Главна инспекция по труда ще може да спира дейността на всички предприятия, за които е установено, че извършват дейности в сивата икономиката и недекларирано изплащат част от трудовите възнаграждения на своите служители.

При отстраняване на проблема - когато работодателите впоследствие започнат да декларират всички изплащани суми, дейността на предприятието ще може да се възстанови.

Това каза зам.-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров след редовното заседание на правителството.

По думите му в момента в инспекцията пристигат много сигнали за нарушения на Кодекса на труда от страна на служители в предприятия, които вече не работят в тях.

Част от промените в Кодекса на труда бяха одобрени на днешното заседание на кабинета.

В промените е записано и огромно увеличение на глобите, които Инспекциите на труда ще налагат на работодатели при нарушение на кодекса.

В случаите, когато има работници, изпълняващи трудовите си задължения без договор, работодателят ще бъде задължен да плаща по 15 000 лв. за всеки служител, който не отговаря на условията от кодекса. В момента тази глоба е 1500 лв.

На въпрос на news.bg дали увеличаването на глобите няма да доведе до драстично нарастване на корупционните практики в Главна инспекция по труда, зам.-министър Лазаров отговори:
„Категорично не считам, че увеличението на глобите, ще доведе до увеличение на корупцията".

Той допълни още, че се предвижда в най-кратки срокове да бъде приет и одобрен Етичен кодекс на служителите от Инспекцията, в който ще бъдат регламентирани паричните и морални санкции, с които те ще бъдат наказвани при доказване на нарушения.

За сравнение - глобите, които до този момент възлизаха на от 20 до 250 лв. за леки нарушение на Кодекса, сега ще бъдат в порядъка межда 100 и 500 лв.
А глобите, възлизащи в досегашния кодекс между 1000 и 2500 лв., сега ще са между 2 500 и 10 000 лв.

Лазаров изрази надежда, че с помощта на така разширените правомощия на инспекторите, „те ще успеят да достигнат до истината".

Част от промените в Кодекса на труда е и изплащане на трудово обезщетение в случаите, когато предприятията се преместят от едно населено място на друго, а някои от служителите им не направят това.

Освен това работодателите ще бъдат задължени, в случаите когато за дълъг период от време даден служител е отсъствал от работното си място, да му осигурява допълнителна квалификация и придобиване на нови знания за сметка на предприятието.

Сред новостите е и регламентираният 15-дневен т.нар. „родилен отпуск", който всеки баща ще може да ползва веднага след раждането и изписването на детето.

В последствие, по време на 315-те дни, когато осигурената майка получава от държавата 90% от реалните си трудови възнаграждения, след 6 месеца при желание от нейна страна, тя ще може да се върне обратно на работното си място, а бащата ще може да поеме в продължение на 3-месеца грижите на детето при същите условия.

Решението е съгласно задълженията на България по Лисабонската стратегия.

Новообновения Кодекс на труда ще задължи Националната агенция по приходите (НАП) да предава на Националната инспекция на труда пълна и изчерпателна информация за всички трудови договори, които са подадени при тях, а при ново подадените трудови договори да извършва това в тридневен срок след регистрирането им.

За периода 2008 - 2012 година приоритет ще бъде както намаляването на трудовите злополуки с 25%, така и развиването на определени секторни стратегии и правилното прилагане на законовите рамки за максимална защита на работниците и предприятията.

Това е формулирано като приоритет в приетата Стратегия по безопасност и здраве, обяви министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова.

Тя уточни, че за момента се наблюдава трайна тенденция за намаляване на трудовата травматология, като при регистрирани за 2007 г. над 6000 трудови злополуки до момента тази година са декларирана 4096 трудови злополуки.

Министърът допълни, че в обновения Кодекс на труда ще бъде регламентиран и максимумът от работни часове на седмица, т.е. 48 часа за нормална работна седмица и 60 часа, в случаите, когато работникът е нает за сезонна работа за период не по-голям от 6 месеца.