Държавите от Европейския съюз ще могат да ограничават или забраняват показването на потребителски сигнали за полицейски проверки в навигационни приложения като Waze, ако това е необходимо за защита на обществения ред и безопасността по пътищата. Това следва от решение на Съда на Европейския съюз по обединените дела срещу платформите WebGroup Czech Republic, NKL Associates и Coyote System.

Решението е постановено по преюдициално запитване на френския Държавен съвет във връзка с националното законодателство, което позволява на властите временно да забраняват разпространяването на информация за определени полицейски проверки чрез приложения за навигация. Мярката е въведена с цел да не бъдат осуетявани проверки, свързани не само с контрола на скоростта, но и с издирването на извършители на тежки престъпления, проверки за употреба на алкохол и наркотици или действия, свързани с обществения ред.

Голямата камара на Съда на ЕС приема, че подобни ограничения могат да бъдат съвместими с европейското право, когато са пропорционални, мотивирани с обществената сигурност и са въведени при спазване на процедурите по европейското законодателство. Съдът също така приема, че платформите не могат автоматично да се позовават на статута си на пасивни посредници, когато чрез алгоритмите си организират и разпространяват потребителската информация.

Решението не налага общоевропейска забрана на сигналите за полицейски проверки. То дава правна възможност на всяка държава членка да въведе подобни ограничения, ако прецени, че това е необходимо и изпълни изискванията на европейското право, включително да уведоми държавата, в която е установен доставчикът на услугата, както и Европейската комисия.

Какво означава това за България?

Към момента няма данни Министерството на вътрешните работи или правителството да подготвят забрана за показването на сигнали за полицейски проверки в Waze или други навигационни приложения.

Ако обаче българските власти решат да се възползват от възможността, потвърдена от Съда на ЕС, те ще могат да поискат от платформите временно да премахват или блокират подобни сигнали при определени полицейски операции, стига да бъдат спазени европейските процедурни изисквания.

Темата придобива значение и на фона на разширяването на електронния контрол по българските пътища. През последните години МВР увеличи броя на мобилните и стационарните камери, а парламентът прие законови промени, които разшириха възможностите за автоматично санкциониране на нарушенията. В момента се подготвя и използването на ТОЛ камерите за установяване на превишена скорост.

Според привържениците на ограниченията премахването на сигналите за полицейски проверки би довело до по-постоянно спазване на ограниченията на скоростта, тъй като шофьорите няма да намаляват само в районите, където знаят, че има контрол. Критиците обаче предупреждават, че подобни сигнали често служат и за предупреждение за опасности по пътя, а по-важният въпрос остава дали по-строгият контрол действително ще намали броя на тежките катастрофи, а не само приходите от глоби.

Тол камери хванаха 485 камиони в нарушение на магистралите "Хемус" и "Тракия" за ден

Тол камери хванаха 485 камиони в нарушение на магистралите "Хемус" и "Тракия" за ден

Засилен е контролът над изпреварващите камиони по основните магистрали към морето