Преглед на печата

Симеон Сакскобургготски: "С Франция можем да се разберем по телефона".

Жан Лу Кюн-Делфорж: "Президентът Ширак просто напомни, че разделенията не трябва да се увеличават".

Жан Ширак заема страниците на българската преса. Първо в цитати на оценката си от Брюксел. “Труд” я извежда в огромен курсив под заглавието си за тези, които случайно не я знаят.

И така: Ако България и Румъния са искали да си намалят шансовете да влязат в Европа, нямаше да намерят по-добър начин. Те изпуснаха добър начин да си замълчат.

Оценката на “Труд”: Ширак ни шибна с камшик (впрочем констатацията на Франс пресa, валидна и за останалите посткомунистически страни”. На чия страна да застанем? – пита в коментарната си колонка “Труд”. И подчертава: Френският президент извади камшика. Дали наистина заплахата да ни изкъшка от Евросъюза е сериозна или е само сигнал да си налягаме парцалите. От друга страна, продължава “Труд”, щатският посланик твърди: Не бойте се, Америка няма да забрави кои са с нея. Кои са правите? – разсъждава “Труд”. И пак повтаря въпроса си: На коя страна да се застане? Да не би на страната на по-дългия камшик?

От новата си история – продължава “Труд” – няма как да се поучим: колкото пъти сме взимали решително страна, все сме обирали калая. И когато сме се колебаели – пак.

Затова “Труд” формулира позицията: според слабите си сили да помагаме на Америка и Стара Европа да запълнят дупката помежду си. Най-добре – с повече разум и по-малко камшици. А дърдорковците у нас да млъкнат поне за малко.

“24 часа” обаче решава да атакува. И изписва на фона на снимката на френския президент думите: Не така, мосю Ширак. Встрани виждаме причината: оценката на Ширак, особено жегнала изданието е в думите му: България е лекомислена (на вътрешните си страници “24 часа” публикува пълния текст на изявлението на френския държавен глава, където фразата е цитирана коректно: България прояви лекомислие).

След което “24 часа” търси успокоение от премиера Сакскобургготски, който казва: С Франция можем да се разберем по телефона. А запознахте ли се вече с изявлението, обсаждат го български журналисти. Естествено, казва Симеон Сакскобургготски. Мисля, че няма нужда от коментари. Важното е, че е имало споразумение. Аз мисля, че на тия неща трябва да се гледа, пък и крайните резултати са които са всъщност за мен целта. Целта обаче нещо убягва на репортерите, които питат: Г-н премиер, а тогава защо нашата позиция се тълкува превратно от Франция?. И аз се питам защо, отговаря Симеон. И пояснява: то се почна с някакво съвсем нескопосно и нелепо съобщение, което тръгна от Ню Йорк и там вече се преповтаря.

“Новинар” също пита как да се разбират думите на Ширак, че позицията ни е “инфантилна и опасна”. И прави фотосблъсък Ширак-Симеон на първа страница. Репликата на Симеон в случая е: Дали това ще има значение след 5 г.? Освен, че е ден на френския президент, за българската преса е и ден на френския език, доколкото тя се стреми да вникне във всички нюанси на казаното от Ширак.

“Труд” пътьом прави и портрет на френския държавен глава, определяйки го като “Абсолютният монарх на Петата република”. След което на дълго размишлява какво се крие зад казаното, че нашия подход е enfantin (сиреч – детски, детински, лесен, както изданието е проверило, че пише във Френско-българския речник на проф. Тома Томов) и защо не са прави английските издания превели израза с infantile (инфантилен) и така са попресилили значението на казаното за световната общественост.

“24 часа” публикува цяло досие по темата, използвайки семинар, организиран от самото издание, Центъра за либерални стратегии и “Дойче веле” на тема: “Предизвикателството Ирак”.

Първо мненията на политиците. Решително не съм съгласен с Ширак, заявява Станимир Илчев от НДСВ, доколкото според него уважаемият френски президент не бил единственият вдъхновител, коректив и източник на императиви за българската външна политика. А на въпрос към г-н Илчев, не е ли било грешка включването ни в декларацията на вилнюската група, той заявява: Тази декларация беше още по-остра. Соломон Паси участва в редактирането на текста.

И дава едно интересно обяснение как Паси и Илчев разговаряли с Колин Пауъл. И той им казал: ако успеете да формулирате заплахата, Пауъл и колегите му ще дадат гаранции за националната ни сигурност.

