Европредседателството на България е отново е сред актуалните теми на всекидневниците.

"Официалният език по време на председателството на Съвета на ЕС, което страната поема през януари 2018 г., ще бъде българският, каза министърът на българското председателство Лиляна Павлова в предаването "Седмицата" по Дарик радио. "България ще води българското председателство на български език. Има две много важни причини за това решение. Искаме да се чува българска реч, искаме да се говори на български", каза Павлова. По думите й от това ще има огромна полза за страната, за икономиката, за университетите. Предстои всички проекти на регламенти и цялата бюрократична терминология да бъдат преведена на български език, като по думите на Павлова тази терминология ще бъде предоставена на Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Английският език е приет за официален език и той няма да отпадне", обясни министърът. Уточни, че повечето от заседанията ще бъдат превеждани на шест езика, а срещата на върха на ЕС - на всички езици на страните членки. Попитана докъде ще стигне Македония по пътя към ЕС по време на българското председателство, тя каза, че е важно да се посочи, че след години застой темата за Македония и Западните Балкани е влязла като основна точка в общоевропейския дневен ред. Тя отново посочи, че това бил първият успех на българското председателство, още преди то да е започнало. През февруари 2018 г. се очаква да излезе стратегията за разширяването, в която ще са посочени изпълнените и неизпълнените точки за всяка страна. През април се очакват и заключения на Европейската комисия. "Тези два документа ще ни дадат възможност на Срещата на върха в София на 17 май да завършим не само с една ясна политическа декларация, надявам се в единната позиция на 28-те страни членки плюс 6-те, но и тя да бъде съпътствана от конкретни проекти, пътни карти за секторите, за които говорим", каза Павлова. Тя добави, че по време на българското председателство представители на страните от Западните балкани ще присъстват на някои неформални срещи, например с тема "Сигурност" и ще бъдат канени на срещите, в чиито дневен ред има теми, свързани с региона.
Най-тежкото досие, което България ще получи от Естония, според Лиляна Павлова е Дъблинското споразумение, което засяга преразпределението на бежанците между държавите от ЕС. "Най-важно е, ако успеем да направим пробив по темата "Сигурност", посочи Павлова и каза, че е била по-голям оптимист, когато все още е имало надежда, че в Германия ще има правителство преди нова година..." - в. "Дневник".

"Лиляна Павлова обяви още, че официалното откриването ще бъде на 11 януари в Народния театър, където се очаква да пристигнат председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателя на Европейския парламент Антонио Таяни и председателят на Европейския съвет Доналд Туск. Лидерите и държавните глави на държавите членки на ЕС ще бъдат в България на 17 май. 1500 лица общо ще работят за европредседателството. Всички те ще работят ежедневно по дейности, свързани само и единствено с председателството. Към тях ще има и други хора от министерства, които ще помагат, поясни министър Павлова..." - в. "Стандарт".

Националната и европейската сигурност също са сред акцентите на неделните вестници.

"Изискванията за придобиване на нов тип боен самолет за българската армия ще бъдат променени. В тях ще бъде включена и опция с бонуси за нови самолети. Остават вариантите за американските F-16 и шведските "Грипен". Това каза заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов. Темата е била обсъдена с командира на Военновъздушните сили генерал-майор Цанко Стойков. Бюджетът за бойните самолети остава 1,5 милиарда лева. В проекта за инвестиционен разход ще бъде отворена възможност не само за "втора ръка" F-16, но и за нови самолети F-16. Той ще бъде разширен, но няма да бъде променян от гледна точка на модификациите самолети, които могат да бъдат разглеждани като варианти за доставка, обясни зам.-министърът. След като бъде утвърден от Народното събрание проектът за инвестиционен разход, ние някъде до януари ще трябва да коригираме така наречените "изисквания за предложение". Това искане за предложение ще бъде отново изпратено на държавите и състезанието продължава, каза още Запрянов. Заради недостига на кадри за армията Министерството на отбраната започва програма за връщане на офицери, които са били съкратени през последните 10 години. Започва и значително увеличение на приема на курсанти. Дисбалансът с окомплектоването на кадрите става критичен за боеспособността на армията, заяви заместник-министърът. По думите му най-голяма е нуждата в сухопътните войски, като в бойните формирования тази нужда става вече критична. Когато недокомплектът с офицерски кадри в едно формирование надхвърли 20%, вече нещата са сериозни. Освен увеличението на заплатите трябва да се разшири социалният пакет и да започне изграждането на жилища в райони с отпаднала необходимост за армията, посочи заместник-министърът." - в. "Стандарт".

