„Потрошиха паметника на Мара Бунева",„Лекарите си спретнаха стачен комитет"

„Вандали изкъртиха плочата на Мара Бунева в Скопие", извежда на първа страница „Новинар"

Песен за Мара Бунева

Вардаро съхнел, Скопие плакал

от тиранина, сърбин Прелича.

Разплакал майки, разплакал деца,

ча са скопяни, ча са българи.

Се налютила Мара Бунева,

Мара Бунева баш бугарка.

Насред Скопие, край Вардаро,

насред улица го пречекала.

Право стреляла - точно случила

баш тиранина, сърбин Прелича.

И се убила Мара Бунева,

зарад скопяни, зарад бугарско.

Вандали изкъртиха плочата на българската патриотка Мара Бунева, която е поставена на кея до р. Вардар срещу петзвездния хотел "Холидей ин" в Скопие. На мястото й са останали следи от огън, пепел от цветята и венците, поставени по време на поклонението в нейна памет, организирано в събота от българи и от македонци с българско самосъзнание. Вероятно това е станало в нощта срещу неделя, няколко часа след като около 30 души, въоръжени с бухалки, камъни и вериги, нападнаха наши съотечествениците, както и македонците, които участваха в панихидата по повод 79 години от смъртта на Бунева. На 13 януари 1928 г. тя застрелва управителя на Вардарска Бановина Велимир Прелич, след което се самоубива. Нейната цел е да привлече вниманието на международната общност към издевателствата над българите, извършвани от сръбските власти.

"Умрете, българи", "Това е Македония", "Българи татари", с такива викове в събота са били нападнати българите в Скопие. Противоречиви са информациите за инцидента пред паметната плоча на Мара Бунева, отбелязва А1. Българските медии твърдят, че по-тежко са пострадали четирима българи, докато македонското МВР засега има информация само за едно по-леко пострадало лице, нападното от група минувачи, отбелязва А1. Сред пребитите е бил и Мирослав Ризински, кандидат за депутат от партията на Доста Димовска ДРУМ. Битите българи обвиниха за инцидента феновете на футболен клуб "Вардар" - "комити". "Комитите" са заявили за македонския Канал 5, че нямат нищо общо с инцидента и че някой иска "да ги натопи за случая".

Отношенията между България и Македония може да се влошат заради побоя над българи и македонци, които в събота се бяха събрали край паметната плоча на българската патриотка Мара Бунева, поставена на кея до р. Вардар. Това прогнозира вчера македонската телевизия А1. Въпреки постоянните изявления на македонското и българското държавно ръководство, че отношенията между двете страни се развиват възходящо, този инцидент опроверга това, коментира А1 и добавя, че противоречивата Мара Бунева продължава да е причина за инциденти между македонци и българи.

Телевизията съобщава, че според българските медии инцидентът е част от по-широко планирана антибългарска кампания, която трябва да възпре българите в Македония да проявяват явно националните си чувства.

Според говорителя на МВнР Димитър Цанчев случилото се в събота показва, че някои среди в съседна Македония очевидно предпочитат да живеят в духа на миналото и да останат затворени за европейските ценности и стандарти. В специално изявление той отбеляза, че в конкретния случай македонската полиция е била отговорна да не се стига до такива инциденти. Днес във външно министерство ще бъде извикан македонският посланик у нас Абдурахман Алити. Той обаче от дълго време е в болнични и е на лечение в Скопие и затова едва ли ще се яви в София.

Надеждата на тези, които инспирираха издевателството над хората, е, че България ще реагира по неадекватен начин, т.е., че ще каже "няма да ви даваме визи" или пък "че ще си плащаме визите", което ще предизвика недоволство у обикновените хора, коментира пред агенция Фокус Райна Дрангова, внучка на легендарния полк. Борис Дрангов, която участва в панихидата. Надявам се, че нашата държава няма да го стори, допълни тя.

Дрангова разказа, че тълпа озверели момчета, предвождани от няколко души с червени и черни маски и въоръжени, са били предимно възрастни хора и хора с двойно гражданство. Те не са посегнали на българите от България и преднамерено са очаквали, че ще има реакция, която да им даде повод да говорят как "бугараците" на тяхна територия бият "клетите" македонски граждани".

В специална декларация ВМРО-БНД поиска да бъдат преустановени всякакви разговори между българското правителство и властите в Скопие относно приемането на Македония в НАТО и ЕС. Войводите настояха кабинетът енергично да реагира против насилието срещу български граждани и граждани на Македония с българско национално самосъзнание, както и за издирване на подбудителите и организаторите на побоя и за тяхното подвеждане под съдебна отговорност. Досегашната политика на българските правителства да си затварят очите пред подобни инциденти в името на запазване на добрия тон в отношенията между София и Скопие явно не дава резултат, а има точно обратния ефект - приема се от антибългарските кръгове в Скопие като нерешителност и незаинтересуваност на България спрямо правата и интересите на нейните сънародници и граждани, живеещи на територията на Македония, пише в документа.

„Паметта за героинята не дава мира на сърбоманите", коментира вестникът

Миналата събота в Скопие станаха събития, които за съжаление са абсолютно точна илюстрация на понятието "балкански нрави". Като башибозушки орди група хулигани се нахвърли с тояги срещу мирни граждани, отдаващи почит на паметта на революционерката Мара Бунева. Този ексцес, който за съжаление бе подминат с безразличие от местната полиция, дава повод да се вгледаме по-отблизо в съседната ни държава, за да разберем откъде се взема такава диващина.

През по-голямата част от ХХ в. българите във Вардарска Македония са подлагани на нечуван тормоз - първо от османските поробители, а после от властите в Белград. Стотици хиляди предпочитат да избягат в Майка България. Същевременно на тяхно място са заселени голям брой сръбски военни, чиновници и пенсионери, които разграбват имотите на емигрантите. С това обаче терорът не свършва: населението на т.нар. Вардарска бановина е принуждавано да се откаже от своя род и корен. Тези, които не се съгласяват, че са "прави срби", са избивани или хвърляни в тъмница. Един от главните им палачи е юристът на Скопска област Велимир Прелич. По негова заповед подсъдимите по т.нар. студентски процес от 1927 г. дейци на Македонската младежка тайна революционна организация са подложени на жестоки изтезания - стягане на главите, чупене на ръцете и дори зарявани живи.

Заради издеваталествата ВМРО осъжда Прелич на смърт. За изпълнител на присъдата е определена 26-годишната Мара Бунева. Родена в Тетово, тя завършва икономическа гимназия и получава висше образование в Софийския университет, след което се жени за офицера-кавалерист от българската армия Иван Хранков. Привлечена в редовете на ВМРО от брат си Борис Бунев, Мара на няколко пъти преминава границата с конспиративни задачи. Последната я издига завинаги на пиедестала на революционната борба.

На 13 януари 1928 г., скоро след оповестяването на тежките присъди срещу студентите-родолюбци, Мара Бунева заминава за Скопие, причаква файтона на Прелич на стария Камен мост в центъра на града и екзекутира палача. Тъй като разбира, че няма да може да се отскубне от преследвачите си, тя насочва револвера към гърдите си. Мара умира от смъртоносната рана на следващия ден. Гробът й в скопските гробища е бил постоянно отрупван с цветя и затова сръбските власти го заличили. В народната памет обаче се съхранил споменът за саможертвата на младата тетовчанка. И до днес се пее песента за подвига на Мара Бунева.

През 1941 г. на лобното й място на брега на Вардар била открита паметна плоча. След изтеглянето на българските войски и администрация обаче, в края на септември 1944 г. плочата е разрушена по личната заповед на секретаря на Македонската комунистическа партия Лазар Колишевски, един от най-големите противници на българщината във Вардарско.

Херостратовата постъпка на Колишевски бе копирана от неговите днешни наследници. Едва през 2002 г. на брега на Вардар отново бе открита паметна плоча за народната героиня. Три дни по-късно обаче плочата бе залята с боя, строшена и изхвърлена в реката. Вандалщината се повтори още два пъти след ежегодните чествания на паметта на Мара Бунева. Последното изстъпление миналата събота обаче надмина всичко извършено през последните няколко години.

За никого в Скопие не е тайна кои са тъмните сили, стоящи зад насилието срещу родолюбците, почели паметта на Мара Бунева. Става въпрос за агитката на местния отбор "Вардар", която е свързана със съмнителна охранителна фирма и с една македонска партия. Същите субекти предизвикаха сбиване по време на учредяването на неправителствената организация "Радко" в Скопие през 2000 г., което стана повод за забраната на сдружението.

Ясно е, че не всички лица от български произход във Вардарска Македония държат на своя корен. Десетилетията на изолация от близките им и промиването на мозъци от страна на управляващите в Белград, както и междуетническите бракове в бивша Югославия са си казали думата. Това е обяснимо и не може да се промени. Неприемливо е обаче да се упражнява насилие спрямо тези, които дръзват да заявят открито българската си идентичност, и да се поругава паметта на борците за правата на българите във Вардарско. Още по-недопустимо е органите на реда в уж демократична Република Македония "да люпят семки" (както се хвалят в Интернет-форумите вандалите), когато виждат как биват пребивани възрастни хора пред очите им.

България подкрепя стремежа на властите в Скопие страната им да стане пълноправен член на НАТО и ЕС. Те обаче трябва да са наясно, че това членство носи не само привилегии, а и задължения. Не може да бъде приет в европейското и евроатлантическото семейство "роднина", който не признава фамилната история и се стреми да наложи със сила своята гледна точка. Няма място в общия европейски дом и за наемател, който не може да сложи в ред стаята си.

