"Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) ще създаде съвместно дружество "Райнметал". Съотношението на собствеността ще бъде 51% за германския концерн към 49% за българското предприятие. Това обясни министърът на отбраната Атанас Запрянов в ефира на Nova.
По думите му по този джойнт венчър се работи от доста дълго време, като вече завършва планирането му и се финализира процесът по подписването на споразумение.
Припомняме, че през миналата седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов съобщи за предстоящи съвместния на страната ни с "Райнметал" за изграждане на завод за барут и за производство на 155 мм снаряди по стандартите на НАТО. Същевременно и президентът Румен Радев обяви, че той е договорил сътрудничеството.
По темата чия е заслугата Запрянов посочи, че правителството трябва да осигури бюджета и следователно като мандатоносител ГЕРБ-СДС и Борисов трябва да подсигурят политическа подкрепа, за да бъде прието необходимото решение от Народното събрание.
"Ролята на лидера на мандатоносителя е изключително важна, защото без политическо мнозинство, което да подкрепи такова решение, какво правим тогава", допълни военният министър.
Той каза още, че България трябва да инвестира около 500 млн. евро, които ще бъдат осигурени по линия на европейския механизъм SAFE и уточни, че става дума за заем като тези, ползвани от държави по време на пандемията от COVID-19.
"Изграждането на фабрика за барут и снаряди е шанс за българската отбранителна индустрия да внедри стандарти на производство, които позволяват на ВМЗ-Сопот да стане доставчик и на страните членки на НАТО и ЕС", подчерта Атанас Запрянов. Той отбеляза, че до момента България произвежда снаряди по съветските стандарти - 122 мм, 152 мм. "Сега ще имаме поточна линия за производство на 155-милиметрови. България ще превъоръжи своята артилерия с такива снаряди", посочи Запрянов.
Министърът на отбраната каза още, че в случая националният ни интерес съвпада с интереса на Европа да увеличи оръжейното си производство, да интегрира отбранителната си база и да инвестира повече в модернизация на оръжейната индустрия. "Също така съвпада с изискването на НАТО за нови способности на нашите въоръжени сили и увеличаване на военните разходи във връзка със заплахите", добави той. Запрянов изтъкна, че България не прави нещо заради решението на НАТО страните членки да увеличат бюджетите си за отбрана или защото Европа иска да разшири оръжейното си производство, а защото отбранителна ни индустрия е част от военния потенциал на страната ни.
Военният министър информира, че новото предприятие трябва да бъде изградено за срок до три години от сключването на споразумението, като с него ще бъдат разкрити 1000 работни места.
Той отбеляза, че това съвпада с инвестициите по SAFE, като следващата седмица ще стане ясно с какви пари ще разполагаме по този механизъм и изпълнението на кои проекти ще стартира. За заема по механизма SAFE ще има 10-годишен гратисен период - без плащания по главницата. Периодът на изплащане е 35 години.
Запрянов обясни също, че ако военният конфликт в Украйна бъде разрешен, търсенето на съветски военни боеприпаси ще спадне и пазарната ниша за нашите предприятия ще бъде стеснена, ако те не бъдат модернизирани.
"Оръжията са гаранция, че няма да има война. Политиката, която НАТО и България като член поддържат, е на сдържане и отбрана. За да има сдържане, трябва да има военен потенциал - агресорът да знае, че няма да остане ненаказан, ако започне действия срещу която и да е държава членка на НАТО. На този принцип са изградени нашите въоръжени сили от Освобождението до днес", коментира военният министър.
По въпроса за разговорите за постигане на споразумение между Русия и Украйна за прекратяване на огъня и за гаранциите за сигурност, той заяви, че няма планове за изпращане на българи след края на войната.
"България е активен участник в тези разговори на политическо ниво, включително министър-председателят, и на военно ниво - МО, щабове на отбраната, участваме във военното планиране, наясно сме с гаранциите за сигурност по море, въздух, суша. Това, което каза Росен Желязков, е, че по море сме силно заинтересовани да участваме в мерките за сигурност", посочи Атанас Запрянов.
Той подчерта, че би било недопустимо друг да осигурява морската сигурност на България. ?В такава планирана дейност ние ще участваме. Борбата с минната опасност ще остане много дълго след края на войната, тъй като никой не знае колко морски мини са поставени", обясни министърът на отбраната
USD
CHF
EUR
GBP
