Кръгът на фирмите около Гриша Ганчев ще бъде проверяван.
Това съобщи председателят на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика Яне Янев, цитиран от БНР.
Яне Янев каза, че след изявление на Гриша Ганчев е разговарял с вътрешния министър по въпроса. Припомняме, вчера собственикът на "Литекс" обяви, че парите за откупа за отвлечения Ангел Бончев са платени от него.
В РЗС има постъпили няколко сигнала, свързани с установяване на незаконен монопол в захарния бизнес и пране на пари във футболния бизнес.
По думите му има достатъчно данни и за заменки на тези фирми, осъществени в противоречие с процедурите и законодателството. „Всичко това ще бъде проверявано", увери Янев.
Лидерът на РЗС изказа желание оглавяваната от него комисия да придобие и разследващи функции.
USD
CHF
EUR
GBP
gongo-gongo
на 31.07.2009 в 11:49:15 #75СНЕЖАНА АРСОВА НАЧЕВА - съдия за контакти: тел.: (02) 940 23 25 Родена на 24 април 1942 г. в София. Завършила Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” (1966) с отличен успех. Стажант съдия в Софийски градски съд (1967) Редовен аспирант по държавно (конституционно) право (1968–1971) в Софийския университет. Преподавател по конституционно право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски”: хоноруван асистент (1971–1975), редовен старши и главен асистент (1975–1985 г.), доцент (1985–2004), професор от 2004 г. Защитила докторска дисертация (1975 г.) Заместник-декан на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” (1985–1987). От 1992 г. е и преподавател по конституционно право в Историко-юридическия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Член на Научната комисия по правни науки при ВАК (2001–200
. Специализации в Полша – университетите в Лодз, Краков и Варшава (1980), в Московския университет „Михаил Ломоносов” (1988 г.) и във Франция – университетите в Париж Х–Нантер и в Монпелие (1995). Чела е отделни лекции в университетите в Прага, Бърно, Краков и Лодз в периода 1980–1995 г.
Автор на 75 научни публикации по проблемите на конституционното право, от които 5 в чужбина (Франция, Полша, Чешката република и Руската федерация) – студии, статии и 2 монографични изследвания. Участник с научни съобщения и доклади в национални и международни форуми. Автор на стихосбирката „Поетично измерение”.
Експерт към Конституционната комисия на Седмото Велико народно събрание (1990–1991).
Председател на Съюза на юристите в България (1990–1994).
Член на Консултативния съвет по законодателството при Народното събрание (2001–200
.
Председател на Централната избирателна комисия за изборите за президент и вицепрезидент на Републиката (2006–2007).
Вицепрезидент на Международната асоциация на юристите-демократи (1990–1994) Брюксел.
Член на Изпълнителното бюро на Европейската асоциация на юристи за демокрация и защита на човешките права (1993–1996) Дюселдорф.
Назначена за съдия в Конституционния съд от президента на Републиката (200
.
ГЕОРГИ ПЕТРОВ ПЕТКАНОВ - съдия
за контакти:
тел.: (02) 940 23 37
Роден на 1 ноември 1947 г. в гр. Смолян.
Завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” през 1971 г.
Районен прокурор в гр. Девин, обл. Смолян.
Асистент в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” (1974); старши асистент (197
; главен асистент (1982); доцент (1989); професор (1996). Свободна аспирантура в ЮФ на СУ и кандидат на юридическите науки (1983). Специализация в Московския държавен университет и Лодския университет, Полша.
Декан на Юридическия факултет на СУ (1991 – 1995). Завеждащ катедра (1993 – 1995; 2000 – 2001). Заместник-ректор на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” (1995 – 1997). Председател на Общото събрание на СУ (1999 – 2002).
Председател на Съюза на юристите в България (1994 – 199
. Член на изпълнителното бюро на Международната асоциация на юристите демократи (1996 – 2000).
Народен представител в XXXIX и XL Народно събрание.
Министър на вътрешните работи (2001 – 2005). Министър на правосъдието (2005 – 2007).
Главен редактор на сп. „Съвременно право”. Четени курсове по финансово право и данъчно право в: Софийския университет, Великотърновския университет, Академията на МВР. Автор на книги, студии, статии.
Избран за съдия в Конституционния съд от ХL Народно събрание (200
.
