Красимир Каракачанов от ВМРО призова управляващите да вземат адекватно решение за провеждането на референдум по отношение на членството на Турция в Евросъюза.
В студиото на бТВ той припомни, че след няколко дни изтича законният срок, в който парламентът трябва да вземе решение относно неговото провеждане. По думите му това е първата възможност в България да се проведе първият легитимен референдум в новата история на страната.
Според Каракачанов, когато депутатите се съберат да гласуват това решение, от ВМРО ще призоват всички 340 000 души, които са се подписали в подписката, внесена вече в НС, да подкрепят своите искания пред сградата на НС.
Каракачанов коментира и вчерашната бурна реч на лидера на „Атака" Волен Сидеров от парламентарната трибуна така: „Чух крайна реч по същество, но не чух Сидеров да поиска от правителството да се проведе референдум за членството на Турция в ЕС".
Каракачанов допълни, че това е важно решение, което не трябва да се решава на тъмно или когато един или друг посланик натисне някой.
Председателят на ВМРО предположи, че вчерашните изказвания на Волен Сидеров са опит да се включи в темата, може би ревност, „защото той говореше за това по време на европейските избори".
Ако аз бях с 20 депутати в парламента, със сигурност щях да поискам този въпрос да влезе в залата и да се гледа. Ако това не се случва, значи става дума за други пазарлъци, категоричен бе Каракачанов.
Той подчерта, че не знае какви са мотивите за действията на лидера на „Атака". „Знам само, че не може та се прави така - ни в клин, ни в ръкав", заяви Каракачанов и допълни, че това е поведение на извънпарламентарна партия или група за влияние.
Председателят на ВМРО подчерта, че са подели нова инициатива „Попитай депутата си", при която депутатите от избирателните райони са поканени на среща с хората, които са се подписали в подписката. По думите му нито един от поканените депутати, включително и от „Атака", не са се явили на срещата.
Дори самият Волен Сидеров липсва в нашата подписка. За какво говорим тогава, възмути се Каракачанов и допълни: „Нека не става като историята с кукувицата, която обича да снася в чуждо гнездо."
Los Angeles 90034
на 07.10.2010 в 18:25:38 #10Каракачански какъв се е оранил... баси свинята четвъртита е станал - даже и лицето му се не вижда... една свинска дзурла да папа и това е.
ЮристЪ
на 07.10.2010 в 17:01:01 #9Ицо, бате, виждам че вече си изул гащите и търкаш вазелина!!!
Моряка
на 07.10.2010 в 13:21:59 #8Най-после Волен се сети, че семейната му партия се разпада , а и от както направи цирка в Луфтханза не се е правил на палячо та сега му дойде дюшеш пред цяла България та да си покаже задника Абе палячо с палчо що не се подписа на подписката за Референдума организиран от ВМРО и СКАТ?
avatar
на 07.10.2010 в 12:25:55 #7_Ico | 07.10.2010 11:11 Каракачанов пък какво се пеняви ? По този въпрос референдум не ни трябва. просто политиците трябва да не взимат отношение по този въпрос. България е съвсем нов член на ЕС и трябва да бъде неутрална по въпроса Големите държави ще си го решат този въпрос и без нас. нашето мнение никой не го интересува. А ако кажеме твърдо НЕ, само ще си навлечем неприатности с Турция. Турция все пак ни е съсед, колкото и да не ни се иска. Така че, дипломацията го изисква много много да не говориме по този въпрос. ******************* Ico, как може да си такъв тъп комплексар? Дипломацията съществува за да защитава националните интереси, а не за да не се кара с комшиите
Пуст Пустиняк
на 07.10.2010 в 12:18:48 #6Тия взеха да си играят на "Кой е по по най" Не знам как някой от двамата още не се е сетил да поиска наем от Румъния за Южна Добруджа? Някак постно е да се скараме само с турчолята, като можем с целия Балкански полуостров
ЮристЪ
на 07.10.2010 в 11:51:46 #5Караибрахиме за тебе
Man_o_war
на 07.10.2010 в 11:50:40 #4- Кой си ти? - попита го Дяволът... - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя. О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората! Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци. Той стоеше пред стълбата - висока стълба от бял мрамор с розови жилки. Погледът му бе стрелнат в далечината, дето като мътни вълни на придошла река шумяха сивите тълпи на мизерията. Те се вълнуваха, кипваха мигом, вдигаха гора от сухи черни ръце, гръм от негодувание и яростни викове разлюляваха въздуха и ехото замираше бавно, тържествено като далечни топовни гърмежи. Тълпите растяха, идеха в облаци жълт прах, отделни силуети все по-ясно и по-ясно се изрязваха на общия сив фон. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи, сякаш търсеше изгубената си младост. За дрипавата му дреха се държеше босоного момиченце, и гледаше високата стълба с кротки, сини като метличина очи. Гледаше и се усмихваше. А след тях идеха все одрипели, сиви, сухи фигури и в хор пееха протегната, погребална песен. Някой остро свиреше с уста, друг, пъхнал ръце в джобовете, се смееше високо, дрезгаво, а в очите му гореше безумие. - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци ми са братя. О, колко грозна е земята и колко са нещастни хората! О, вие там горе, вие... Това говореше млад момък, с изправено чело и стиснати в закана юмруци. - Вие мразите ония горе? - попита дяволът и лукаво се приведе към момъка. - О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми, зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! Дяволът се усмихна: - Аз съм страж на ония горе и без подкуп няма да ги предам. - Аз нямам злато, аз нямам нищо с което да те подкупя... Аз съм беден, дрипав юноша... Но аз съм готов да сложа главата си. Дяволът пак се усмихна: - О, не, аз не искам толкоз много! Дай ми ти само слуха си! - Слуха си? С удоволствие... Нека никога нищо не чуя, нека... - Ти пак ще чуваш! - успокои го Дяволът и му стори път. - Мини! Момъкът се затече, наведнъж прекрачи три стъпала, но косматата ръка на Дявола го дръпна: - Стига! Спри да чуеш как стенат там доле твоите братя! Момъкът спря и се вслуша: - Странно, защо те започнаха изведнъж да пеят весело и тъй безгрижно да се смеят?... - И той пак се затече. Дяволът пак го спря: - За да минеш още три стъпала, аз искам очите ти! Момъкът отчаяно махна ръка. - Но тогава аз няма да мога да виждам нито своите братя, нито тия, на които отивам да отмъстя! Дяволът: - Ти пак ще виждаш... Аз ще ти дам други, много по-хубави очи! Момъкът мина още три стъпала и се вгледа надоле. Дяволът му напомни: - Виж голите им кървави меса. - Боже мой! Та това е тъй странно; кога успяха да се облекат толкоз хубаво! А вместо кървави рани те са обкичени с чудно алени рози! През всеки три стъпала Дяволът взимаше своя малък откуп. Но момъкът вървеше, той даваше с готовност всичко, стига да стигне там и да отмъсти на тия тлъсти князе и принцове! Ето едно стъпало, само още едно стъпало, и той ще бъде горе! Той ще отмъсти зарад братята си! - Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци... - Млади момко, едно стъпало още! Само още едно стъпало, и ти ще отмъстиш. Но аз винаги за това стъпало вземам двоен откуп: дай ми сърцето и паметта си. Момъкът махна ръка: - Сърцето ли? Не! Това е много жестоко! Дяволът се засмя гърлесто, авторитетно: - Аз не съм толкова жесток. Аз ще ти дам в замяна златно сърце и нова памет! Ако не приемеш, ти никога няма да минеш туй стъпало, никога няма да отмъстиш за братята си - тия, които имат лица като пясък и стенат по-зловещо от декемврийските виелици. Юношата погледна зелените иронични очи на Дявола: - Но аз ще бъда най-нещастният. Ти ми взимаш всичко човешко. - Напротив - най-щастливият!... Но? Съгласен ли си: само сърцето и паметта си. Момъкът се замисли, черна сянка легна на лицето му, по сбръчканото чело се отрониха мътни капки пот, той гневно сви юмруци и процеди през зъби: - Да бъде! Вземи ги! ...И като лятна буря, гневен и сърдит, разветрил черни коси, той мина последното стъпало. Той беше вече най-горе. И изведнъж в лицето му грейна усмивка, очите му заблестяха с тиха радост и юмруците му се отпуснаха. Той погледна пируващите князе, погледна доле, дето ревеше и проклинаше сивата дрипава тълпа. Погледна, но нито един мускул не трепна по лицето му: то бе светло, весело, доволно. Той виждаше доле празнично облечени тълпи, стоновете бяха вече химни. - Кой си ти? - дрезгаво и лукаво го попита Дяволът. - Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!
tato
на 07.10.2010 в 10:19:52 #3незная вече кои е смешник и кои подлога зная само едно че всички ще излезете мекерета.Лъжци и измамници нищо друго всички си гледат интересите и джобчето.МОГА САМО ДА КАЖА ЕДНО ДРАГИМИ ПСЕВДО ЗАЩИТНИЦИ ЧЕ ОТНОВО ТАЯ ШИБАНА ДЪРЖАВА НИ ИЗПРЕВАРИ И НИ ПОКАЗА ЧЕ НИЕ СМЕ ТИЯ ЗАСПАЛИТЕ И НЕЖЕЛАЕЩИТЕ ДА СЕ РАЗВИВАМЕ И ДЕМОКРАТИЗИРАМЕ ИМЕННО ЧАЛМИТЕ НАПРАВИХА РЕФЕРЕНДУМ И СЕ ДОПИТАХА ДО НАРОДАСИ А НИЕ ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА СМЕ НАГЛИ АРОГАНТНИ И ТЪПАНАРИ ТОВА ВИЖДАМ АЗ КОИТО СЕ ИЗДИГНЕ И МОМЕНТАЛНО ЗАБРАВЯ ЗА НАРОДАСИ И ПРАВАТА МУ ТОВА Е ИСТИНАТА КОИ МОЖЕ ДА МИ ДАДЕ АДРЕЗИ НА БОЙКО НА ВМРО АТАКА МНОГО ВИ МОЛЯ ЕМЕИЛИ ТЕЛЕФОНИ НЯМА ЗНАЧЕНИЕ
Roko_2
на 07.10.2010 в 10:19:50 #2Сидеров ще стоиш мирно пред Догански
TheSpider
на 07.10.2010 в 09:42:22 #1Тоя смешник пък от ВМРО какво се обажда...