"Европейският съюз ще отделя 1.1 млн. евро годишно за финансиране на оперативната работна група по стратегическите комуникации - East StratCom Task Force, чиято задача е да противодейства на разпространението на фалшиви новини от страна на Москва. За пръв път от създаването на работната група тя ще разполага с пари от бюджета на съюза, вместо да разчита на отделните държави-членки или да търси други начини на спонсориране. Финансирането на групата вече е заложено в бюджета за периода 2018-2020 г., посочва изданието. "Гардиън" припомня изказването на британския премиер Тереза Мей, която обвини Русия, че използва информацията като оръжие, за да всее разделения в Запада. Предвиждането в евробюджета пари за борба с фалшивите новини идва, след като председателят на Европейския съвет Доналд Туск предупреди, че един от реалните проблеми на Европа са "кибератаки, фалшиви новини и хибридна война", след срещата на върха с лидерите на ЕС и техните колеги в Източна Европа в петък. Решението за заделяне на евросредствата за борба с пропагандната се дължи и на нарастване на дезинформацията на руски и испански език покрай референдума за независимост на Каталуня. East StratCom Task Force беше създаден през 2015 г., за борба с фалшивите новини за ЕС след руската хибридна кампания в Украйна. Разположено в Брюксел, звеното има 14 служители. Работната група изготвя планове за разходване на финансирането, с цел да увеличи мониторинга на руските медии и да предприеме анализ на данните, за да предостави по-подробно разбиране за мащабите на дезинформация. Отвъд основния си персонал в Брюксел, звеното привлича доброволци и експерти, които наблюдават руските медии за сайта "ЕС срещу дезинформация"." - в. "Дневник".

Вестниците продължават да следят и развитието на отношенията ни с Македония.

"Кметове от България и Македония се събраха в Кюстендил на кръгла маса "Българо-македонските отношения: приоритети, общи перспективи и предизвикателства". Срещата беше организирана по инициатива на Андрей Ковачев от Европейския парламент и Кирил Калфин от българското Народно събрание. Участие взеха и зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова, зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев, българският посланик в Македония Иван Петков, македонският посланик у нас Марян Гьорчев и др. На срещата Андрей Ковачев съобщи за идеята да бъде създадена Асоциация на общините от двете страни на границата. "Това бе дебатирано по време на срещата и стигнахме до общото решение, че това е добър инструмент. В тази Асоциация общините от двете страни на границата ще могат да защитават своите интереси по-добре пред двете правителства и пред европейски институции, с възможност за финансиране на проекти, които са в полза на гражданите. Всички присъстващи на срещата общини изявиха готовност да участват, но тя ще бъде отворена, разбира се, и за тези, които не са могли днес да присъстват в Кюстендил", допълни евродепутатът. По думите му общините, които са се нагърбили със създаване на Асоциацията, са Кюстендил и Куманово." - в. "Сега".

"По покана на евродепутата Андрей Ковачев, кметът на Банско - Георги Икономов, взе участие в срещата "Българо-македонските отношения: приоритети, общи перспективи и предизвикателства". Инициативата бе домакинствана от областна администрация Кюстендил, като бе подкрепена още от евродепутата Андрей Новаков, областния управител на област Благоевград Бисер Михайлов, зам.-министъра на регионалното развитие Деница Николова и на външните работи Георг Георгиев, посланиците на двете държави Марян Гьорчев и Иван Петков, както и кметовете на редица български и македонски градове. Форумът се проведе часове след официалното посещение на българското правителство в Струмица като продължение на подписания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България. "Конкретният повод за тази среща е да се запознаем, да разменим контакти и да започнем да си сътрудничим във взаимен интерес, на базата на общото минало да изградим успешно общо бъдеще. Да обсъдим общите въпроси и проблеми и да търсим единни решения на предизвикателствата", каза евродепутатът Андрей Ковачев. Заместник-министър Деница Николова сподели, че през настоящия програмен период 2014-2020, по Програмата за ТГС България - Македония се изпълняват 48 проекта, ориентирани към резултати и устойчивост, подобряване на транспортните връзки и инфраструктурата в пограничните райони. "Фокусът към Западните Балкани, поставен от българското правителство в рамките на предстоящото наше председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., има своето важно отражение за развитието на регионите. Да се търсят начините за изграждане на нови мостове между държавите на Балканите, е единствения път за оформянето на един стабилна и сигурна зона в Източна Европа. Банско традиционно е едно от любимите места за посещение от македонските граждани, както през лятото, така и през зимата. Отделно от това имаме утвърдени дългогодишни партньорства с македонските общини, с които успешно сме реализирали съвместни проекти. Надявам се с общи усилия по-скоростно да се подобрят комуникациите, да се развият съществуващите и да се изградят нови ГКПП. Обменът на хора, стоки и услуги е доста активен, но намаляване на времето на преминаване, е реалистична цел и следва да бъде приоритет. Това веднага ще даде своето отражение в ръста на икономическите ползи. Още повече, че считам, че държавите на Балканите са изключително любопитни туристически дестинации. Вярвам, че те скоро ще станат предпочитани места за посещение със запазената си природа, храна и вкусове. Нашата работа като кметове от двете страни на границата, е да работим за благосъстоянието на нашите съграждани и върху тяхното самочувствие на истински европейци", заяви Икономов по време на форума. Срещата завърши с общата идея за създаване на обща асоциация на българските и македонските общини, която да дава пространство за взаимодействие и обмяна на идеи." - в. "24 часа".