Председатели на КС
Име
Период
Мандат
Асен Манов 3 октомври 1991 — 18 октомври 1994 Първи
Асен Манов 18 октомври 1994 — 14 октомври 1997 Втори
Живко Сталев 14 октомври 1997 — 19 октомври 2000 Първи
Христо Данов 19 октомври 2000 — 17 февруари 2003 Първи
Неделчо Беронов 17 февруари 2003 — 28 февруари 2003 Временен
Румен Янков 28 февруари 2003 — 28 октомври 2003 Временен
Неделчо Беронов 28 октомври 2003 — 3 октомври 2006 Първи
Васил Гоцев 3 октомври 2006 — 8 ноември 2006 Временен
Румен Янков 8 ноември 2006 Първи
gongo-gongo
на 31.07.2009 в 11:48:39 #74ЕВГЕНИ ПЕТРОВ ТАНЧЕВ - съдия за контакти: тел.: (02) 940 23 26 Роден на 21 август 1952 г. в София. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” с отличен успех (1975). Стажант в Софийския градски съд (1976-1977), преподавател в Софийския университет: асистент (1977-1985), доцент (1985-1990), а от 1990 г. - професор по конституционно и сравнително право и ръководител на катедра (от 2000). Декан на юридическия факултет (1988-1991). Визитинг професор в университета на Вирджиния и Католическия университет във Вашингтон (1991-1993). Жан Моне професор в Магистърския факултет на Нов български университет. Защитил докторска дисертация на тема “Президентската власт в САЩ” (1979). Има над сто публикации в българския, европейския и американския научен печат, от които 7 книги, като последната е “Въведение в Конституционното право”(2003). Специализации в САЩ, Италия, Белгия, Англия, Швейцария и Франция. Член на редица научни асоциации у нас и в чужбина, на международната комисия на юристите на редколегиите на сп. Съвременно право и European Public Law. Юридически експерт към националната кръгла маса (1990), конституционната комисия на Великото Народно събрание (1991), на OSCE, IFES, CEELI на ABA. Консултирал създателите на конституциите в Таджикистан, Латвия, Албания и други страни (1990 – 1999). Бил е член на Съвета по законодателство към XXXVII ОНС. Председател на Правния съвет на президента на Републиката (2001-2003). Назначен за съдия в Конституционния съд от президента на Републиката (2003). ДИМИТЪР ВЕЛИКОВ ТОКУШЕВ - съдия за контакти: тел.: (02) 940 23 11 Роден на 9 декември 1946 г. в Силистра. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски" (1970). Районен прокурор в Пирдоп, Софийска област (1972-1976). Асистент (1976), доцент (1990) и професор (2004) по история на българската държава и право в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”. Защитил докторска дисертация (1982). Лектор в: Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски”, Историко-правния факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (от 1992) и в Академията на Министерството на вътрешните работи (от 1996), Бургаския свободен университет (1991-2000), Юридическия факултет на Техническия университет „Ангел Кънчев” – Русе (1992-1996) и Нов български университет – София (1995-2002). Автор на монографии, учебници, учебни помагала, студии и статии в областта на историята на българското право. Заместник-декан (1991-1993, 1999-2003) и декан на Юридическия факултет (2003-2006) на Софийския университет. Член на Комисията по предоставяне на убежище при Администрацията на президента на Републиката (2003) и член на Висшия съдебен съвет, където е председател на комисия „Правна политика” (2003). Назначен за съдия в Конституционния съд от президента на Републиката (2006). БЛАГОВЕСТ АНАСТАСОВ ПУНЕВ - съдия за контакти: тел.: (02) 940 23 34 Роден през 1948 в Пещера, Пазарджишка област. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски" (1971). Районен съдия при Районен съд - Кърджали (1975-197
.
Районен съдия при Районен съд - Пазарджик (1979-1986).
Заместник-председател на Окръжен съд - Пазарджик (1986-1990).
През 1990 назначен за съдия във Върховния съд.
Член-съдия и председател на отделение на Гражданската колегия (1990-1996).
Заместник-председател на Върховния касационен съд (1996-2006).
Член на Висшия съдебен съвет (1998-2003).
Арбитър по вътрешни и международни арбитражни дела при Арбитражния съд на Българската търговско-промишлена палата (1991-2006).
Автор на публикации по въпроси на гражданско материално и процесуално право в периодичните правни издания.
Избран за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2006).
ПЛАМЕН ВЕСЕЛИНОВ КИРОВ - съдия
за контакти:
тел.: (02) 940 23 35
Роден на 5 декември 1960 г. в Плевен.
Завършил Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” (1985).
Стажант-съдия в Софийски градски съд (1985-1986).
Преподавател в Софийския университет: асистент (1986-2004); доцент по конституционно право на Република България (2004); доцент по конституционно право на Република България във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” и Академията на МВР. Секретар по юридическите въпроси на президента на Републиката (2002-2006). Председател на Правния съвет на президента на Републиката (2006).
Член на централните избирателни комисии за избиране на народни представители, президент и органи на местно самоуправление (1995-2006). Защитил докторска дисертация на тема “Избирателна система и политическо представителство”.
Има над 20 публикации в българския и европейския научен печат, като последната е монографията “Президентът в българския конституционен модел”.
Избран за съдия в Конституционния съд от президента на Републиката (2006).
КРАСЕН СТОЙЧЕВ СТОЙЧЕВ - съдия
за контакти:
тел.: (02) 940 23 29
Роден на 4 юли 1954 г. в София.
Завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” (197
.
Стажант-съдия в Софийския градски съд (1979).
Избран за научен сътрудник в Института за правни науки при Българската академия на науките (1980); старши научен сътрудник по гражданско и семейно право (1990); гост-професор в American University, Washington, D.C.(1993); доцент в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски” (1994); доктор по право (1985) с дисертация на тема „Реалното изпълнение на договорните задължения според българското гражданско право”; доктор на юридическите науки (2006) с дисертация на тема „Преговори за сключване на договор и преддоговорна отговорност”.
