Бръмбари ще плъзнат по българските домове, но за съжаление за тях няма да има препарати, отстраняващи ги със 100 процентова ефикасност. Нещо повече... Тези гадинки ние сами ще сме си ги поканили и тихо и кротко ще ги отглеждаме. Иначе казано - задава се голямото подслушване.

Само по този начин могат да се разтълкуват първосептемврийските слова на главния прокурор Филчев. В тях има няколко акцента – “готовност да се откажем отчасти от някои от правата си” и “сегашната уредба чувствително ограничава използването на специални разузнавателни средства”, сиреч СРС, а по народному бръмбари (машинки, с които те подслушват).

Което ще значи, иначе казано, че до момента големите права, които са имали българските граждани, са пречели на борбата с престъпността. Елементарно – но факт.

Да, обаче какво ще стане ако и след отказването от правата си, българинът отново бъде бит, ограбван, убиван, мамен, замерян с бомбички от психясали псевдофенове и т.н. Каква ще е гаранцията, че един от най-влиятелните мъже в България – ген. Борисов, няма пак безпомощно да каже “безумието в държавата е взело връх”. А логическото мислене безуспешно да се опитва да установи наистина колко прокуратури, съдилища и следствия имаме на нищожните си 111 хил. кв. километра.

Обезпокоителното е и друго – според природните закони, едно нещо не може да се изгуби, то просто променя формата, съдържанието и притежанието си.

Та, питаме се, къде ще отидат тогава правата ни, от които ще се откажем?

Може би в добрите – да, но къде са те в “безумната ни държава”, или по-скоро има ли ги въобще?