„Потрошиха паметника на Мара Бунева", информира „Стандарт"

Сажди и пепел покриват мястото, където бе плочата на Мара Бунева

Възпоменателната плоча на Мара Бунева край река Вардар е изкъртена и опожарена. Ден след като край паметника в Скопие бяха жестоко бити хората, дошли да почетат 79-годишнината от смъртта й, вандали оставиха само пепел от цветята и венците в нейна памет.

Кървавият инцидент хвърли нова сянка върху българо-македонските отношения. Отбелязването на годишнината от самоубийството на Бунева на 13 януари се превърна в пореден повод за антибългарски прояви в центъра на македонската столица. Минути след като са поднесли цветя и венци пред паметната плоча, намираща се на крайбрежния булевард, групата от 30-40 човека, сред които и 80-годишни старци, е била нападната от младежи с тояги, пръти и метални предмети. Те се нахвърлили с викове "Българи татари", "Българи, умрете" и др. По първоначална информация в болницата в Скопие са четирима или петима души, пострадали при сбиването. За инцидента е била информирана полицията в Скопие, която обаче не се е намесила в мелето. Очевидци твърдят, че македонските полицаи са наблюдавали безучастно побоя, докато люпели семки.

От македонското МВР първоначално заявиха, че не знаят за никакъв инцидент около отбелязването на годишнината от смъртта на Мара Бунева, и обещаха да направят проверка. По-късно полицията потвърди информацията за инцидента. Само на един човек са нанесени леки телесни повреди и му е оказана медицинска помощ, твърдят македонските униформени. Органите на реда разследват случая и работят по откриването на нападателите. Според непотвърдена информация сред тях имало фенове на македонския футболен клуб "Вардар", известни като "комитите".

Според журналиста от Скопие Виктор Канзуров в петък вечер по телевизия "Скай нет" е имало предаване, в което зрителите са призовавани да изпращат sms-и, за да бъде спряно "тържеството на българофилите за Мара Бунева". "Това означава, че всичко е подготвено, но кой го е координирал, не знам", заяви Канзуров. Той посочи, че от няколко месеца има "невероятна, истерична, антибългарска, шовинистична кампания" в местните медии. Група македонски граждани са изпратили протестно писмо до българския посланик Михо Михов с молба държавата да реагира на натиска, който се упражнява върху българофилите в Македония. "Животът ни е застрашен", оплака се Канзуров.

Лидерът на нерегистрираната у нас партия ОМО "Илинден-Пирин" Стойко Стойков осъди инцидента и заяви, че организацията му по принцип осъжда всяко насилие. Той категорично отхвърли предположенията на ВМРО, че ОМО е замесена по някакъв начин в случилото се в Скопие.

Говорителят на МВнР Димитър Цанчев обяви, че днес посланикът на Македония у нас Абдурахман Алити ще бъде извикан в министерството във връзка с инцидента.

„За пети път унищожават плочата", допълва изданието

Паметникът на Мара Бунева (1902-1928) е поставен през 1941 г. на мястото, където тя се самоубива. Годеницата на лидера на ВМРО Ванче Михайлов на 13 януари 1928 г. застрелва управителя на Вардарска Бановина Велимир Прелич. Той е главният виновник за мъченията на обвинените в Скопския студентски процес българи в Кралска Югославия. През септември 1944 г. плочата е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, секретар на Македонската комунистическа партия и един от най-големите гонители на българщината в Македония.

Плочата е възстановена на 13 януари 2002 г. Само три дни по-късно е залята с боя от вандали и изхвърлена в река Вардар. Това се повтаря през 2003 г. и 2005 г. На 15 януари 2006 г. след панихидата в църквата "Свети Димитър" за пореден път паметната плоча е възстановена и осветена.

„Скопие ни хули с езика на Тито", коментира „Стандарт"

Марко Марков, бивш посланик в Тирана, Белград и Сараево

В Скопие и до днес не оценяват доброжелателната българска политика и постоянно навират в двустранните отношения непризнаването на македонска нация и език и правата на "македонското национално малцинство" у нас. Изминалата 2006 г. дори бе определена в Скопие като "най-трудната за македонците в съседство" с акцент върху понесения от "македонското малцинство в България най-тежък удар", защото властите не били приложили решението на Европейския съд за човешките права в Страсбург за регистрирането на ОМО "Илинден". И започнали "полицейски акции срещу членовете на тази организация".

В България се прие с удовлетворение острото изказване на вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин против агресията в Скопие спрямо българската история. Тази агресия обаче има не само смисъл на откъснати и пренаписани глави от българската история. Върху нея се крепеше отгледаният от Тито македонски "политически елит", който - по ирония на съдбата - след разпадането на Югославия трябваше да осъществява неизбежния демократичен преход. И за сегашните управляващи в Скопие няма по-голяма опасност от пълнокръвни отношения с България, особено в духовната сфера. Удовлетворението от изказването на министър Калфин се подсилва от продължаващата в София институционална неяснота за връзката между българския национален интерес и Македония.

Тук Македонският въпрос продължава да се определя като "деликатен и сложен", а на отношенията ни да се гледа през призмата на бъдещото неизбежно интегриране на Западните Балкани в ЕС.

В Скопие, изглежда, не осъзнават, че категоричното непризнаване от Гърция на държава Македония не е само въпрос за нейното име. И Сърбия на Слободан Милошевич не признаваше Бивша югославска република Македония (БЮРМ) и до последно (1996 г.) се надяваше да я върне в сръбското лоно. А няколко месеца след като България призна Република Македония, дойде идеята на Милошевич за сръбско-гръцка конфедерация!?

Първият македонски президент бе прекарал целия си политически стаж в комунистическия партиен и държавен връх в Белград. Неслучайно той формулира въпроса, на който гражданите на Македония трябваше да отговорят на референдума за независимост (1991 г.). А той гласеше: "Дали сте за суверенна Македония с право да встъпи в съюз на независими държави на Югославия?" В Скопие и днес има сили, които държат тази пъпна връв непрерязана. И сега в Белград хранят такива надежди дори "умерени националисти".

Съдбоносен удар върху "националната държава на македонския народ" нанесе албанският фактор. С агресивния си сепаратизъм и с помощта на международната общност той удави "националната държава на македонския народ" край Охрид и наложи Охридския рамков договор, в който са заложени възможности за бъдещо (кон)федерализиране на държавата. Много по-опасно от непризнаването на "македонско национално малцинство" в България е започналата от лятото на миналата година кампания за смяна на имената на улици, училища и публични обекти в общините с преобладаващо албанско население с мотива "да отразяват културната и историческа среда, която обслужват".

Разрастват се и се радикализират политическите претенции на албанците с все по-явната подкрепа на Тирана и Прищина. Охридският, подобно на Дейтънския мирен договор в Босна и Херцеговина, очерта още по-ясно "национални кошари". Пастирите им воюват все още със смяна на имена и издигане на исторически паметници. В пъпа на Скопие бе докарано от Тирана копие на огромния паметник на Герг Кастриоти - Скендербег. Какво друго оставаше, освен скопското международно летище да се преименува на Александър Велики, напълно в духа на скопската историческа "наука".

Когато вече стана ясно, че България ще прекрачи прага на ЕС, антибългарската кампания в Скопие стана особено нагла, безочлива и гнусна. Тя напомня на отдавна отминали времена в Титова Югославия, когато антибългарският екстремизъм поставяше двустранните отношения в зависимост от признаването на македонска нация, език и "македонско малцинство" в България. По онова време един наблюдател в американския "Балтимор сън" нарече Югославия "досадна и свадлива съседка на Балканите", заради малцинствените й претенции към съседите си - от България и Гърция до Албания и Австрия. Днес управниците в БЮРМ и обслужващите ги медии останаха верни знаменосци на парцаливия флаг на териториалните аспирации, маскиран с "хуманитарна" загриженост за правата на "частите на македонския народ, които живеят на територията на съседните страни като малцинства". Дежа вю!

Днес, януари 2007 г., България е съвсем друга и е време край Вардара да се види новото й място като държава - членка на ЕС, а оттук и на повишената й отговорност и роля за стабилността специално в Западните Балкани. Време е и да бъде свалено бремето на Титовото наследство. Оттук нататък без България или против нейните интереси трудно ще могат да се решават съществени въпроси в региона. И в София е време да се чуят не само гневни министерски реплики. Нужно е цялостно, ясно и всеобхватно държавно становище по Македонския въпрос. Особено заради новото качество на България като пълноправна членка на Европейския съюз.

„Поругаха паметника на Мара Бунева в Скопие", е водещото заглавие на „Дума"

Неизвестни вандали поругаха в нощта срещу неделя паметната плоча на Мара Бунева в Скопие, съобщи агенция "Фокус". Плочата, която се намира на кея до р. Вардар е била изкъртена. На мястото в момента са останали следи от огън и пепел от цветята и венците, поднесени в събота от признателни българи по случай 79-годишнината от героичната й смърт. На мястото има и куп боклуци, съобщава още "Фокус".

