕРБ ще гласува "въздържал се" за тегленето на нов външен дълг.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на България за 2026 г. предвижда Министерският съвет да има възможност да поеме нов държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро (3 на сто от прогнозния БВП).
Предвижда се възможността правителството да емитира нов дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, както и на краткосрочен държавен дълг, който се изплаща до края на текущата бюджетна година.
Вносителите от Министерския съвет посочват, че вдигането на тавана на дълга е във връзка с необходимостта от осигуряване на ресурс за префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности/инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и предвид рязката неочаквана промяна в геополитическата обстановка и нарастващите цени на енергоносителите, което оказва негативно влияние върху ликвидната позиция на бюджета и допълнително утежнява разходите по него.
Поправката в закона се налага, тъй като според Закона за публичните финанси в условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема нов държавен дълг единствено с цел рефинансиране на съществуващи задължения до размера на годишните погашения по вече поетия дълг.
Размерът на падежиращия държавен дълг през 2026 година е 1,41 млрд. евро, като нов дълг с този размер вече бе поет от началото на годината, чрез емитиране на държавни ценни книжа на вътрешния пазар, което на практика означава, че правителството не може да тегли нов дълг до приемането на редовен бюджет за тази година.
USD
CHF
GBP
