Преглед на печата

Соломон Паси: "Ще се търси най-доброто за България"

Правителственият говорител Цонев си имал противогаз вкъщи.

С кого бихме гласували в Съвета за сигурност на ООН - със САЩ или с Франция?

20 000 българи живеят в съборетини, по наличието на бани и тоалетни в домовете сме на опашката на Европа.

Имаме ли гаранции при война в Ирак? “Труд” подчертава: “властта обещава да ни пази при война”. След което пита: кака? МВР засилвало охраната по турската граница, В Бургас проверявали скривалищата, БНТ била готова да даде ефир на Гражданска защита, която да излъчи филми как населението да се предпазва в случай на терористичен акт.

“Труд” обаче недоумява от друго– как така не знаем какво би било евентуалното ни участие във войната? Какво означават думите на външния министър Паси: “ще се търси най-доброто за България”. В. “Пари” пък извежда като цитат на деня думите на правителствения говорител Димитър Цонев: “Аз по принцип имам противогаз вкъщи. Имам само един, не за цялото семейство. Всичко зависи от това къде ще ме завари нещо лошо, не дай си Боже някому, отбелязва правителственият говорител. Ако съм в МС, тук има инструкции”.

“Дневник” подчертава, че президентът Първанов също е поискал гаранции за България като за член на НАТО. Правителствените институции обаче вчера не направиха коментар на речта на американския президент, подчертава “Дневник” и извежда акценти от нея от първа страница. А именно: “САЩ ще защитят себе си и приятелите си”.

“Труд” и “24 часа” препечатват анализа на бившия премиер Иван Костов (с който ви запознахме вчера).

След което разпитват българските политици как оценяват вариантите пред България в кризата и възможните сценарии. В редакционен коментар “Труд” подчертава, че за съжаление управляващите още не са изложили своята позиция за дебат.

Лютви Местан от ДПС реагира остро пред “24 часа” и призовава Иван Костов да не поставя задачи пред ДПС в кризата, ДПС знаело как да пази етническия мир.

Правителственият говорител Цонев проговаря и пред “24 часа” и заявява следното: “Надеждата, че още не са изчерпани всички мирни средства, остава. След като има разлики между съюзниците, не бива да казваме, че веднага трябва да се залепим за едните или за другите”.

Ситуация, която в. “Дневник” в обширен анализ, коментира с думите: “Шок и ужас по български”. В нея, четем следното: “Говоренето на външния министър Паси, че подкрепата ни може да бъде в рамките на “Пустинна буря” и на операциите в Косово и Афганистан е “на едро” и невярна. Сега просто не е така, подчертава “Дневник” и се позовава на вариантите, разработени в статията на Иван Костов.

Проблемът е, настоява изданието, че заради различната позиция на Франция и Германия, България може да изпадне във външно-политическа безтегловност, изтъква “Дневник”. И извежда още една разлика – сега България е член на Съвета за сигурност на ООН (за разлика от косовската криза).

И следващата сряда българският представител Стефан Тафров ще седне на масата и трябва да има позиция.

Ако Колин Пауъл поиска нова резолюция за Ирак, припомня “Дневник”, посланик Тафров трябва да знае едно – дали да вдига ръка с американците или с французите.

Засега обаче, констатира “Дневник”, не е ясно дали някой ще бъде в състояние да му даде инструкции. Защото фразата “когато му дойде времето” е заразителна. Проблемът е, заключава “Дневник”, че току-виж това време не само дошло, но и отминало”.

И в отсъствие на наши тези, днешната преса препечатва чужди анализи.

“Дума” препечатва статия на германския писател –нобелист Гюнтер Грас, който говори за “войната, която не започва и не свършва. Опитът ми подсказва, настоява Гюнтер Грас, че тази война ще бъде последвана и от други със същия подтик”. Той обаче се надява германците да кажат “не” на лудостта, наречена война. И цитира “Песен за войната” на поета от 17 в. Матиас Клаудиус, в която се явяват призраците на убитите, пред които всеки трябва да се запита: Какво да сторя? Войната, която се задава и не спира, задава същият въпрос, настоява Гюнтер Грас.