От поставянето си през 1941 г. до сега паметната плоча е била осквернявана или разрушавана над 10 пъти. Възпоменателната плоча напомня за Бунева, която се е самоубила на същото място, след като е простреляла смъртоносно управителя на Вардарска Бановина в Скопие Велимир Прелич - един от виновниците за мъченията на обвинените в Скопския студентски процес. През 1944 г. плочата е разрушена по заповед на Лазар Колишевски, тогава секретар на Македонската комунистическа партия и един от най-големите противници на българите в Македония. Последователно през ден преди датата за панахидата - 13 януари през 2002 и 2003 г., както и през 2005 г. паметника е възобновяван и поставян на същото място, но за дни отново е разрушаван. Миналата година на 15 януари след панихидата в църквата "Свети Димитър" български политици, заедно с граждани на Скопие, други македонски градове и гости от българските крайгранични райони за пореден път освещават.

По време на панахидата за кончината на Бунева в събота българи бяха нападнати с камъни и дървени прътове. Със скандирания "Умрете българи!" и "Българите са татари" са били атакувани невинните граждани от между 30 и 50 хулигани, привърженици на скопския футболен отбор "Вардар". Според пострадалия при инцидента инж. Мирослав Ризински зад случая стоят стари структури от миналото, които виждат, че България има все по-голямо значение като фактор в региона, тъй като е член на НАТО и ЕС. Хората в тези структури са градили своите кариери най-вече върху омразата към България, заяви пред агенция "Фокус" инж. Ризински.

Агенция "Фокус" публикува и мнения на очевидци на инцидента в най-големия македонски интернет форум "Кайгана". В него те наричан Бунева "лека жена" и поздравяват полицаите, станали свидетели на случващото се. Според участниците във форума те "хуманно" седели отстрани, люпели семки и не смеели да предотвратят насилието.

Отмъщават ни затова, че не регистрирахме ОМО "Илинден" ПИРИН, коментира пред "Фокус" историкът проф. Георги Марков. Според него това е отговорът на факта, че не успяха в Брюксел, където търсиха подкрепа за регистрацията на партията. Марков счита, че министърът на външните работи Ивайло Калфин трябва да реагира по-твърдо на инцидента с нападнатите българи от събота. Според ученият трябва да се разбере, че не може с ориенталски номера Македония да иска да влезе в ЕС.

Междувременно стана ясно, че външно е поканило посланикът на Македония Абдулрахман Алити да даде обяснение за случилото се с българите при паметната плоча на Мара Бунева. Той обаче нямало да се отзове на поканата, защото от доста време на бил в България, заради лечение в Скопие.

„Инцидент обтяга отношенията със Скопие", отбелязва и „Дневник"

Побой над българи и македонци, събрали се да почетат паметта на Мара Бунева в Скопие, изостри отношенията между двете страни. В събота присъстващите на панихидата били нападнати от 30-ина маскирани мъже, въоръжени с бухалки и вериги и скандиращи "Умрете, българи!". Според българските медии има четирима тежко ранени, според македонската полиция - един леко пострадал. През нощта паметната плоча била изкъртена, а венците - изгорени. Плочата е поставена през 1941 г. на мястото, където Бунева се самоубива, след като е простреляла управителя на Вардарска Бановина Велимир Прелич - един от виновниците за мъченията на българи в Скопския студентски процес.

Външното министерство вика за обяснение в понеделник посланика на Скопие у нас Абдулрахман Алити. Срещата може и да не се състои, защото Алити е в болнични, съобщи агенция "Фокус". Инцидентът е доказателство, че определени среди в Македония продължават опитите си за провеждане на активна пропаганда срещу София, заяви говорителят на министерството Димитър Цанчев.

„Лекарите си спретнаха стачен комитет" е водещото заглавие на „Дневник"

Национален протест срещу здравната политика на кабинета организираха лекарите от цялата страна. На извънредно заседание на националните съвети на Българския лекарски съюз (БЛС) и на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, което се проведе през почивните дни в Стара Загора, беше взето решение протестът да започне от понеделник и да продължи до 15 февруари. Избран беше и организационен комитет, който ще определя вида и графика на протестните акции, които не изключват и стачка.

Според лекарския съюз за пръв път в страната е създадена безпрецедентна ситуация, в която здравната каса не може да гарантира безопасността на болните и плащанията за лечението им. Здравната каса е институцията, която дава пример как се нарушават законите в страната, каза председателят на организацията д-р Андрей Кехайов. Според него никога досега не е имало такъв правен хаос и липса на яснота по какви правила и при какъв договор ще работят лекарите.

Медиците поискаха и оставката на д-р Емил Райнов, председател на управителния съвет (УС) на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), и призоваха премиера Сергей Станишев да го освободи от поста първи зам.-министър на здравеопазването като пряко отговорен за провалилата се политика на правителството в здравната сфера. Д-р Райнов заема шефското място в ръководството на касата като представител на министерството.

Д-р Андрей Кехайов заяви, че това, което се е случило тази година, е правно-нормативен абсурд, който рефлектира върху цялото общество. Здравната система е блокирана, тъй като всички плащания са блокирани заради допуснатото за разглеждане от Конституционния съд искане на група депутати да се отмени действието на закона за бюджета на здравната каса. Според вносителите той противоречи на Закона за здравното осигуряване. Шефът на БЛС обвини в липса на компетентност ръководството на касата и покани на публичен дебат министър Радослав Гайдарски и заместника му Емил Райнов.

Предлаганият от здравната каса национален рамков договор не гарантира безопасност и достъпност до медицинска помощ на българските граждани, твърдят от съюза. Медиците очакват в България да пристигнат наблюдатели от европейските лекарски организации, които са информирани за краха на здравната система у нас. Надяваме се, че техният доклад ще покаже на страните от Евросъюза как в България се грижат за българските граждани, каза Кехайов.

В протеста на лекарите участие ще вземат и медицинските сестри, акушерките и лаборантите, стана ясно от срещата в Стара Загора. Ще стачкуваме заедно с лекарите, обяви проф. д-р Станка Маркова, председател на Асоциацията на професионалистите по здравни грижи. По думите й в Министерството на здравеопазването цари пълна анархия, медицинското образование също е в абсолютен хаос. Ако не се вземат спешни мерки, страната ще остане без специалисти и медицински сестри, прогнозира проф. Маркова, тъй като те, особено медсестрите, масово заминават за Англия и за други европейски държави, където възнагражденията им са несравними с тукашните.

Преди да вземат окончателно решение за протестите, представителите на БЛС изпратиха писма до премиера, здравния министър и здравната парламентарна комисия, в която искаха тяхната подкрепа за връщане на договорното начало в здравеопазването. Те искат да бъдат уведомени сменен ли е здравноосигурителният модел в страната. До този момент нямаме отговор от нито една институция, каза пред "Дневник" д-р Кехайов. В края на миналата година политическият съвет на управляващата коалиция поиска от министър Гайдарски да представи национална здравна стратегия и екшън план за подобряване на състоянието в сектора. Документите бяха върнати във ведомството за доработване, като министърът получи срок до края на януари да представи окончателен вариант за бъдещето на реформата.

Протестите на медиците са насочени най-вече срещу нарушенията, при които беше приет законът за бюджета на здравната каса. Според ръководството й обаче бюджетът е факт, след като е публикуван в Държавен вестник. В него е записано, че ако лекарите и каса не са стигнали до споразумение за 2007 г., в сила остава рамковият договор от миналата година, а цените и медицинските обеми, по които ще се работи, се определят еднолично от здравната каса. Според лекарите всичко това е в нарушение на Закона за здравното осигуряване, където ясно е записано, че за да има договор, той трябва да бъде подписан от представителите на БЛС и здравната каса. В момента такъв договор няма.

Столичните лекари отхвърлиха новите наеми

Столичните лекари отказаха да подпишат новите договори за наеми на кабинетите си в бившите поликлиники. Повече от 650 от общо 937 джипита в София не са съгласни с разценките, които според тях са приети от Столичния общински съвет незаконосъобразно. Това съобщиха от Националното сдружение на общопрактикуващите лекари. Над 400 столични джипита вече са завели дело срещу решението на общината да плащат по 4.80 лв. за кв.м месечно. Медиците подчертаха, че досегашните 8 ст. на кв.м наистина са изключително ниска цена и нямат нищо против тя да се вдигне, но настояват това да стане по пътя на преговорите и да се постигне взаимно приемлив вариант.

Джипитата не са съгласни и с начина, по който се събират средства за ток, парно и вода. Според тях новият договор, който им предлагат от общината, защитава интересите само на едната страна. В него дори е записана възможността за директно теглене на пари от сметките на лекарите, ако закъснеят с плащането. Освен това наемодателят имал право да променя едностранно договора без предизвестие за това. Д-р Методи Янков, шеф на холдинга, обясни, че няма да бъдат сключвани договори с лекарите, които не желаят, но те ще трябва да преместят медицинските си практики. Той дори спомена, че една част от сградите на бившите поликлиники би трябвало да се приватизират, защото издръжката им е много скъпа.

Според лекарите обаче, ако недоволните напуснат кабинетите си, това ще означава срив на здравеопазването в София. В общински помещения работят над 90% от семейните лекари и голяма част от специалистите в доболничната помощ. От миналата година те нямат право да отварят кабинети в жилищни сгради, а повечето от тях нямат възможност да наемат скъпи помещения на свободния пазар. Така стотици столичани могат да останат без медицинска помощ. Затова лекарите настояват до приключване на съдебния спор да останат в сила старите наеми и чак след това да започнат преговорите за нови цени.