Специализации в Москва, Лондон, Флоренция. Автор на 5 монографии, една от които е издадена от Kluwer Law International, както и на повече от 50 студии и статии в областта на облигационното
gongo-gongo
на 31.07.2009 в 11:47:37 #73РУМЕН ПЕТРОВ ЯНКОВ - председател за контакти: тел.: (02) 940 23 23 Роден на 29 юни 1942 г. в Пловдив. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" (1967). Разпределен като районен прокурор в Пещера (1968-1969). Съдия в Районния съд в София (1971-1980), в Градския съд в София (1980-1991), председател на отделение във Върховния съд (1991-1992). Заместник-председател на Върховния съд (1992-1993), председател (1994-2000). Избран за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2000). Избран за председател на Конституционния съд (2003). Избран за председател на Конституционния съд (2006). ВАСИЛ СТОЯНОВ ГОЦЕВ - съдия за контакти: тел.: (02) 940 23 28 Роден на 21 юли 1929 г. в София. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" (1951). Адвокат в Перник (1953-1961) и в София (1961). Доцент по гражданско право в Юридическия факултет (1986). Съветник по гражданско законодателство в Съвета по законодателството (1987-1989). Народен представител от Съюза на демократичните сили в ХХХVІ, ХХХVІІ и ХХХVІІІ Народно събрание. Заместник-председател на Интерпарламентарния съюз и ръководител на българската интерпарламентарна делегация (1992-1994). Член на българската делегация в Парламентарната асамблея в Съвета на Европа и заместник-председател на фракцията на Европейската народна партия към Съвета на Европа (1992-1997). Министър на правосъдието и правната евроинтеграция (1997-1999). Заместник-председател на Съвета по европейски въпроси към Народното събрание (2000). Арбитър в Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата. Автор на монографии и публикации в периодичния печат по гражданското материално и процесуално право. Избран за съдия в Конституционния съд от Народното събрание (2000). ЛЮДМИЛ НЕЙКОВ НЕЙКОВ - съдия за контакти: тел.: (02) 940 23 38 Роден на 16 юли 1933 г. в София. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски" (1956). Адвокат в София (1959-1962). Арбитър и заместник-главен арбитър в Градския арбитраж в София, арбитър и арбитър-инструктор във Върховния държавен арбитраж (1962-1990). Съдия във Върховния съд, председател на отделение (1990-1996). Заместник-председател на Върховния административен съд (1996-2000). Избран за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2000). ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ДРУМЕВА - съдия за контакти: тел.: (02) 940 23 31 Родена на 21 февруари 1947 г. в Плевен. Завършила Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” (1969). Младши съдия в Софийския градски съд (1971-1972); аспирант по сравнително конституционно право в Юридическия факултет (1973-1977) и доктор по право, научен сътрудник по национално и сравнително конституционно право в Института за правни науки при БАН (1980-1995); доцент по конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, а от 1995 и досега - редовен професор по конституционно право, ръководител Катедра “Публично правни науки”. От 1990 до 2003 вкл. директор на Дирекция “Правна и законодателна дейност” в Народното събрание. Специализация и лекторат в Макс-Планк Институт – Германия, специализации в Испания, Португалия, САЩ, Великобритания и др. Автор на юридически монографии и учебници в областта на конституционното право и правата на човека, много статии в страната и в чужбина. Член на Централната избирателна комисия (1990). Експерт в национални и международни програми и комисии. Председател на експертния съвет към Временната комисия за изменение на Конституцията в ХХХІХ НС (2003). Български представител в Европейския Комитет за предотвратяване на изтезанията – Съвет на Европа, (1997-2005, втори мандат). Избрана за съдия в Конституционния съд от Народното събрание (2003). ВЛАДИСЛАВ ПЕТРОВ СЛАВОВ - съдия за контакти: тел.: (02) 940 23 22 Роден на 18 април 1947 г. в София. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” (1974). Стажант съдия в Софийския градски съд (1975-1976), юрисконсулт и старши юрисконсулт в Министерството на металургията и минералните ресурси (1976-1983), главен юрисконсулт на Корпорация “Цветна металургия” и на Министерството на металургията и арбитър във вътрешностопанския и ведомствения арбитражи (1983-1987), арбитър във Върховния държавен арбитраж (1987-1991), прокурор и заместник-главен прокурор в Главна прокуратура (1991-1996), председател на Върховния административен съд (1996-2003). Специализации в САЩ – ценни книжа и съдебен контрол, данъчно и административно правосъдие, съдебна администрация и съдебни технологии и в Холандия – Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Председател на Съюза на юристите в България, член на Управителния съвет на Сдружение “Правна инициатива за обучение и развитие” (Варна). Избран за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд (2003). ЕВГЕНИ ПЕТРОВ ТАНЧЕВ - съдия за контакти: тел.: (02) 940 23 26 Роден на 21 август 1952 г. в София. Завършил Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” с отличен успех (1975). Стажант в Софийския градски съд (1976-1977), преподавател в Софийския университет: асистент (1977-1985), доцент (1985-1990), а от 1990 г. - професор по конституционно и сравнително право и ръководител на катедра (от 2000). Декан на юридическия факултет (1988-1991). Визитинг професор в университета на Вирджиния и Католическия университет във Вашингтон (1991-1993). Жан Моне професор в Магистърския факултет на Нов български университет. Защитил докторска дисертация на тема “Президентската власт в САЩ” (1979). Има над сто публикации в българския, европейския и американския научен печат, от които 7 книги, като последната е “Въведен
gongo-gongo
на 31.07.2009 в 11:46:02 #72Създаването на Конституционен съд стана възможно след приемането на 12 юли 1991 г. от Великото народно събрание на Конституция на Република България. В Глава осма тя предвижда създаването на Конституционен съд.
gongo-gongo
на 31.07.2009 в 11:43:38 #71Конституционният съд констатира, че действително в българското и международното право липсва юридически задължително, обвързващо Република България, определение на термина "национални малцинства", както и че Конвенцията не дава оппределение на термина "национално малцинство".
gongo-gongo
на 31.07.2009 в 10:54:07 #70Лостов: Да не ви пратя маргините! Кой не скача е червен!
Asparyx
на 31.07.2009 в 07:30:18 #69дай му власт и му гледай сейра!
