Преглед на печата

С розов и жълт химикал НС прокара поправките в закона за приватизацията

Понякога човек не може просто така да сложи границата - Милчо Левиев

Едно летище, 150 бойци, територията и въздушното си пространство – това даде България за война срещу Ирак. Това е решението на кабинета, който каза "Да" на Америка, отбелязва "Труд". И така – замириса на война. Как изглежда пък един доброволец за Ирак – за любопитните – снимка на първа страница на "24 часа". Според шефа на Централната военномедицинска болница жените показвали по-добри и устойчиви резултати на тестовете, на които са подложени доброволците.

Днес пък Народното събрание ще гласува правителственото решение. Подкрепата, която даваме на Съединените щати обаче е безусловна. В правителственото решение не са поставени въпросите нито за сигурността на България, нито за връщането на Иракския дълг, нито за участие в следвоенното възстановяване на Ирак. И да не излезе така, че подкрепата ни е само срещу голата благодарност на Колин Пауъл, отбелязва "Труд".

Защото – НАТО: не даваме гаранции за България. Всяка страна е свободна да вземе своите собствени решения и да отговаря за тях, цитира "24 часа" шефа на Северноатлантическия пакт Джордж Робъртсън. Аз съм отговорен само за страните членки, допълва Робъртсън. Колкото до дълга – илюзия е, че бързо ще успеем да вземем дори и част от тези 1 милиард и 600 милиона долара, категоричен е Новинар, който нищи миражите около иракския дълг. И в крайна сметка като теглим чертата, допълва вестникът, излиза, че освен политическите ползи като членство в НАТО, страната ни засега е на загуба от верноподаничеството си пред Съединените щати. И да не се окаже, че когато войната започне и се угаси лампата , дори и да си от страната на тия, дето я щракат, пак да отнесеш някой в зъбите – уж случайно, пък може би съвсем нарочно, разсъждава "Труд".

Колкото до позициите – левицата се разделя в позицията си за Ирак, разкрива "Дневник". Опозицията изчаква за Ирак, БСП се цепи, допълва "24 часа". Президентът Първанов пък призова да не се бърза с отговор дали България ще участва във военната коалиция, а да се изчака решението на Съвета за сигурност на ООН. И така – какво се получава? Една България, две външни политики. “Президентът олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения”, гласи член 92, алинея 1 от Конституцията. “Министерския съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната” пък според член 105 алинея 1 отново според Конституцията. Ясно е, че правителството и президентът говорят на различни езици, отбелязва "Дневник". Отделен обаче е въпросът дали точно сега можем да си позволим такава двуличност.

Плащаме 25 милиона за "Да" на Съединените щати, от своя страна изчислява "Дума". Франция пък вложи у нас 45 милиона евро, разкрива "Труд". По този начин инвестицията на групата Деваврен се превръща в най-голямата френска инвестиция за 2002-ра година.

И отново поглед към скандалите около приватизацията – мнозинството едва прокара поправките в приватизацията. Отхвърлиха текстовете анти-Чорни, инвеститорите без права на обжалване при големите сделки, отбелязва "Пари" във водещото си заглавие. Отхвърлиха поправката анти-Чорни, приглася "Дума".

Правителството има месец да продаде "Булгартабак" без съдебен контрол, отбелязва от своя страна "Дневник". А "Стандарт" коментира гласувания закон така – НДСВ ритна конституцията. Всеки втори българин – Василев е корумпиран. 62% от хората казват – "Булгартабак" е афера.

Как бе гласуван законът. Да – жълтичко. Не – розово. Или иначе казано – пак гласуват с химикали, разкрива "24 часа" в снимки на първата си страница. Така били давани знаци как да се гласуват отделните текстове. Ако Павлов беше жив, щеше да се откаже да провежда опити с кучета за първосигналната система. За по-лесно ученият можеше да наеме стотина български депутати, които послушно гласуват "Против" при вида на розов маркер и "За" - при размахването на жълт, отбелязва "Новинар". Жалко, че по негово време не са живели шефовете на царската партия, та да го светнат, че елкрушката и храната не са цаката на естествената реакция, отсича вестникът.

Но това е и трудното – определянето на това къде е границата. Аз не разглеждам живота в черно и бяло, споделя Милчо Левиев в интервю за "Пари". И допълва: Нещата са много по-сложни. Има повече нюанси. И понякога човек не може просто така да сложи границата.