„Разиграват близките на медиците заради разкрития за мъчителите" е водещото заглавие на „Новинар"

Роднините на осъдените на смърт български медици в Либия вчера за пореден път бяха разигравани пред затвора "Джудейда". Цял ден те очакваха свиждане със сестрите, но бяха връщани без никакви обяснения. Чак в края на деня роднините успяха да влязат закратко в затвора. Зам.-министърът на правосъдието Маргарит Ганев, който също е в Триполи, изобщо не получи разрешение да се срещне със сестрите. Той най-вероятно няма да успее да се види с тях, тъй като във вторник трябва да напусне страната.

По неофициална информация либийските власти затрудняват свижданията на близките на петте българки, защото след завръщането си в България те ще свидетелстват за изтезанията над тях по делото срещу либийските мъчители, което ще бъде образувано у нас. Прокуратурата се самосезира по жалбата на в. "Новинар" и до края на месеца започва наказателно производство срещу либийските офицери. Градският прокурор Николай Кокинов съобщи, че очаква роднините да разпитат сестрите и да донесат допълнителна информация, която ще бъде от полза за разследването.

Близките на сестрите са от една седмица в Триполи и за този период успяха да се видят със затворничките само три пъти за по час въпреки обещаните всекидневни свиждания. По същото време, докато близките на сестрите висяха пред вратите на затвора, от фондация "Кадафи" коментираха пред Франс прес, че осъдените на смърт медицински сестри се посещават от членове на семействата си в затвора всеки ден от 10 януари насам. "Това не е вярно - каза пред "Новинар" доктор Здравко Георгиев, съпруг на Кристияна Вълчева - Не ни казват защо не ни пускат." След посещението той коментира, че времето им за разговори е било съвсем кратко, но въпреки това са успели да обсъдят делото срещу мъчителите. Трябва да има възмездие, каза докторът.

По-рано вчера в предаването "Пропаганда" на Дарик радио д-р Георгиев съобщи, че такива рестрикции не е виждал в последните 5 години. Висят ни на главата, каза докторът. Той обяви, че когато се върне в България, ще съди българските държавници, които със своите "действия и бездействия" са отговорни за СПИН-процеса. Смятам, че основните виновници са Олег Маринов (българският консул в Триполи по време на задържането на сестрите), посланикът ни тогава Кръстьо Илов, Надежда Михайлова (външен министър), Иван Костов (премиер), Никола Филчев (главен прокурор) и други, тъй като те пропуснаха началото на делото, поясни д-р Георгиев. Пред "Новинар" той каза, че след като се върне в България, може да назове и други имена, сред които и наследника на Михайлова - Соломон Паси. "Не разбирам на какво се дължи оптимизмът на заместник външния министър Феим Чаушев за скорошното освобождаване. Нямаше ли някой, който да се появи и да каже: Сбъркахме, направихме грешка. Тези хора нямат съвест", добави Георгиев.

Същевременно в събота световните агенции съобщиха, че либийският лидер Муамар Кадафи е изпратил нота до правителствата на страни-членки на ЕС и САЩ. Той поставил две условия за преразглеждане на смъртната присъда на българките - освобождаване на осъдения за атентата над Локърби либийски агент Абдел Басет ал Меграхи и изплащането на финансови компенсации на роднините на болните от СПИН либийски деца. В документа ставало дума и за опрощаването на либийския дълг към България. В замяна на това Триполи се ангажира да предостави на българската държава нови концесии, както и участие в проекти за развитие на здравеопазването на джамахирията. Външният министър Ивайло Калфин обаче отрече вчера съществуването на подобна нота.

„Нови протести пред посолството на Либия", съобщава „Дума"

Над 100 автомобила и 50 рокери се събраха около Либийското посолство в София в следобедните часове вчера, съобщи агенция "Фокус". Младежи от няколко автоклуба в страната протестират срещу смъртните присъди на българските медици. Полицията не допусна колите в близост до посолството.

Д-р Здравко Георгиев съобщи от Триполи, че роднините на българските медици вчера са били забавени над един час, преди да им бъде разрешено да се срещнат със своите близки в затвора "Джудейда" вчера. "Това е поредният студен душ, с който ни обляха без никакво обяснение защо не ни пускат," каза доктор Георгиев пред Дарик радио. В крайна сметка свиждането е било разрешено след намесата на българското посолство в Триполи.

Д-р Георгиев сподели, че у него е назряло решението да съди виновните български държавници за СПИН-процеса в Либия, но чак след като българските медицински сестри бъдат освободени. Сред виновниците за проточилия се процес той посочи консула Олег Маринов, тогавашния посланик Кръстьо Илов, Димо Гяуров, бившия външен министър Надежда Михайлова, както и експремиера Иван Костов. "Възмездие трябва да има, тези хора трябва да си понесат своята Голгота и съответните наказания. Стига толкова безнаказани престъпни бездействия и действия", категоричен бе д-р Георгиев. Както е известно, той самият бе оправдан по всички повдигнати обвинения, но вече втора година не му се разрешава да напусне Либия и да се прибере в България.

Междувременно вчера кметът на София Бойко Борисов предложи да се направи фонд в подкрепа на близките на българските медицински сестри в Либия. Градоначалникът изрази убедеността си, че Столичната община и хората, които работят в нея, ще подкрепят подобен фонд с лични доход. Би било хубаво чрез медиите това да стане национална кампания, допълни кметът.

Българският външен министър Ивайло Калфин поясни вчера в Щутгарт, че няма писмен документ с искане на либийската страна за размяна на българските медицински сестри с осъдения за атентата над Локърби либиец Абдел Басет ал Меграхи. Коментарът на Калфин беше във връзка с информации, публикувани на либийски сайт, че либийският лидер Муамар Кадафи е поставил като условие за преразглеждане на смъртните присъди на българките изплащането на финансови компенсации на роднините на болните от СПИН либийски деца и освобождаване на осъдения за атентата над Локърби. Според либийския източник условията са формулирани в нота на Кадафи до правителствата на страни членки на Европейския съюз и САЩ.

Ние сме против смъртното наказание и напълно отхвърляме решението да бъдат осъдени на смърт българските медицински сестри и палестинския лекар, заявиха специално на пресконференция в събота вечерта в Берлин представителите на Партията на европейската левица. Нейният ръководен орган - Съветът на председателите, заседава през почивните дни в германската столица.

Партията на европейската левица е представена в Европейския парламент, където заедно със Северната зелена левица образуват петата по големина парламентарна група. Ще водим кампания и ще се противопоставяме на смъртното наказание на българските медицински сестри и палестинския лекар, каза Алексос Алаванос, председател на гръцката партия Коалиция на левите. Той посочи, че Гърция също ще се намеси за решаването на случая с осъдените медици в Либия.

„Европарламентът готви резолюция за медиците в Либия", четем в „Дневниик"

Европейският парламент (ЕП) ще обсъди в сряда резолюция в защита на петте български медицински сестри, повторно осъдени на смърт в Триполи. Еврокомисията и Съветът на министрите също ще направят изявление по темата, съобщи в неделя официалната информационна агенция на ЕС. Очаква се в документа да се настоява за освобождаване на българките и палестинския лекар, както и за преосмисляне на политиката на ЕС към Либия.

Идеята Евросъюзът да наложи икономически санкции на Триполи обаче става все по-малко вероятна, сред като стана известно, че Либия ще поръча между 13 и 18 изтребителя "Рафал" от Франция на стойност до 2.5 млрд. евро. Политическото решение за купуване на френските изтребители е взето неотдавна на най-високо ниво в либийската държава, посочва в. "Журнал дю диманш", цитиран от Ройтерс. Париж се ангажира и да окаже техническа помощ за 17 нови туристически зони на либийската брегова ивица, като за целта е подписано споразумение, съобщи Ройтерс.

Триполи настоява в нота до ЕС да се изплатят финансови компенсации за роднините на заразените със СПИН деца и да бъде освободен либиецът Меграхи, осъден за атентата над Локърби. Това обяви в събота д-р Махд Абу Аси от Центъра за близкоизточни изследвания, позовавайки се на съобщение в официален сайт на либийската опозиция. Външният министър Ивайло Калфин обаче отрече да съществува подобен документ.

В неделя роднините на медиците чакаха с часове за свиждане в затвора "Джудейда". Първоначално властите са отказали да ги допуснат, без обяснения, но по-късно са разрешили свиждането след намеса на фондация "Кадафи". Щом всичко приключи, ще съдя виновните държавници в България за забавянето на процеса, заяви д-р Здравко Георгиев пред "Дарик радио", посочвайки тогавашните премиер, външен министър, посланик и главен прокурор. Зам.-министърът на правосъдието Маргарит Ганев, чието посещение в Либия трябва да приключи в понеделник, и вчера не получи разрешение да се види с медицинските сестри, за да обсъди с тях следващите ходове на защитата.

"Разкриват тайните за камиона убиец", пише „Стандарт" по повод трагедията в Бяла

Днес се навършват 40 дни от трагедията в Бяла, която безвъзвратно почерни 18 къщи в градчето. Панихидата отслужи лично Русенският митрополит Неофит. Заради смъртта на 18 души в ужасна катастрофа на моста на пътя към гарата, станала в черния 7 декември, то остана далеч от еуфорията за така очакваното еврочленство. Жителите на Бяла не успяха да се зарадват истински и на празничните новогодишни фойерверки, да почувстват светлите християнски празници.