А коги ша проверяват сигналите за Костовите хотелчета и фондацията на Хелън? 
tenseinsider
на 31.07.2009 в 04:23:17 #68Прав е гн.Яне Янев,комисията "Кушлев" съд и прокоратура трябва да се занимаят не само с джуджето Ганчев а и с останалите джуджета-борчета.Тези юнаци с подкрепата на Партията -майка и нейния славен авангард КДС по криминален начин натрупаха доста медец ,време е баба меца да им го изпапка.Гн.Яне Янев да не бърза да създава деца,защото те ще трябва да си играят с генетично обремененото поколение на тази борцъ.Предлагам преди нормалните хора да създават поколение,държавата да се очисти от тази криминална плесен ,като за начало спорта борба бъде забранен за 20 години за да се преркъсне криминалната приемственост. Гн. Яне Янев да провери и другото джудже Валентин Йорданов.Преди около 10 години от КДС му бяха харизали някакви захарни заводи в Русе.Бизнеса със захар е в монопола на "борцата".Време е да ги пратим обратно там от където са дошли т.е. на село.
Miro Prime
на 31.07.2009 в 03:07:46 #67Аз пък се заканвам на Яне, че докато се прави на клоун ще го храним навсякъде.
chipo
на 30.07.2009 в 23:50:22 #66Това мекере започва опасна игра която ще свълши зле за всички ни. Откъде у този измислен политик толкова много пари че да плаща милиони на !израелски! експерти. Явно работи за еврейската мяфия. Тао ще е по-лош и от Доган.
chjornajat kot
на 30.07.2009 в 22:30:10 #65Янето да не заканва така , избирателно,а трябва да започне наред - Черепа, Гришата , Доган ,А.Томов, Станишев, Батков и други едри мутри, след което да тръгне по областните градове, градчета, селца и паланки ! Толкова много са мутрите, че на Янето ще му се види нанагрнище ! Но ... при добро желание и воля, и разбира се помощ от страна на правораздавателните органи може да се изчисти България от бандюгите ! Че какво е България ? По-малко население има от един Ню Йорк например !
dragko
на 30.07.2009 в 22:11:46 #64КРАЙНО ВРЕМЕ БЕШЕ !!!
gongo-gongo
на 30.07.2009 в 21:25:09 #63Демократическа лига Новата политическа партия, в която са обединени няколко ромски организации, ще се казва Демократическа лига /ДЛ/. Това е заявил за медиите на 23 юни 1998 един от създателите на партията Иван Стоянов. Ромската партия се готви за самостоятелно участие в местните избори през 2000 г. Тя възнамерява да лансира цигани не само за общински съветници, но и за кметове в общините с компактно ромско население като Кърджали, Бургас, Сливен, Ямбол, Ломи Видин, съобщават от ръководството на ДЛ. В тези градове ромите снемат политическата си подкрепа от общинските управи. Това заявяват в своя декларация от Българската лига за защита на правата на човека, пише в-к "Труд". В ДЛ влизат Българска лига за защита на правата на човека и гражданина, Независима обществена организация на гражданите "Демократичен фронт", Демократическа партия в България и др. За лидери на партията могат да бъдат издигани само цигани, които не членуват в никоя българска партия.
gongo-gongo
на 30.07.2009 в 21:21:05 #62Марков се обявява за - Предсрочни парламентарни избори и свикването на Велико народно събрание (ВНС), което да извърши радикални а не само козметични конституционни промени. - Даването на много повече правомощия, включително и законодателни, на президентската институция. Държавният глава да може да насрочва референдуми, както и да назначава председателите на Върховния административен съд (ВАС) и Върховния касационен съд (ВКС), без да се влияе от Висшия съдебен съвет (ВСС). - Президентска република, тъй като парламентарната република е изчерпана. - Даване на право на всяка парламентарна група, независимо колко е голяма, да сезира самостоятелно Конституционния съд, тъй като той почти не работи и причината за това се крие именно в съществуващото сега ограничение за сезирането му - от минимум 48 народни представители, а най-малката парламентарна група може да е само от десет депутати.). - Обособяването на прокуратурата като самостоятелна институция, а не прехвърлянето й към изпълнителната власт. Назначаване на главния прокурор от президента, за да може след това държавният глава да носи отговорност за действията на обвинителя и да има право да го отзовава. (В момента главният прокурор се избира от ВСС, а президентът издава указ за назначаването му.) Председателят на новата народна партия е категоричен, че законите, приети с чужди карти, не трябва да бъдат обнародвани от президента. Партията "Ред, законност, справедливост" получава официална регистрация на 24 февруари 2006 г. През 2008 и началото на 2009 името на партията неизменно се свързва с активността на Яне Янев и данните за корупция, които той периодично и неуморно изнася в медиите. В края на март 2009 лидерът на РЗС Янев се опитва да формира нова дясна парламентарна група. В медиите като възможни участници се споменават имената на: земеделеца Георги Пинчев, Нено Димов (първоначално депутат от ДСБ), депутатите от СДС Иван Колчаков, Димитър Йорданов и Димитър Димитров. Канени са още д-р Николай Михайлов и Антонела Понева (бивши членове на ДСБ). Текат разговори и с други независимо депутати. Целта на създаването на подобна група е партията да получи места в избирателните комисии при предстоящите в началото на лятото 2009 избори. 