“Дневник” пък препечатва анализ на известния американски икономист Джефри Сакс (икономически съветник на президента Петър Стоянов). В него Сакс настоява, че петролът е мотивът на Америка за война. И че администрацията на Буш може и да смята, че отива на война заради демокрацията в Близкия Изток, но американската подкрепа за реалната демокрация отдавна е паднала в жертва.

“24 часа” пък е особено впечатлен от новина, дошла от Париж. Там, на среща между Бил Гейтс и Бойко Борисов дошла вестта, че “Майкрософт” може да предостави безплатно някои от тайните на “Уиндоус” за нуждите на МВР.

“Майкрософт” бил предоставил тези тайни кодове, за да гарантира сигурността на няколко правителства (все пак явно сме съюзници с американците).

Интересното е и друго – на срещата бил поканен и просветният министър Атанасов, който също имал оферта от “Майкрософт”, но не отишъл.

Всеки си има приоритети – заявява пред “24 часа” министър Владимир Атанасов и обяснява своите - щял да пътува с президента Първанов.

А иначе българската преса подема някои от вечните си теми. “Корупцията е във властта” - настоява “Труд”, признавайки, че това не е сензация. Цитатът обаче е от вчерашно изявление на президента Първанов, който пак лансира тезата си за национална агенция за борбата с корупцията.

Все едно и също, коментира “Труд”: “От Иване, кажи си, до агенти, дръжте ги”, някой се опитва да каже дайте да решим проблема”.

“Дума” пък акцентира на проблемите на бедността. “20 000 българи живеят в съборетини”, пише левият вестник, позовавайки се на последни статистически данни. Анализите показвали, че по наличието на бани и тоалетни в дома сме на опашката на Европа.

“24 часа” държи да зарадва земеделците, че могат да разчитат на субсидия за лозя в ЕС, където тази субсидия достига до 100 лв. на декар.

“Труд” обаче се пита друго: когато закрием 250 филиала на университетите, къде ще учат младите българи. Студентите не искат в София, много им е скъпо, показва проучване на “Труд”, което отчита наемите, таксите и възможностите на родителите.

“24 часа” за пореден път се опитва да разгадае сметките за парно и почти абдикира. Понеже нищо не се разбира от фактурите, настоява изданието, показанията са “на китайски”. Явно принципът е, твърди “24 часа”, клиентът да не разбере защо плаща толкова.

В. “Пари” констатира проблеми с търговското ни салдо – през 2001 г. сме внасяли много повече, отколкото изнасяме. Почти с една пета е спаднал стокообменът ни със страните от ОНД – Русия и Украйна, подчертава в. “Пари”.

И накрая “Труд” успява да узнае с какво са заети в момента управляващите – те лансират предложения за нови министри. И то какви – мандатоносителката Весела Драганова да поеме Министерството на културата. Самата Драганова, отбелязва “Труд” нито потвърдила, нито отрекла информацията. “Не съм човек, който изпреварва събитията, не обичам да коментирам нещата преди да са се случило”, скромно заявява номинираната.

“Абрашев е божи дар за кабинета”, коментира в тази връзка “24 часа”. И подчертава, че катурването му от министерския стол в полза на Весела Драганова може да изиграе лоша шега на управляващите. Не че авторът на “Псалми за царя” прави нещо полезно за културата, подчертава “24 часа”. Просто съпругът на Люлина, настоява изданието, пое ролята на социален отдушник, още щом положи клетва.

И трябва да признаем, че я играе талантливо. Щом властта нещо сбърка, той сяда пред пианото и пише увертюра за НАТО.

После пък се радва, че черквата на Иван-Асен II рухна, за да бъде построена наново, припомня “24 часа”. Народът, така да се каже, е постоянно захласнат по неговите изяви.

А в туй време истинският Абрашев си управлява на спокойствие”, е заключението на “24 часа”.