Беленчани не са се опомнили още от мъката от тежката загуба, но въпреки това очакват отговори на множество въпроси, които все още остават без отговори. Тъй като днес трябва да бъдат готови резултатите от експертизата на камиона убиец, жителите на градчето се надяват да се изяснят поне някои от причините, довели до ужасната трагедия. Четирима вещи лица ще дадат отговори на 18 въпроса, поставени от полицията и прокуратурата. Ако това бъде направено, може би ще стане ясно дали 24-годишният шофьор Синан Алиев от шуменското село Лятно е загубил контрол над автомобила, или има друга причина возилото да се блъсне в автобуса с хората. Както и дали младият водач е направил всичко възможно, за да предотврати опасността. Експертизата трябва да докаже още дали камионът е бил технически изправен и спирачната система - достатъчно ефективна. И не на последно място карал ли е шофьорът с висока скорост в участък, където има ограничение за 40 километра в час.

Почернените семейства много добре знаят, че отговорите на тези въпроси няма да върнат техните близки. 18-годишната Марина Генова никога няма да облече балната си рокля. Д-р Кета Петрова така и не успя да стане на 66 години, защото смъртта я застигна часове преди рождения й ден. Семейство Лилия и Красимир Цветанови остават неразделни, но непрежалими за дъщеря си Пламена и сина си Тодор. 13-годишното момче на Антоанета остана пълен сирак, след като преди време изгуби и баща си. 12-годишната Божидара повече няма да може да прегърне майка си Мариянка. 44-годишната Иваничка остави съпруг и двама сина. С Милка завинаги се простиха мъжът й и 22-годишната й дъщеря. Кондукторът на автобуса Живко също остана завинаги на 54 години. Повече никога няма да прекрачат прага на дома си и Атанаска, Елица, Бонка, Емилия, Донка, Йорданка, Руска, Иваничка, Румяна и Валентин.

Малката Михаела Веселинова, за чийто живот се моли цяла България, вече е изписана от болницата. 7-годишната мини мис красавица обаче ще остане със семейството си в столицата, докато се възстанови напълно. 5-годишната Йоана, която по чудо оцеля в катастрофата, и майка й Красимира са добре. След броени дни детето ще се раздели с гипса и може би със спомена за катастрофата. Раната обаче дълго ще пари сърцата на хората от малкото градче.

„Полицаи бдят денонощно на пътя за Бяла", информира „Дума"

40 траурни дни се навършват днес от катастрофата на автобуса до Бяла, в който загинаха 18 души. В енорийската черква "Св. Георги" в града Русенският митрополит Неофит ще отслужи заупокойна панихида.

При опасното кръстовище вече са осъществени първите мерки за безопасност и се работи за разширяването им, съобщи областният управител на Русе Мария Димова и кметът на Бяла Колю Келерджиев пред БТА. МВР е увеличило щатът на пътната полиция и при моста ще има денонощен полицейски екип. По стръмния наклон по международния път от Русе към Бяла вече са изрязани ленти в асфалта, които принуждават шофьорите да намаляват скоростта. Със същата цел са поставени множество предупредителни пътни знаци. Те посочват, че наближава опасен пътен участък. Изрязани са храстите, които са пречели на видимостта. Събират се оферти за технически съоръжения на пътя за денонощно наблюдение на трафика.

При опасния мост в град Бяла започва изграждането на аварийно отклонение, което ще бъде постлано с пясък. В това отклонение шофьорите на повредени камиони при спускане от стръмния участък ще имат възможност да напускат пътя и да убиват скоростта си в пясъчен насип, разказа областният управител.

Архитект Симеон Саралиев дарява на своите съграждани от Бяла проект за втори успореден автомобилен мост, съобщи кметът. Така парите от държавния бюджет за проектиране ще могат да бъдат пренасочени за изграждане на съоръжението още тази година.

На семействата на пострадалите вече са раздадени паричните помощи, предоставени от правителството, съобщи Колю Келеджиев. В края на януари ще бъде създаден обществен съвет, който трябва да разпредели средствата от цялата страна, събрани в общинската дарителска сметка.

Днес приключва и комплексната автотехническа експертиза, съобщи окръжният прокурор на Русе Огнян Басарболиев. От нейните резултати ще е ясно дали вината за трагедията е в камиона или в шофьора Синан Алиев, който е в следствения арест след решение на Апелативния съд.

"Плашат с ракиен бойкот на изборите", съобщава „Труд"

Ако не отмените акциза на ракията, няма да гласуваме за евродепутати! И вас няма да ви има в следващия парламент, заканиха се вчера на депутатите над 300 протестиращи в оряховското село Селановци. В най-голямото селище в Златията (с над 5000 жители) във всяка трета къща има казан, има и 4 лицензирани фирми за варене на ракия. "Не ви щем купешката шльокавица, дето е 40 градуса! При нас изкараш ли ракия под 54 градуса, веднага отива за преваряване", гневяха се протестиращите.

Стачни комитети от Пловдив, Пазарджик и Хасково започват действия по организирането на общ протест заради акциза на ракията. Това съобщи вчера в Пловдив главният секретар на "Ред, законност, справедливост" Яне Янев. Стачните комитети щели на първо време да правят протестни събрания по места. В сряда в 9 ч Яне Янев обяви, че внася извънредно в пленарната зала промени на Закона за акцизите и Закона за виното и спиртните напитки. С тях депутатът от ОДС настоява акцизът върху етиловия алкохол да се въведе от 1 януари 2009 г., така както е в Румъния, тъй като лозарската година не съвпадала с календарната и нашите стопани не били готови.

„Ракия за здраве", четем в „Дума"

Деси Велева

У нас домашната ракия се произвежда и пие за здраве. Баба ми всяка есен сяда до гаража пред огнището до казана за ракия, по цял ден ден мръзне и диша разнасяната от вятъра пушилка. Целта е с нейното производство родът й да поддържа здравето си през зимата.

В бабината къща е грях да донесеш купешка ракия. Но май че скоро някой представител на челядта й ще извърши грехопадение като сложи на трапезата й неотваряна ракиена бутилка, дошла направо от магазина. Защото няма да е много по-скъпо да си купиш традиционното алкохолно питие, вместо да го произвеждаш сам. Протестиращите в цялата страна срещу въвеждането на акциз за домашната ракия вече не са единици. Ще стават и повече, тъй като мнозина все още не могат напълно да осъзнаят, какво иска държавата от тях.

Баба ми засега не преживява тежко тази работа с акциза. Знае за него, но хич не й се вярва, че ще стане. Недоумява кой и как ще влезе в двора й, за да гледа колко литра и с какъв градус е ракията й!? И се пита: "Защо да плащам на държавата за това, че имам две сливови дръвчета, лоза с много грозде, собствен казан за варене и купени от мен дърва за огъня? Всичко аз съм си платила, че и трудът си е мой, а пак ми искат пари", чуди се баба ми. Ние, наследниците й, се въздържаме да обясняваме, че сме в Европа, а там е така и толкоз. Дойде ли обаче есента - ракиеното време, ще идем да пазим портите, за да може тя спокойно тайно да си вари ракията. И кучета имаме за подкрепа. Що ли пак приемат закон, за който е ясно, че няма да се спазва? Няма да допуснем, да ни лишат от удоволствието през зимата на масата да започнем дълго обсъждане дали питието е гроздово или сливово, по-добро ли е от миналогодишното, силно ли е или слабо...

Всъщност в този диалог аз не участвам, заради специфичната си уникалност. Аз съм един активен въздържател, който никога при никакъв случай, дори празничен, не е пийнал и една глътка алкохол. По някой път се чудя дали да не пропия само, за да пробвам ракията на баба ми и да я зарадвам... Едва ли ще го направя, по-скоро ще ида да се включа в протестите срещу акциза. Така хем ще й направя удоволствие, хем няма да се насилвам да се докосна до миризливата ракия.

Баба ми си спомня, че едно време Горбачов се опитвал да се бори с алкохолизма в СССР, тогава отишли и нашите лозя под ножа. Сега пък искаме да се харесаме на Европа и да се лишим от традициите си. И от здравето си...

„Жена падна във врящи джибри", информира „24 часа"

Млада жена падна във врящи джибри, докато помагала на мъжа си да сварят ракията, съобщиха от Областната дирекция на полицията в Благоевград. Белята станала в нощта срещу събота в петричкото село Капатово, когато домашната гроздова вече била почти готова. 29-годишната Стоянка Трайкова и съпругът и Георги изхвърлили джибри в канавка близо до селския казан. Незнайно как жената се подхлъзнала на влажната пръст и паднала във врящата течност.

„БСП и НДСВ наложиха шеф на "Топлофикация София", съобщава „Дневник"

След неколкократни гласувания и процедурни спорове в петък по обед Столичният общински съвет избра с крехко мнозинство за нов член на борда на "Топлофикация София" Наско Михов. Той влиза на мястото на арестувания преди месец Георги Рогачев. Михов беше избран с гласовете на БСП, НДСВ, част от ССД и на отцепилите се от тях "Демократи за София".

Очаква се днес бордът на "Топлофикация" да го избере за изпълнителен директор. Ръководството на дружеството обаче остава непълно, след като двамата представители на общината - Борис Тодоров и Георги Ненков, подадоха оставка.