Всекидневниците информират също за строежа на столичното метро и развитието на инфраструктурата в София.

"Изпълнението на третата линия на столичното метро върви по план, като осем от общо 12-те километра вече са изградени. Това съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова, която заедно с министъра на транспорта Ивайло Московски и директора на "Метрополитен" Стоян Братоев инспектира строителството на станцията на бул. "България". По трасето ще има общо 12 спирки, като се очаква те да бъдат готови в края на 2019 г. От Министерството на транспорта обявиха, че според класация на Европейската комисия софийското метро е в Топ 10 на най-успешните инфраструктурни проекти, финансирани със средства от структурните фондове за ЕС. До момента сме инвестирали 250 млн. лева по линия на ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура", съобщи министър Ивайло Московски. Той посочи, че този участък е особено тежък, като се налага да се използват четири различни метода на строителство." - в. "Сега".

"Такива мащаби на развитие и на строителство в София не е имало и няма какво друго да кажат нашите опоненти, защото те не могат да кажат, че не се работи. Няма как да кажат, че не се работи, и затова се фокусират върху проблемите, които съпътстват всяка дейност.", коментира Фандъкова във връзка с организиран в социалните мрежи протест с искане за оставката й..." - в. "Труд".

"Всичко, което правим, остава, подчерта столичният кмет "Аз съм долу, и то много долу. Долу съм и в метрото, долу съм и когато се строеше подземният археологически музей и успяхме да построим и два музея за тези години, наред с тези видимите неща като метрото, завода за отпадъци, 90 детски градини, 3 нови училища, в момента разширяваме останалите..." Това заяви столичният кмет Йорданка Фандъкова, след като инспектира изграждащата се метростанция на кръстовището на булевардите "България" и "Иван Гешов", в отговор на въпрос ще слезе ли при протестиращите, които искат оставката й заради ремонта на бул. "Дондуков". "Виждаме, че се призовава вече и от страна на БСП, и на други политически сили. Така че предизборната кампания започна, вече я обявиха някои от основните политически сили, и това предстои да го гледаме. Ние ще продължим да си вършим работата, защото тя е за града и наистина всичко, което правим, остава. И само след 2 г., а и когато нас няма да ни има на тези позиции, метрото ще превозва близо половин милион души", подчерта Фандъкова. "Самите протестиращи признават, че исканията им са политически. Аз приемам всякакви критики и винаги, когато са работи, особено в такива мащаби, има и проблеми, но ние сме за това тези проблеми да можем да ги преодоляваме и да продължаваме напред, за да продължим развитието на града. Това да се иска оставка за всичко, някак звучи или несериозно, или политически", заключи кметът на столицата. След като с транспортния министър Ивайло Московски излязоха от тунелите при пл. "Ручей", тя похвали всички, ангажирани в изграждането на подземната железница: "Благодаря специално на инж. Братоев (шефа на метрото - б.а.) и на управляващия орган, защото ние работим заедно, като един екип. Това са хора, които денонощно работят, и се струва да се покаже техният труд. Освен че е интересно наистина, трябва да знаем, че строителството не метрото е огромен проект и той изисква много работа и огромни усилия. Всичко останало са приказки." Заедно с втория участък - до Овча купел и околовръстното, в момента се строят 12 километра с 12 метростанции. Шефът на "Метрополитен" инж. Стоян Братоев вече карал първия влак, произведен от "Сименс", който пристига догодина за тестване в София. В края на 2018 г. машината ще излезе на "Малък градски театър "Зад канала"..." - в. "24 часа".