Според Надежда Михайлова казаното от френския президент е поредното доказателство, че правителството не е било достатъчно ефективно при разясняването на българската позиция. Лидерът на ОДС обаче смята, че отношенията в добрите семейства се познават не само по отношенията вътре в тях, но и към новите членове. Според Ирина Бокова (БСП): Ще имаме проблеми с ЕС. Ще бъде много наивно, твърди тя, ако с лека ръка отхвърлим мнение било то на Ширак или Буш. А Юнал Лютфи от ДПС смята, че България вече си има позиция и трябва да я следва. Неговият съвет: да следваме Турция.

“Стандарт” е определено най-рязък към френската реакция. Изданието първо обединява мненията на депутати от мнозинството с искането: Париж да ни се извини.

След това прави обширно интервю с един от тях, който поема ролята на говорител – Николай Бучков от НДСВ, който заявява – Жак Ширак ни плаши от слабост. Оказа се, че само Франция не подкрепи глобалната война срещу тероризма, размишлява Бучков. И стига до заключението, че Принципно Франция по този начин се опълчва срещу САЩ. Може би тя може да си го позволи, но България – не. Всички знаем за какво става въпрос - енигматично отсъжда депутатът от мнозинството.

След което в коментарната си рубрика от първа страница “Стандарт” пише: А отблизо Айфеловата кула е ужасна (всъщност стих от Александър Геров). Тия дни, продължава “Стандарт”, се разбра, че в страната на петлите не само Айфеловата кула е ужасна отблизо. Ами, според изданието, и нейният президент, имал наглостта да ни порицае като малки деца. Заплахата му да ни декласира за ЕС е смешна, продължава атаката “Стандарт”. Кой кого, според изданието “декласирал”, станало ясно през 1993 г. на Парк дьо Пренс.

“Дневник” в редакционната си колонка не крие опасенията си че най-опасно е позицията на френския президент да се интерпретира “на кълбета”. Защото, пише изданието: докато президентът Първанов мълчеше като комунист на разпит какво мисли за казаното от френския си колега, а премиерът Сакскобургготски призоваваше “да не се преувеличават нещата”, един депутат от НДСВ изми срама на управляващите. И то не кой да е депутат, припомня “Дневник”, а самият Камен Влахов. Човекът се яви по телевизията, пише изданието, при това видимо трезвен или почерпен само “Алка Зелцер”, цитира Клаузевиц и пое ангажимент да излезе от името на мнозинството с декларация по изявлението на Ширак.

Като се има предвид как Влахов освобождаваше колата си от паркинга, припомня “Дневник”, нищо чудно отговорът до Париж да е издържан в познатия стил: “Ширак, я не ми се прави на интересен. Кой си ти? Ще има-легни стани” - шегува се “Дневник”. И завършва с предположението, че в края на декларацията непременно ще им отново думите:ти знаеш ли кой съм аз? Аз имам имунитет и България има имунитет.

“Жак Ширак просто напомни, че разделенията не трябва да се увеличават”, пояснява позицията на Париж френският посланик Жан-Лу Кюн-Делфорж в екслузивно интервю за “24 часа”. С това изявление, допълва посланикът, Ширак искаше да напомни за духа на европейската солидарност. На срещата в Копенхаген, припомня г-н Кюн-Делфорж, Франция бе един от адвокатите за фиксирането на 2007 г. като дата за присъединяването на България. Но аз вече се изказах, припомня Жан-Лу Кюн-Делфорж за европейските обществени мнения и представата, която те си създават за кандидатките. Като член на Съвета за сигурност, нормално е погледите да се обърнат към България. По мнението на посланика ударението в Съвета за сигурност, трябва да се постави върху това, което обединява, а не разделя. И Европа да играе роля, съпоставима с нейната история и култура при решаване на иракската криза”.

“Възможни са два типа грешни реакции на изявлението на Ширак” - коментира пред “Новинар” политологът Иван Кръстев. И ги степенува така. Едната – България да реагира от позиция на засегнато национално достойнство. Това обаче едва ли ще направи диалогът ни с Франция по-конструктивен, твърди политологът. От друга страна, твърди Иван Кръстев, можем да пропуснем да чуем това, което е казал Ширак, което също е риск сам по себе си.

На фона на всичко казано дотук, останалите теми в днешната преса някак избледняват. Образът на войната обаче витае. Ако не дадат гаранции за сигурността на Бургас, лягаме на пистите в Сарафово, заканват се зелените в Бургас, съобщава “Новинар”. Вчера обаче там кацнал поредният АН-12 с оборудване за американските войници, били докарани и химически тоалетни. Освен това, пише “Новинар” 9 етаж на бургаската болница е вече опразнен. Из коридорите ходят военни лица. Етажът щял да е специално охраняем и да се използва само по време на война.