Михов е бил съветник на Милен Велчев като финансов министър в кабинета на НДСВ и кандидат-депутат в листата на жълтата партия. Бил е и колега на енергийния министър Румен Овчаров в АЕЦ "Козлодуй". Общинските съветници от СДС, ДСБ, ГЕРБ и Демократическата партия бойкотираха гласуването, но броят им не стигна, за да се провали кворумът за избора. Мотивът им беше, че не е зачетена работата на комисията по избор на нов член на борда, която ден по-рано избра с почти пълно единодушие Стоян Тодоров.

С решението от петък общинският съвет помогна на тези, които окрадоха "Топлофикация", отново да си върнат дружеството, обяви кметът Бойко Борисов. В неделя столичната организация на ДСБ поиска оставката на енергийния министър заради писмото на арестувания през лятото дългогодишен директор на дружеството Валентин Димитров до адвоката му, в което са използвани инициалите "Р. Овч.". Според групата на СДС пък моделът "Софиянски" започнал да се превръща в модела "Овчаров".

На първата си пресконференция Михов показа, че не е запознат с финансовото състояние на дружеството и дори на знае точно колко са дълговете му към "Булгаргаз". Опитът му в енергетиката е от стаж в АЕЦ "Козлодуй".

"В НДСВ тръгна нова битка за апетитни постове", четем в „Дневник"

Апетитни държавни постове, за които предстои скоро да бъдат определени титуляри, предизвикаха нова битка на партийните лобита в НДСВ, потвърдиха царски депутати. Според тях ключови фигури в партията използват влиянието си, за да наложат свои хора за вече овакантени позиции. Борбата в жълтите редици и очакването за решение от лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски бавели преговорите, водени за всяко място с БСП и ДПС.

В решителна фаза са наддаванията за председателските постове в агенцията по туризъм и в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), обясниха източници от НДСВ. Мястото начело на агенцията се освободи, след като в края на миналата година Марио ал Джебури подаде оставка. Според царисти все още имало дискусии с БСП и ДПС дали наследникът му да бъде посочен отново от царистите. Близки до бившия спортен министър Васил Иванов-Лучано разказват, че назначението му е почти сигурно, тъй като Сакскобургготски водил разговор с него по въпроса. От ръководството на НДСВ обаче коментираха, че подобно решение не е взимано. Лучано сам пуска тези слухове, в наше присъствие Симеон не е споменавал името му, заявиха зам.-председатели на НДСВ. Те припомниха, че преди назначаването на Марио ал Джебури Иванов също се хвалел за уговорка с царя за поста.

Проблемите в НДСВ блокират разговорите около избора на нов председател на КРС, казаха от БСП и ДПС. Мандатът на сегашния изтича на 5 февруари и има предварителна договорка заместникът му да бъде посочен от жълтите. Фаворит е шефът на парламентарната комисия по транспорт Йордан Мирчев, който се ползвал с подкрепата и на коалиционните партньори. Жълти депутати обаче се оплакаха, че близък до Сакскобургготски член на партийното ръководство лансира Любомир Стоичков, сега съветник в кабинета на председателя на КРС. Чакаме кандидатурата да бъде оттеглена, тъй като за Стоичков се чуват доста лоши неща, казаха за "Дневник" царисти. Мирчев отказва коментари.

Очаква се въпросът за двете вакантни места да бъде обсъден на следващото заседание на съвета на коалицията. На него вероятно няма да присъства Симеон Сакскобургготски, който е в чужбина, обясниха от "Врабча" 23. Позицията на жълтите обаче щяла да бъде представена от заместника му Милен Велчев. Управляващите трябва да договорят още десетина ключови позиции, сред които членове на КРС, член на СЕМ и министър по европейските въпроси.

Номинациите за бъдещата комисия по досиетата ще бъдат обсъждани във вторник от повечето парламентарни групи. В понеделник ДПС изпраща на проверка за надеждност имената на своите кандидати, след което ще реши кого да предложи. По непотвърдена информация това вероятно ще е бившият директор на Института по психология към МВР Николай Ганчевски. Според депутати в СДС се обсъжда името на бившия зам.-председател на сините Едвин Сугарев, а в БНС - на журналиста и шеф на правителствената пресслужба в кабинета "Софиянски" Екатерина Бончева. В БСП неофициално се обсъжда номинирането на шефа на архива в МВР Иван Комитски.

„Свинаров: Смените в МВР да се съгласуват с парламента!", четем в „Дневник"

Кадровите промени по високите етажи на МВР трябва да се съгласуват с Народното събрание. Такова мнение изрази пред БНР вчера шефът на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Николай Свинаров. Коментарът му бе по повод рокадите в жандармерията и контраразузнаването. Както "Труд" вече писа, директорът на жандармерията Живко Живков бе временно отстранен от длъжност до приключването на разследване по сигнал за направени от него злоупотреби. А на шефското място в Национална служба "Сигурност" (НСС) бе поставен Иван Драшков. Предшественикът му Иван Чобанов бе освободен "поради преминаване на друга работа" и се готви да стане посланик в Зимбабве.

„Рокадите в МВР не са обсъждани от коалицията", информира „Новинар"

Не ми е известно смените в МВР на началниците на Главна дирекция "Жандармерия" Живко Живков и на Национална служба "Сигурност" Иван Чобанов да са били консултирани между лидерите в тройната коалиция, заяви пред БНР Николай Свинаров, председател на комисията по вътрешна сигурност в парламента и зам.-председател на НДСВ. В края на миналата седмица изненадващо Живков и Чобанов се разделиха с постовете си. Шефът на жандармерията беше остранен, тъй като срещу него тече служебна проверка, а Чобанов е поискал да се оттегли, за да стане посланик в Зимбабве. Свинаров коментира вчера, че подобни рокади трябва да се консултират.

„860 стръка канабис свалиха жандармерист №1", според „Стандарт"

Съдбата на отстранения от длъжност шеф на жандармерията Живко Живков е в ръцете на Военна прокуратура. Образуването на наказателно производство срещу главния комисар също е начин той да бъде "почетен за заслуги", коментират негови бивши колеги. Две проверки на инспектората на вътрешното ведомство, направени в края на 2006 г., са установили десетки нарушения от различен калибър в жандармерията. Поне 5 от дузината сигнали до проверяващите и Военна прокуратура са били подписани с имена. Преди проверките на МВР обаче военните прокурори са си затваряли очите и не са започвали преписки срещу Живков.

Секретна операция за окосяване на парцел с канабис край пещите на "Кремиковци" е в дъното на прокурорската проверка срещу шефа на жандармерията Живко Живков. Полицаите от поделението във Врана получили сигнал от колегите си от столичното Пето РПУ през 2005 г. Преди това униформените от Пето и Осмо РПУ си разменили няколко официални писма дали прословутата нива се намира в техния район или не. Накрая завели преписката и се обадили на жандармерията да я окоси. С нареждане на главния секретар ген. Илия Илиев полицаите тръгнали към землището на община Елин Пелин, като си подпявали припева "Нонстоп, нонстоп, индийски коноп". Намерили нива с канабис и я окосили. Направили полеви тест и установили, че зелената биомаса съдържа наркотично вещество. След това преброили стръковете до десетицата и установили, че са точно 1860. Натоварили ги в камионетка и ги закарали в поделението във Врана. Обадили се на колегите си в районното да се похвалят. Тогава жандармеристите установили, че в порива си са объркали нивите. Те окосили друг, неизвестен дотогава парцел, който се намира на 4-5 километра от разследваната нива край околовръстното на София. Разочаровани, жандармеристите решили да складират канабиса в стара войнишка столова. Там го открила проверката на инспектората на МВР през октомври 2006 г. Служителите обаче установили, че канабисът не е заведен никъде, никой не е уведомен, не е започнало разследване за собствениците на парцела, нито кой го е насадил. Тези факти инспекторите на МВР и Наказателният кодекс окачествяват като прикриване на престъпление. Живков и колегите му са нарушили и специалната инструкция на вътрешното и финансовото ведомство за съхраняване на наркотика.

"Това е един от малкото случаи, когато има две проверки в рамките на броени месеци. Първата започва през август, втората през октомври", коментират източници от МВР. Изводите им са достатъчно сериозни, като в тях са включени и обвинения за корупция при назначаване на служители в жандармерията.

Инспекторите установяват, че през 2001-2006 г. службата е охранявала без сключени договори редица обекти. Живков харчел бюджетни пари, а получавал дарения, но кой е определял дължимите суми не е ясно.

Срещу опазването на три пролетни и есенни издания на Пловдивския панаир през 2004-2006 г. Живков получил климатици, мека мебел и хладилник за стаята си.

Босът на варненската фирма "Интерсервиз Узунов" Красимир Узунов, чиято дъщеря Ралица управляваше фирмите на мафиота Косьо Самоковеца в Лондон през 2003 г., получил десетки квадрати рекламна площ над пешеходния надлез на изхода от Варна за Бургас. Това станало на цена в пъти по-евтина от тарифите на общината например.

В замяна местното поделение получило дарение от компютри, мебели и принтери.

БТР-и на жандармерията участвали в общо 6 филмови продукции. Живков изписвал разхода на стотиците литри и участието на шофьорите като взети часове по кормуване.

Според подписаните договори с филмовите гиганти участието било компенсирано с доставки на странни артикули - бургии, свердла, 50 гайки, 2 гаечни ключа. Живков наредил охрана на частни фирми и една бензиностанция на пътя Шумен-Нови пазар без никакви дарения.

