Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за медиацията. Законопроектът е включен в Националния план за възстановяване и устойчивост със срок на изпълнение в края на четвъртото тримесечие на 2022 г.

Въвеждането на задължителната съдебна медиация ще доведе до облекчаване на работата на съда, административната тежест за магистратите, натовареността на съдилищата и ще спомогне за по-бързото и ефективно разрешаване на споровете между страните.

Задължителната съдебна медиация няма да доведе до ограничаване на достъпа до съд, тъй като ще се развива в самия процес и няма да забави съдебното производство.

Процедурата по медиация ще започва по разпореждане на съда, като задължението на страните ще бъде да участват в срещата с медиатор, но не и да постигнат споразумение. Страните ще могат да се споразумеят по всички въпроси, включително и по въпроси, които излизат извън предмета на конкретния съдебен спор и по които съдът не би имал процесуалната възможност да се произнесе.

Със законопроекта се определят изискванията към лицата, които ще могат да осъществяват съдебна медиация, специфичните им функции и задължения, както и самата процедура.

Процедурата по съдебна медиация ще се осъществява от един или повече медиатори, вписани в списъка на медиаторите към Съдебен център по медиация освен ако не бъдат посочени по общо съгласие на страните.

Предвижда се процедурата по медиация да се провежда след приключване на размяната на книжа, в определен от съда срок, който не може да бъде по-дълъг от три месеца, като съдебното дело няма да се спира, а при неизпълнение на разпореждане на съда за провеждане на медиация, на страната ще бъде налагана санкция.

Депутатите приеха на първо четене промените в ГПК. С него се цели ускоряване на правосъдието и улесняване на достъпа на гражданите и бизнеса чрез създаване на правила за електронизация на заповедното производство. Предлага се всички процесуални действия в заповедното производство, включително издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, да се извършват в електронна форма, като подаването на заявленията и приложенията към тях ще се осъществява чрез електронен формуляр, достъпен в Единния портал за електронно правосъдие.

Заявителите, които не са търговци и не са представлявани от адвокати, ще могат да подават заявления на хартиен носител, като тези заявления ще бъдат обработвани в електронна форма. Предлага се заявленията за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на някои категории актове, като например нотариални актове или други договори с нотариална заверка на подписите, ипотечни актове и актове, които се ползват с формална доказателствена сила, да се подават до съда по постоянен или настоящ адрес, или седалище на заявителя. Законопроектът урежда и издаването на официален препис от издаден в електронна форма изпълнителен лист, както и подробна процедура по издаване на дубликат на изгубен или унищожен единствен екземпляр.