31 март 2009 - на специална пресконференция са представени част от лидерите на формации, които се присъединяват към консервативното обединение с основно ядро партията „Ред, законност и справедливост". В рамките на политическия проект на Я. Янев „България на гражданите и регионите" е подписано споразумение с БЗНС на Георги Пинчев, Съюза на свободните демократи на Стефан Софиянски, движението „Национален идеал за единство" (НИЕ) и Българската интернет партия. /Стефан Софиянски, Георги Пинчев, Румен Ангелов и Борислав Българинов подават заявления за напускане на Парламентарната група на ОДС./ Стефан Софиянски иска да даде път на нови лица и няма да участва в листите. Ще помага с опита си. Във връзка с участието на ССД, като отправя специални благодарности за сътрудничеството на Софиянски, Янев заявява: „Ред, законност и справедливост" е особено удовлетворено, че за първи път политик от такъв ранг - дългогодишен кмет на София и министър-председател на България, прави стъпка встрани, за да може в България да се реализира нещо ново". Към идеята се присъединява и Нено Димов, отцепил се преди време от парламентарната група на ДСБ, Според него РЗС е единствената партия, която определя за своя кауза борбата с корупцията. 5 април 2009 - в зала 1 на НДК се провежда се Третият редовен конгрес на партията. Присъстват 3500 делегати и 1500 симпатизанти, а сред официалните гости са посланикът на Израел, представители на дипломатическите мисии на САЩ, Норвегия, Швеция и др., както и официални делегации от европейски консервативни партии. Прочетен е поздравителен адрес от Мирек Тополанек, премиер в оставка на Чехия, председателстваща в момента ЕС, и председател на Гражданската демократична партия. РЗС си поставя като основна цел свикването на Велико народно събрание и изработването на нова конституция. Според Янев страната няма нужда от 240 депутати, а най-много от 120; 120-те държавни агенции също трябва да се намалят - на 20. Областните администрации също са излишни, тъй като тези дейности могат да се изпълняват от кметовете на областните градове. Делегатите на конгреса приемат промени в устава, според които длъжността главен секретар се заменя с председател. Гласува се резолюция против корупцията. Главният секретар Яне Янев е избран за председател на партията. За водач на листата за представители в Европейския парламент конгресът посочва Димитър Абаджиев. Според лидера Янев партията има потенциал за 6-7 депутати, а кандидатите са проверени - сред тях няма лица, обвързани с политическата мафия или олигарсите.
gongo-gongo
на 30.07.2009 в 21:20:44 #61Партия "Ред, законност и справедливост" Партията е учредена на 11 декември 2005 г. в София, в зала "България". Новата формация произлиза от Българското национално земеделско сдружение /БЗНС/. На своя Четвърти извънреден конгрес земеделците на Яне Янев решават да се саморазпуснат и да влеят структурите си в ново политическо образувание - партия "Ред, законност, справедливост". Земеделската идея е на 106 г. и при сегашния си вид и при тези лидери тя е неспособна да предложи нова политическа и икономическа алтернатива за страната - така Янев мотивира трансформирането на Национално сдружение-БЗНС в народна партия. Според категоричното му заявление, той не разпуска партията си заради промените в Закона за политическите партии, изискващ имената на политическите сили да не са еднакви или части от тях да се повтарят. Форумът избира за лидер Георги Марков, бивш конституционен съдия, а за главен секретар - Янe Янев. (Янe Янев също е номиниран за лидер, но си прави самоотвод.) От 1350 делегати на форума само 21 гласуват "против" кандидатурата на Марков, а деветима се въздържат. По думите на Янев именно Марков е човекът, който може да поведе демократично мислещите хора и да обедини десницата. Приет е уставът на народната партия. В него се предвижда председателят да е с мандат от две години, като на същия период се организира и най-висшият форум на "Ред, законност и справедливост". Партията може да се закрие при вливане на други политически сили в нея, ако се раздели на две или повече части или ако бъде обявена от Конституционния съд за противоречаща на Основния закон. Членският внос ще се изчислява като процент от заплатата на членуващия, като минималната сума е един лев месечно. В партията ще се привличат млади, почтени, честни интелектуалци. На учредителния форум Георги Марков и Яне Янев остро критикуват цялата политическа класа и корупцията по високите етажи на властта. Според Г. Марков най-тревожно е оттеглянето на обикновените хора от политиката и неучастието им в промените, което е довело и до ниската избирателна активност на последните парламентарни и на частичните местни избори. Сред основните тези, изказани от Марков, са: - Никой вече не вярва на политическите послания, а програмите на партиите са отишли "в кошчето". От началото на прехода във властта са дошли много министри и депутати, които дори и да са гладували и да са спестявали заплатите си, не могат да си позволят обзавеждането на жилищата си, коeто имат. "Политиката и партиите се превърнаха в бизнес и това отблъсна гражданите от политическия елит и изборния процес". Новата партия ще се опита да върне държавата на гражданите, като им даде възможност пряко да участват във вземането на важните за страната решения, като първата стъпка ще бъде незабавното внасяне в парламента на искане за провеждането на референдум за членството на България в ЕС. - В България се дава тон от най-високо държавно ниво за погазване на закона. - Българската десница не е издържала на проверката на времето; в дясното политическо пространство вече няма какво да се случи и затова е необходима нова дясна партия, която да накара избирателите да отидат до урните. Новата политическа сила трябва да се обърне към елита, можещите, младите и негласуващите и да носи послания, които са дефицитни. - Единственият начин да останат младите в България е да бъдат привлечени в политиката. Бившият конституционен съдия критикува и президента Георги Първанов, който при връчването на третия проучвателен мандат за съставяне на правителство на ДПС заявил, че политиката е победила процедурата. Според него партията на Ахмед Доган е фаворизирана и толерирана от най-високо държавно ниво, защото последните няколко президентски вота са показали, че изборът на държавен глава на първи тур не е възможен, а на балотажа се разчита на гласовете на ДПС.
