Казусът около отпадналата кандидатура на Румяна Желева за поста еврокомисар продължава да е коментирана тема в западните издания.

Тъжен край за Румяна Желева на няколкото нещастни седмици в центъра на европейското внимание. Така изданието „Еuropeavoice" коментира случилото се с българската номинация.

Ако Карл Маркс, някога жител на Брюксел, беше тук днес, без съмнение би забелязал, че в Европейския парламент фактите и персонажите се появяват два пъти. Първият път като фарс, а вторият - като още по-голям фарс.

През 2004 година парламентът беше обсебен от желание за битка с председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, като се опитваше всячески да се възползва от правото си да отхвърли или одобри комисията, посочва още изданието.

То припомня, че тогава „паднаха" Роко Бутильоне, политик с положение и неизвестната Ингрида Удре.

Но явно през 2010 година лидерите в Европарламента се стремят отчаяно да одобрят номинираните.

Оттеглянето на Румяна Желева от поста, на който все още не беше назначена - български еврокомисар, и в допълнение от настоящия й на външен министър, беше тъжен край на няколко нещастни седмици в центъра на европейското внимание.

Като цяло тя прекара две безупречни години като евродепутат и спечели приятели в Европейската народна партия. Европейският парламент й се отплати с изслушване, от което тя така и не се възстанови, допълва „Еuropeanvoice" и не пести критики към вече бившия български външен министър.

Един недотам професионален политик би трябвало да може да премине теста на изслушването в европарламента. Обвиненията на ЕНП в лов на вещици са преувеличени, посочва още изданието и пояснява - Желева се провали, защото не беше дори наполовина подготвена за поста.

„Europeanvoice" „напада" и премиера Бойко Борисов, като твърди, че не само Желева трябва да се вини.

Българският премиер Бойко Борисов не трябваше изобщо да я номинира за първия й пост на външен министър. И това става ясно в сравнието с кандидатурата на нейната много по-силна заместничка Кристалина Георгиева.