Радио Франс Интернационал - България Събитията в Русия дадоха повод на българските политици отново да се изпокарат

У нас има политическа корупция

Институтът Пастьор създаде в България ателие за обучение на млади учени

Как България бе сведена до мусаката и шопската салата

Драмата в Москва продължава да присъства по първите страници на всички вестници и днес.

Прогнозират 200 жертви, 405 от заложниците все още са в болница, командосите пуснали газ в театъра два пъти – така обобщава информацията "Труд".

Предвиждали 150 жертви при щурма в Москва, пък разкрива "Дума".

Москва излъга за Емилия, обаче бърза да постави акцент 24 часа.

Австрийското посолство в Русия е категорично, че тя не е била болна и това не е причината за смъртта й, а "Новинар" отбелязва – животът на Узунова оценен на 6320 лева.

Събитията в Русия пък дадоха повод на българските политици отново да се изпокарат или както отбелязва "24 часа" - Слух скара Първанов и Паси пак, скандалът заради драмата в Москва продължава.

Президентът бил вбесен на външния министър и е спрял назначенията на посланици. Причината – че не е бил информиран от Външно за подготвяната от руските спецслужби акция срещу чеченските терористи в Москва.

Соломон паси знаел за нея от посланика ни в Москва Илиян Василев, но не е споделил информацията си с президента. Ами те искрите на напрежение, дето прехвърчат между президента и правителството, взеха да приличат на бенгалски огън, коментира вестникът.

Първанов се оплака, че не го били информирали. Но това дето го е знаело правителството, всъщност го знаеше и всеки българин, който гледа телевизия – че ако чеченците започнат да изпълняват ултиматума си ще има щурм. Така че, вярно е, че Паси понякога прекалява с шегичките си, както ги окачествява вестникът, но пък и нали и президентът има екип и то все дипломати от кариерата. Така че и те трябва все пак да знаят кога нещо може да се случи и да вземат да си пускат телевизорите.

А иначе българските политици коментираха щурма в Москва с общи фрази, ужасяващи клишета и чисти недомислици, убеден е "Дневник". Затова май е нужно да се назначи специален надзорник, който да изисква предварителна информация кой къде и каква мисъл ще изказва или пък съветът на Сакскобургготски – “По-добре господари на мълчанието, отколкото роби на думите” да вземе да се обнародва в държавен вестник, категоричен е "Дневник".

А иначе – шефът на правосъдието ни призна за политическа корупция.

Станков открил войници на партията в съд и дипломация, обявява "24 часа" във водещото си заглавие. Министър Станков – има политическа корупция, за която не се говори и Има и политическа корупция, пригласят "Дневник" и "Дума".

Борбата с корупцията в този й вид обаче е глобално безсмислена, категоричен е "Монитор". И нещата могат да си останат само като добро пожелание когато се говори само по принцип, допълва от своя страна "Дневник".

Затова, за да се уверим, че се води истинска борба срещу корупцията, се налага назоваването на конкретни примери и имена. И затова, предлага вестникът, защо не се започне оттам как един предизборен спонсор на НДСВ стана министър.

Инвестиции на стойност 700 милиона евро до 2006-та година – това е стремежът на България, която пак може да предложи у нас да се построи завод на автомобилния гигант Пежо-Ситроен груп, разкрива "24 часа".

Френската фирма разпространи информацията, че търси място за огромно предприятие в Централна и Източна Европа, което да бълва 300 хиляди автомобила на година. Мястото на новия завод ще бъде обявено в началото на 2003-та година, допълва вестникът.

Институтът Пастьор обаче вече дойде в България, обявява "Дума". Ателие за обучение на млади учени от Балканския регион откри френският институт на територията на Института по микробиология при БАН.

Причината – Избрахме това звено на БАН заради приносите му в микробиологията, споделя в интервю за вестника професор Жан-Люк Гедон.

В парижката книжарница Ливр Стерлинг пък се състоя премиерата на френското издание на “Далече от Толедо” на Анжел Вагенщайн, разкрива отново вестникът. Изданието е дело на “Еспри дьо пенинсюл”, понесло тежкия кръст да издава балканска литература в културната столица на Европа, допълва "Дума".

По какъв начин обаче може да представи в Европа страната ни една царска сватба в републиката, разсъждава "Новинар". И всъщност сватбата, представена като българска пред чужденците, изглеждаше чужда на българите.

А иначе за щастие испанските журналисти не се отлепиха от фоайтетата на хотелите, където Симеон даваше коктейлите. Затова пропуснаха и скарите с кебапчета и лимонада, които щастливият баща беше поръчал да раздават на народа.

Това може би би се вписало в ореола му на добрия цар, но пък със сигурност щеше да представи българите като нещо средно между автентични балканци и туземците от експедициите на зетя. Защото чуждите медии пак рекламираха царя, а България бе сведена до мусаката и шопската салата.