gongo-gongo
на 30.07.2009 в 21:10:58 #60След като за лидер на СДС е избрана Надежда Михайлова, през 2004 г. Иван Костов оглавява групата народни представители, които се отделят от СДС в нова парламентарна група на ОДС, а по-късно основава партията Демократи за силна България, която участва в парламентарните избори през 2005 г. В предизборната кампания една от основните цели е да се попречи на БСП, НДСВ и ДПС отново да влязат в изпълнителната власт. 2005 - избран за депутат от ДСБ (София 23 МИР). Има неочаквани кадрови решения - през 2005 номинира наглед неубедителната фигура на Гаврийски за кмет на София (трети на първия тур), а през 2006 - наложи седемдесет и осем годишния конституционен съдия Неделчо Беронов за кандидат за президент (трети на първия тур) на десницата. В началото на 2006 година водената от него партия - ДСБ се очертаваше като най-перспективната сила вдясно. След първия тур на президентските избори (22 октомври 2006) бъдещето й е съмнително. 2007 - Партията на Костов ДСБ заедно със СДС издига за кмет на София Мартин Заимов, който не успява да се пребори с канзизатурата на ГЕРБ Бойко Борисов.
gongo-gongo
на 30.07.2009 в 21:10:19 #59Иван Йорданов Костов Роден е на 23 декември 1949 г. в София. 1974 г. - завършва висше образование във Висшия икономически институт "Карл Маркс" - София. Същата година става асистент в това учебно заведение. 1979 г. - главен асистент в катедра "Научен комунизъм" на Висшия машинно-електротехнически институт "Вл. Илич Ленин", София. 1982 г. - завършва второ висше образование в Софийския университет "Кл. Охридски", специалност "Математическо моделиране на икономическите процеси". 1990 г. - депутат в 7-ото Велико народно събрание от СДС и председател на Икономическата комисия. Министър на финансите в коалиционното правителство на СДС и БСП, оглавявано от Димитър Попов. 1991 г. - народен представител в 36-ото Народно събрание от СДС. Доцент в Техническия университет в София. Министър на финансите в правителството на СДС начело с Филип Димитров до края на 1992 г. 1993 г. - заместник-председател на Парламентарната група на СДС. Председател на СДС; депутат в 37-ото Народно събрание. Ползва английски и руски език. Семеен с две деца. Православен. След изборите през април 1997 г. като народен представител от 38-ото Народно събрание е избран за министър-председател. През декември 1999 г. под засиления натиск от страна на обществото и на парламентарните партии за оставки на корумпирани личности или такива с нисък обществен рейтинг, той извършва персонални и структурни промени в правителството на ОДС, съставяйки на практика нов, втори кабинет на СДС, тъй като от старото правителство министри остават само финансовият - Радев, на външните работи - Михайлова, на екологията - Манева, на културата - Москова и социалният - Нейков. Структурните промени той извършва с оглед на поканата за ЕС, а в кабинета влизат нови, някои неизвестни в публичното пространство, лица. При формирането на новото правителство Костов отстранява ексвътрешния министър Богомил Бонев без обяснения, въпреки че той е с много висок рейтинг. Костов е принуден да върви по пътя на скандалните разкрития на Бонев. Бонев говори за незаконната приватизация на ВЕЦ-овете и Костов спира процеса. Бонев разкрива далаверата с компенсаторните записи и на 9-ти юни 2000 г. Костов отстранява Божков като главен преговарящ за България с ЕС. На 12 юни с. г. Бонев прави нови скандални разкрития около приватизацията на Булбанк и иска оставката на Костов. Не закъснява и реакцията на опозицията. Доган заявява, че Костов е "уплашен и неадекватен", а "България е така ограбвана през последните 3 години, както никой друг не я грабил". Благоприятно за Костов е обстоятелството, че нито една от политическите сили в опозиция не е поискала предсрочни избори и не предлага сериозна алтернатива. За него е важно да стигне до изборите, без да се стига до разпадане на СДС. В голяма степен положението на Костов зависи от бъдещите разкрития за корупция, направени не само от Бонев, но и от други отстранени. Вътре в СДС натискът върху Костов се увеличава в двете противоположни посоки - както от корумпираните, така и от честните и почтените членове на партията. Резултатът от това може да бъде верижна реакция от оставки в СДС и правителството. При всички обстоятелства, както СДС, така и Костов губят голяма част от своя ореол и затова рейтингът им след местните избори върви само надолу. През септември 2000 г. Костов е атакуван масирано от опозицията във връзка с фондацията на съпругата му Елена Костова "Бъдеще за България", получила като дарение голяма сума от руския милиардер Лучански, както и за това че Лучански е финансирал СДС през 1996-1997 г. с 1 млн. германски марки месечно от МобилТел чрез своите фирми в България. По този повод Бонев, заедно с чужди граждани и служби като Чорни и Лучански, обявен от Костов на семинар на СДС в Пампорово на 9-10 септември с. г. за врага на партията, заявява, че не той, а Костов е свързан с Лучански чрез съпругата си и бизнесмена Красимир Стойчев - приятел на премиера. Бонев призовава всички честни хора в СДС да се обявят против Костов. Костов отрича в СДС да са влизали "мръсни пари" и партията да е финансирана от Лучански. Той се позовава на редовните отчети за финансирането на партията. Отстраненият от кабинета Бакърджиев също отправя към Костов критики във връзка с управлението и иска оценка на изпълнението на правителствената програма на извънредна национална конференция. На 16 септември същата година Костов заявява, че ще съди лидера на БСП Първанов заради отправените от парламентарната трибуна обвинения, че Костов е "идеологът и двигател на корупцията и