Жандармерията пазела без заповед складове с алкохол с фалшиви бандероли, открит след проверка на МВР на складове на "СиС Индъстрис" в с. Венец край Карнобат. Изведнъж неизвестни пробили стената и отмъкнали веществените доказателства под погледа на жандармеристите. Заради предизвестеното изчезване на доказателствата за малко да си отиде директорът на жандармерийската част в Бургас Ганчо Николаев, който се отървал с наказание.

Първата проверка установила, че общо 14 души от поделението имат регистрирани частни фирми. Почти всички били в София, а един от Монтана. Нито един не бил уволнен, макар това да е драстично нарушение на закона. От общо 50 роднински назначения проверката е успяла да докаже, че 25 от тях противоречат открито на Закона за МВР.

Най-силните свидетелски показания са на двама души, които искали да служат в жандармерията. На тях им е поискан подкуп между 2 и 3000 лв.

Имало нарушения и при издаване на удостоверение за достъп до класифицирана информация на кадровика на поделението. Документите му два пъти били връщани от данъчните, понеже "забравял" да декларира по 1 вила. Служителят по сигурността в поделението представил пълни доказателства за нарушението и заявил, че кадровикът не може да получи удостоверение. Живков не уволнил провинилия се, а самия докладчик на нарушенията.

"Подобни нарушения издават тип манталитет, който трудно може да бъде наречен модерен", твърдят от МВР.

Като виц звучи и една случка отпреди няколко години. На Живков била поверена организацията на културната програма на турска делегация от жандармеристи. С вроденото си чувство за хумор той завел аскера да разгледат баталните сцени на Плевенската епопея.

„Синдикатите пак спорят с Вълчев за пари", информира „Дневник"

Синдикатите отново влязоха в спор с министъра на образованието Даниел Вълчев и този път пак става въпрос за пари. Казусът е как да се разпределят парите за увеличение на учителските заплати в размер на 13 млн. лв. Под натиска на синдикатите образователният министър е на път да се откаже от предложената от него схема най-добрите 10% от учителите да получат увеличение на заплатата си с 50%. Това стана ясно по време на съботната среща на Вълчев с учители по философия.

За тази година министерството успя да осигури допълнителни средства, които да отидат за увеличение на учителските заплати. В събота Вълчев обяви, че има готовност диференцираното заплащане за учителите да се въведе от 1 юли. Още обаче не е ясно как ще стане това. Образователното министерство предлага по-малък брой учители да вземат по-голямо увеличение. Искането на синдикатите обаче е сумата да се раздели на по-малки части, но за повече учители. Във втория случай увеличението почти няма да се усети, коментират от министерството. Ако парите се разделят между всички учители, то реалното увеличение ще е с 5%.

Според плана на просветното министерство диференцирането на заплатите трябва да се опре на три стълба според качеството на работата. Вълчев обаче не каза подробности около критериите за оценка на учителския труд.

Крайното решение за разпределението на парите ще стане след диалог със социалните партньори и с представители на учителската гилдия, обявиха още от министерството. Те поставиха на всички заинтересовани страни срок до април да постигнат споразумение.

По време на срещата между учителите и представителите на образователното министерство бяха обсъдени и проблемите с дисциплината в училище и ранното отпадане на учениците. Едно на всеки четири деца не завършва средното си образование, посочи Вълчев. В министерството обмислят сериозни мерки, които да ограничат лошите успехи на децата в училище. Една от тях е задължението слабите ученици да ходят на училище и в събота, казаха от просветното министерство. През следващите месеци предстои образователното министерство да представи стратегията си за подобряване на дисциплината в училище.

Промените в образователната система тази година ще са насочени в три основни посоки, обяви още Вълчев. Това е въвеждането на вътрешни и външни тестове при оценяването на децата, засилване ролята на информационните технологии, налагане на училището като "територия за комфорт".

„Глобата за нелегални работници ще е 20 хил. лв.", съобщава „Дневник"

Главната инспекция по труда (ГИТ) ще санкционира с 20 хил. лв. всеки работодател, наел чужденец без разрешително за работа. Отделно и нелегалните работници ще плащат глоба от 5 хил. лв., съобщи изпълнителният директор на трудовата инспекция Тотю Младенов.

С влизането на България в ЕС и превръщането й във външна граница на съюза контролът над нелегалните работници от трети страни става приоритет за агенцията и ще е много строг, каза Младенов. Той припомни, че за да работи в България, чужденецът трябва да има разрешение, издадено от Агенцията по заетостта.

За документа кандидатства работодателят, който трябва да докаже, че не може да намери човек със същата специалност или квалификация на местния пазар на труда. След издаване на разрешение чужденецът не може да работи за друга компания. Засега разрешителни обикновено се издават на преподаватели по чужд език в специализираните езикови школи или университетите, бизнес консултанти и мениджъри в български компании, спортисти. Все повече фирми обаче се оплакват, че не могат да намерят кандидати за работа и са готови да внасят квалифицирани кадри в туризма, строителството, IT сектора. Търсят се и инженери и заварчици.

По данни на Агенцията по заетостта от януари до септември м.г. са издадени 970 разрешения за работа на чужденци у нас, а 107 молби са отказани. За сравнение, през цялата 2005 г. са издадени 1084 работни визи срещу 98 отказа. По думите на Тотю Младенов трудовата инспекция също участва в тази дейност, като предоставя информация дали кандидатът вече не е бил глобяван за нелегална работа и дали фирмата не е била засичана в нарушения на трудовото законодателство.

За да мотивира контрола на чуждестранните собственици над управлението на предприятията им в България, ГИТ ще налага санкции не само на служителите, които нарушават трудовото законодателство, но и на самите фирми, съобщи още Младенов. Промяната в закона, която даде тази възможност на инспекторите, беше направена в средата на миналата година след смъртта на две работнички в дупнишкото обувно предприятие "Еврошуз". Тогава италианският собственик на компанията твърдеше, че не е знаел за лошите условия на труд във фирмата, а глобите бяха наложени на българските й мениджъри. Младенов съобщи, че за шестте месеца на миналата година по този текст от закона са наложени 628 имуществени санкции на предприятия, всяка от по 1500 лв.

"Обвиняват филмова компания, че работи с деца на черно"

Главната инспекция по труда днес започва проверка по сигнал за незаконно използване на детски труд във филмовата компания "Ню Имидж". Това съобщи вчера шефът й Тотю Младенов. Ако се потвърдят обвиненията, че деца са работили на черно, случаят ще бъде предаден на прокуратурата. Ще бъде гледана под лупа и работата на областните инспектори, вече проверявали фирмата. Законодателството ни допуска да се наемат малолетни в някои сфери на изкуството, каквато е и филмовата индустрия. Това обаче може да става само с разрешение на ГИТ и в условия, които не увреждат здравето на детето.

„Голяма шашма с разделното събиране", разбираме от „24 часа"

Съвестните граждани, които си разделят боклука и го сипват в отделни контейнери, си губят времето напразно, установи

проверка на "24 часа" по столичните улици. Съдържанието на контейнерите се пуска едновременно в едни и същи камиони - тоест се смесва. След това се прехвърля в по-големи контейнери и така се транспортира до завода за сепариране.

От месеци цветните кофи за боклук са част от градския пейзаж по софийските улици. Новата системата за разделно събиране на отпадъци набира скорост и в провинцията.

За да провери дали хората отделят хартията, пластмасата и стъклото от общата смет, "24 часа" проследи пътя на боклука в столицата. Екипът ни се натъкна на поредния роден абсурд. Оказа се, че отделните контейнери за разделно събиране на отпадъците се смесват в търбуха на един камион. След което поемат към претоварено депо, където се събират в по-големи контейнери и оттам отиват към поточни линии за сортиране. На тези линии работници на ръка разделят отпадъците по видове, балират се и едва тогава отиват към рециклиращите предприятия.

Проблемът с присаждането на органи разглежда „Дневник" в материала „Трансплантацията - в очакване на донора"

Какво пречи на развитието на трансплантацията в България? Защо българите са принудени да прибягват до услугите на нелегални клиники в азиатски държави, поемайки и риска за фатален изход? А дали у нас е по-различно - колко от оперираните в страната оживяват и защо не се изнасят данни за починалите след присаждане на органи?

Смъртта на Иван Тодоров - шестата българска жертва на т.нар. бъбречен туризъм в Пакистан за последните 3-4 години, отново постави на дневен ред проблемите, свързани с присаждането на органи у нас. Тодоров почина в гр. Лахор. Избрал по интернет тамошната клиника да му присадят бъбрек, защото цената на операцията била много по-ниска, отколкото в европейските болници.

Трансплантацията на органи е безспорно постижение на медицината. Възможността човек и след смъртта си да даде живот на някой друг е най-хуманното нещо, което можем да си представим. Около самото присаждане обаче в обществото витаят много съмнения.

След като почти всеки българин се е сблъскал с подкупността на част от лекарите, логично е да си зададе въпроса дали не съществува корупция и в този процес. Още повече че когато става въпрос за присаждане на органи, неминуемо става дума за пари. В Европа една трансплантация струва около 60 хил. долара. В Пакистан цената е наполовина по-ниска. По закон в България трансплантациите се финансират от държавата и са безплатни за пациента, а продажбата на органи е абсолютно забранена. Българи обаче заминават за Турция, за да припечелят някой лев, като се разделят с единия от бъбреците си. Други търсят начин да продължат живота си, като се оперират в чужбина. В бедните страни като Пакистан, не е трудно да се намери орган от жив донор, затова там се правят по хиляда присаждания годишно. Подобна беше ситуацията доскоро и в Индия. В световните медии преди години се появи скандална информация за престъпления с органи, взети от затворници в Китай за "бъбречна мафия" в Русия. В цивилизованите държави, към които от дни официално се присъедини и България, всичко, свързано с трансплантацията, е строго регламентирано и максимално прозрачно.