клиентелизма" и че заедно със семейството си се облагодетелства от мафиотски структури, които финансират фондацията на жена му. Първанов от своя страна обявява, че ако Костов заведе дело срещу него, ще се наложи да се видят в съда, но там премиерът трябвало да обяснява и за аферата "Сапио", за връзките си с бизнес-империята "Олимп" и за фирмата на жена му "Булс". Първанов обещава да направи скандални разкрития за фирмата на Костова "Булс", за което разполагал с достатъчни за пред съда данни. Такива разкрития Първанов никога не направи. В края на септември - началото на октомври 2000 г. Светият синод на БПЦ награждава Костов като ктитор на българския параклис "Свети Трифон" в Будапеща с ордена "Св. Климент". Новият параклис е дарение на унгарската държава и струва 30 млн. форинта. Иконостасът и свещниците за параклиса са дарение от България. От общата сума 24 000 лв., колкото струва иконостасът, 8 000 са дарение от фондация "Бъдеще за България", председателствана от премиершата Елена Костова, останалите пари са от Министерския съвет. След загубата на ОДС на парламентарните избори през юни 2001 г., Костов се оттегля от ръководството на СДС, но се предполага, че е запазил влиянието си върху Екатерина Михайлова, която застава начело на синята партия, както и върху останалите лидери на Съюза. Депутат в 39-ото Народно събрание. След като за лидер на СДС е избрана Надежда Михайлова, през 2004 г. Иван Костов оглавява
gongo-gongo
на 30.07.2009 в 21:09:03 #58Национално движение "Гергьовден" Национално движение "Гергьовден" е регистрирано по закона за политическите партии през 1996 г. За изборите през 1997 г. то получава от ЦИК бяла бюлетина с 3 сини ивици, но месец преди вота се отказа от участие в изборите. Председател на НД "Гергьовден" е Орлин Чочов. На конференция на 20 май 1999 г. национално движение "Гергьовден" сформира Обществен комитет за борба с корупцията "Гергьовден". Комитетът ще събира всякаква информация за корупция по сигнали от граждани. Председател на комитета е ревизорът Емил Димитров, който напуска държавната си работа във финансовото министерство, за да оглави "Гергьовден". Той няма да е политическо лице, а ще играе ролята на граждански говорител. Главен секретар е Любен Дилов-син. В ръководството на формацията влизат още Орлин Чочов, бизнесмен, и главният редактор на "Църковен вестник" Ангел Величков. На 4 юли 1999 г. Движение "Гергьовден" и ВМРО подписват общ документ, в който декларират своята близост като национални и патриотични движения. Те ще обединят усилията си за активиране на младите българи и за приобщаването им към идеята, че тяхното бъдеще зависи от адекватното им и зряло отношение към властта и политиката. В общините, където ВМРО и "Гергьовден" ще бъдат конкуренти, те ще запазят толерантен тон по време на кампанията, са се договорили Красимир Каракачанов и Любен Дилов-син. Политическото крило на "Хъшове"-те подкрепи кандидат-кмета на ВМРО в Пловдив Александър Долев. Националното движение "Гергьовден" участва в местните избори през октомври 1999 г. В изборите за кмет на община "Гергьовден" печели 2 190 гласа, което е 0,04% от гласовете. За кмет на кметство движението печели 866 гласа, 1 място и 0,05%. За общински съветници - 51 594 гласа - 38 мандата, 1,59%. 2005 - Гергьовден участва относително успешно (спечелен мандат за Любен Дилов-син) в парламентарните избори през юни в рамките на Коалиция ОДС заедно със СДС (Надежда Михайлова), Демократическа партия (А. Праматарски) и БЗНС-Янев. 11 декември 2005 - в заключителната декларация на Шестата национална конференция движение "Гергьовден" приема, че ще работи за саморазпускането на 40-ото народно събрание в края на 2007 и за произвеждане на избори за последно Велико народно събрание, което да направи промени в конституцията. Членовете на движението се обединяват около предложения за промени в конституцията, които да внесат в работната група на парламента. Променен е и уставът на организацията в съответствие на Закона за политическите партии. За председател на новия Изпълнителен съвет е избран Любен Дилов-син, за заместник-председател - Ася Михайлова, за международен и политически секретар - Петър Стоянович, за организационен секретар - Цветомир Паунов. Участва в местните избори през октомври 2007 г. В кметската надпревара в София е в коалиция БГ Съюз заедно с Новото време и Земеделския народен съюз на Стефан Личев. През декември 2008 г. депутатите от "Гергьовден" се присъединяват към новата парламентарна група на Движение „Напред“, а през януари 2009 партия "Гергьовден" става част от коалицията "Движение НАПРЕД".
gongo-gongo
на 30.07.2009 в 21:02:50 #57Постовете си запазиха Касим Дал и Айруш Хаджъ, отпадна Кемал Еюп. Новите са депутатите Осман Октай и Емел Етем. В Централното оперативно бюро /ЦОБ/ на ДПС влизат 14 души. Освен Доган и заместниците му там са още Кемал Еюп, Юнал Лютфи, Лютфи Местан, Ремзи Осман, лидерът на младежката организация Мустафа Карадайъ и др. Лютфи ще отговаря за евроинтеграцията, Октай - за междупартийните отношения, а Емел Етем - за връзките с обществеността. февруари 2000 2001 - ДПС продължава да е парламентарно представена партия и участва в управлението на страната в рамките на правителството на Национално движение Симеон Втори (с министър-председател Симеон Сакскобургготски), което печели парламентарните избори същата година. 2005 - успява да спечели 12 % от гласовете в парламентарните избори на 25 юни и съответно 34 депутатски места в 40 народно събрание. Активно участва в преговорите за съставяне на правителство с мандата на БСП (която печели 83 мандата). През август с.г. влиза в управляващата коалиция с кабинета, оглавяван от Сергей Станишев.
gongo-gongo
на 30.07.2009 в 21:01:20 #56Движението за права и свободи /ДПС/ е създадено на 4 януари 1990 г. във Варна и е регистрирано на 26 април 1990 г. по Закона за политическите партии. Партията е създадена като приемник на Организацията за турско национално освободително движение, която действува в нелегалност по време на възродителния процес. На 26-27 март 1990 г. в София се провежда Учредителната национална конференция на ДПС, на която са избрани ръководните органи: Централен съвет от 31 члена, Централно оперативно бюро - 7 члена, председател - Ахмед Доган и отговорен секретар - Осман Октай. ДПС е организирано на териториален принцип в окръжни, общински и местни съвети. ДПС се обявява за независима обществено-политическа организация, бореща се за единство и равноправие между българските граждани. Обявява се против всички прояви на национален шовинизъм, реваншизъм, ислямски фундаментализъм и религиозен фанатизъм. Бори се за правата и свободите на всички етнически и религиозни общности в България - в съответствие с Конституцията и законите на страната, Международната харта за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и международните договорености, по които България е страна. ДПС се бори за икономически просперитет и екологическа защита на всички райони в страната и преодоляване на диспропорциите в развитието на различните населени места. След изборите през октомври 1991 г. ДПС подкрепя в парламента правителството на СДС с премиер Филип Димитров за реализиране на общите им цели: смяна на системата, необратимост на процесите на демократизация, развитие на пазарната икономика, декомунизация. Една година след това ДПС започва "завой на ляво" и снема доверието си от правителството на СДС. ДПС започва да провежда центристка политика, вследствие на което се разпада парламентарното мнозинство и правителството на Филип Димитров пада. С мандата на ДПС се съставя правителството на проф. Любен Беров, което управлява до предсрочните парламентарни избори на 18 декември 1994 г. На тези избори ДПС се явява самостоятелно и печели 283,094 гласа или 5,44% от гласовете, за което получава 15 депутатски места в НС. До предсрочните избори през април 1997 г. ДПС е в опозиция на правителството на БСП с премиер Жан Виденов. На тези избори ДПС се явява в състава на коалицията Обединение за национално спасение /ОНС/ заедно с Партията демократичен център на Венцеслав Димитров, Зелената партия, Партията "Нов избор" на Д. Луджев и Федерацията "Царство България" на Христо Куртев. ОНС спечели на изборите 323,429 гласа, 7,60% от гласовете и 19 места в НС. От есента на 1997 г. ОНС напусна т. нар. "реформаторско мнозинство" и премина в опозиция на правителството на ОДС, водено от премиера Иван Костов. Печатен орган на ДПС е в-к "Права и свободи". Ръководни органи: Национална конференция, Централен съвет, Централно оперативно бюро, Финансово-ревизионна комисия. Председател от създаването на ДПС е Ахмед Доган. На изборите за местна власт през октомври 1999 г. ДПС регистрира своето най-слабо представяне на избори след 1989 г. Самостоятелно ДПС получи 198 722 гласа, което е 6,11% от гласовете с 463 общински съветника. В коалиция с други партии ДПС спечели 232 141 гласа, което е 7,16% и 540 общински съветника. Самостоятелно ДПС ще управлява в 23 общини, а в коалиция - в 29 общини. За първи път след 1989 г. ДПС загуби изборите в Кърджали, Кирково, Момчилград и други общини в Североизточна България, смятани за стратегически за ДПС. Ръководството прецени, че на изборите е получило "шамар и ритник". На националната конференция в края на януари 2000 г. трябва да се очаква промяна в политиката и кадровия подбор, като в своята бъдеща работа партията ще се помъчи да се доближи максимално до ежедневните нужди на традиционния електорат. ДПС ще продължава да се стреми към създаването на коалиция, която да бъде трети уравновесяващ политически център в България. На 29-30 януари 2000 г. се проведе Четвъртата национална конференция на ДПС. Отчетено беше, че партията има 32 000 члена в 25 областни, в 160 общински и 1200 местни организации. Конференцията прие стратегия и тактика за 5-годишен период, включително и за парламентарните избори през 2001 г. Конференцията мина под лозунга: "ДПС - мост за евроатлантическата интеграция на България". Основните моменти от бъдещата стратегия и тактика са: Във вътрешен план - обновяване на партията и нейната декапсулизация; - обединяване на всички отцепили се от ДПС партии и приемане на изключените членове; - приемане в ръководните органи на партията на много нови млади членове; - обръщане на цялата дейност на партията към жизнено важните за електората на ДПС нужди; - промяна в конституцията, свързана с Конвенцията за защита на малцинствата; - бързо въвеждане на турски език във всички медии, изучаване на турски език и ислямско вероизповедание в училищата в смесените райони. Специални училища с преподаване на турски език. Помощ от страна на държавата за училищата и институциите на малцинствата. В политическата област ДПС ще продължава да се бори за създаването на трети центристки център, но остави вратата отворена за бъдещи коалиции както с партиите отляво, така и с партиите отдясно. Във външнополитическата област действията на ДПС ще бъдат свързани изцяло с евроатлантическата ориентация на България, както и с развитието на стабилни отношения с балканските страни. Ахмед Доган единодушно бе избран за 4-ти пореден път за председател на ДПС. На 12 февруари 2000 г. Централният съвет на ДПС избра четирима заместници на лидера Доган. Лидерката на бившата Партия на демократичните промени /ПДП/ Мукаддес Налбант ще е начело на комисия, която ще изготви процедурен механизъм за амнистиране на изключените членове на ДПС. ПДП се отцепи от ДПС през 1994 г, но на националната конференция на ДПС се присъедини към движението в резултат на обявения от лидера на ДПС Доган курс за амнистиране на изключените. ЦС избра четирима заместници на Доган. Постовет