По данни на Агенцията по трансплантация листата на чакащите за присаждане на бъбреци в страната наброява 611 души, от ново сърце се нуждаят 38 болни, а от черен дроб - 24. Според проф. Милан Миланов, шеф на централната реанимация в "Пирогов", който допреди две години беше национален координатор по трансплантация, в България има над 2 хил. души, които чакат за нов бъбрек, и този контингент се подменя ежедневно. Но не защото се решават проблемите, а защото хората отпадат поради болестни причини. Заради продължилата по-дълго диализа някои от чакащите стават непригодни за трансплантация, което ги обрича на изключително тежка съдба, подчерта Миланов. По думите му, след като има толкова нуждаещи се, а в България се правят около 30 присаждания на органи на година, естествено е болните да търсят и други начини да разрешат жизненоважния за тях проблем. Освен това и в България усложненията понякога водят до смърт и това трябва ясно да се каже, смята професорът. Причините са различни - инфекция, тромбоза на съдовете, цялостно лошо здравословно състояние на пациентите, които са били дълго време на хемодиализа. Професор Миланов не пожела да коментира възможностите за трансплантация на колегите си в Пакистан. След като правят много повече присаждания от нас, сигурно са добри, но какви са условията в болниците им не мога да кажа, подчерта той. Националният консултант по трансплантология и шеф на клиниката по урология в Александровска болница проф. Митко Цветков също не отрече, че и у нас умират трансплантирани болни. Това е изключително неприятно нещо, затова не се говори за него, коментира той. И допълни, че понякога хората умират години след трансплантацията, като смъртта им невинаги е свързана с присаждането. Същевременно професорът твърди, че почти всички трансплантации на бъбреци, извършени в клиниката в Александровска болница, са успешни. Миналата година има само 1-2 случая, при които органът е отхвърлен и болните отново са минали на хемодиализа. Националният консултант е категоричен, че българите трябва да имат доверие на нашите лекари. Те са на европейско ниво и в крайна сметка са хората, които помагат и на получилите усложнения след трансплантация в чужбина. Професор Цветков не упреква болните, че търсят начин да се оперират в други страни. Според него обаче тяхната нелека съдба се използва от чужденци, които стават посредници на нелегални клиники в бедни страни, и това води до риск болните да си дадат парите на мошеници. Този процес не може да бъде спрян, защото хората имат нужда да се лекуват, но трябва поне да бъде легализиран, да бъде юридически издържан, смята професорът.

Според него трансплантацията в България като дейност бележи подем през 2006 г. "За първи път здравното министерство отпуска пари за тази дейност, въпреки че те са недостатъчни. Освен това Изпълнителната агенция по трансплантациите (ИАТ) се активизира по отношение на донорството и след продължителния застой, през миналата година бяха направени 31 присаждания на бъбреци от трупен донор", обясни проф. Цветков.

Това обаче не означава, че проблемите са разрешени. Най-неотложното според експертите е да се създаде единна листа на чакащите, защото в момента всяка болница, която се занимава с такава дейност, разполага със свой списък и не се знае кой какви пациенти има. Регистърът трябва да се води от ИАТ и при появата на донор агенцията да се обажда на съответната специализирана клиника. Освен това е крайно време да бъде решено кои болници какви трансплантации ще правят. Сега има съревнование, което обърква центровете по донорство и те не знаят на кого да звънят при появата на възможност за присаждане на органи, убеден е лекарят.

За проф. Миланов основната причина за малкото трансплантации през последните няколко години в България е лошият закон, който действаше доскоро. Той не позволяваше да се вземат органите на починали хора, които приживе не са дали съгласието си за това. От влизането му в сила досега обаче такова желание са заявили само 468 души. Законът вече е променен и органите на всеки, който не е изразил предварително нежелание за донорство, могат да бъдат използвани за присаждане, разбира се, само след съгласието на близките на починалия. Проблеми създават и липсата на адекватно финансиране, както и некоректното съревнование между екипите, което дискредитира трансплантацията пред обществото. "През 1998 г. ние показахме, че присаждането на органи в България е възможно, след като направихме за една година около 80 такива операции", обясни проф. Миланов. Тогава България надминава най-развитата в това отношение посткомунистическа страна - Чехия. Следващите години обаче се правят по 10 трансплантации, което е сериозно връщане назад.

Въпреки че имат противоположно мнение за състоянието на трансплантацията в България, и двамата професори са категорични, че у нас не е възможна корупция и нелегално присаждане на органи. В този процес участват поне 20 души, всички ли трябва да бъдат подкупени, контрира въпроса проф. Миланов. Според него това са само клюки, завист и фантасмагории. Ние сме малка държава, нямаме клиника, скрита някъде в Родопите, и да не се знае какво става в нея, смята той. На същото мнение е и Христина Димитрова, председател на Асоциацията на бъбречнотрансплантираните пациенти. "Наистина в процеса участват прекалено много хора, освен това досега не съм чувала на някой от членовете на организацията ни да са искани пари под масата. Проблемът не е в някакво подкупване,проблемът е, че няма донори.

Лошото е, че у нас се правят малко присаждания и затова ние търсим възможност за трансплантация в чужбина", обясни Димитрова.

На фона на всички тези уверения обаче остава неясно защо, след като трансплантациите са недофинансирани и болниците губят пари от тези операции, съществува такава сериозна борба между тях да правят присаждания. Дали зад споровете кой е по-добър наднича сянката на корупцията, или тайната надежда на медиците е, че трансплантацията може да стане добър бизнес, ако започнат да идват чужденци да се оперират в България срещу заплащане.

Според проф. Цветков съревнованието е нещо нормално, защото възможността в една болница да се правят трансплантации повишава имиджа й. "Ние, лекарите, сме щури хора и за нас развитието на медицината винаги е било смисълът на живота ни", е обяснението на проф. Миланов. Той обаче определя като "пълни глупости" приказките, че след като сме част от Европейския съюз, в България ще идват да се оперират европейски граждани и ще станем обект на "бъбречен туризъм". За да станем част от европейската агенция за трансплантации "Евротрансплант" и да започнат да ни дават органи, ние също трябва да осигуряваме такива, обясни Миланов. Преди това обаче трябва да бъде подобрена координацията между донорските центрове и клиниките за трансплантация. Засега добрата новина е, че агенцията по трансплантация вече има денонощен телефон, на който докторите могат да се обаждат, защото при присаждането на органи времето е основен фактор.

„Сметната палата откри нарушения в Рилския манастир", съобщава „Дума"

Сметната палата обвини в куп земни грехове игумена на Рилския манастир Адранополския епископ Евлогий, който изпълнява и длъжността "директор" на музейния комплекс. Това става ясно от доклад на нейните одитори. В Рилския манастир не са утвърдени вътрешни нормативни актове за контрол, които да гарантират ефективно изпълнение на взети управленски решения, се казва още в него.

Част от служителите на обителта през първото полугодие на 2006 г. са получавали месечните си трудови възнаграждения без сключени текущи трудови договори.

През одитния период от началото на 2006 г. до края на юли същата година процедурите на двойния подпис са прилагани при извършването на банкови плащания.

Около 60% от разходните касови ордери за отпуснати служебни аванси не са подписани от главния счетоводител. Също такъв е и относителния дял на неподписаните от него авансови отчети на подотчетни лица.

Трудовите договори на персонала не са актуализирани съгласно решенията на манастирския събор от 10 юли 2005 година, твърдят финансистите.

От това се налага извода, че системата на двойния подпис не е прилагана във всички случаи на поемане на задължения и извършване на разход", пише в официалния одитен доклад на Сметната палата.

Междувременно от Рилската света обител съобщиха, че в момента е предприет основен ремонт на музейната експозиция. Обновеният музей ще бъде с нова настилка, витрини и подменени инсталации. Всъщност той не е ремонтиран от самото му построяване пред 1965. Музейните работници увериха, че и занапред експонат щ1 ще си остане ювелирно изработеният от дърво Рафаилов кръст, изобразяващ над 300 библейски сцени. Неговият майстор, монахът Рафаил, го е изработвал в продължение на 12 години. Ценни експонати в музейната сбирка са още плащениците - на Исус Христос (руска изработка) и тази на свети Иван Рилски.

След обновяването на музея той ще бъде включен към модерна охранителна система. През лятото, въпреки старата система, от него бе открадната ценна дарохранителница.

„Кола на министър харчи литър на км" е водещото заглавие на „Труд"

Министърът на външните работи Ивайло Калфин се е возил в може би най-скъпата служебна кола в света, която харчи по литър бензин на 1 километър. На 5 май м. г. той пътувал до Света гора за празника на манастира "Св. Георги Зограф". Дотам и обратно неговият шофьор от Националната служба за охрана отчел 1496 лева и 42 стотинки пътни разходи, става ясно от справка за командировката на министъра. Разстоянието е около 870 километра. Излиза, че колата гълта по 1,72 лв. на километър, или по около литър.