Преглед на печата

Заради Либия - правим фонд за борба със СПИН в Африка

На Балканите обичаме да вярваме на красивите лъжи...

С едно разкритие на първата си страница излиза днес "24 часа". Било повече от слух – Дикме дал оставка, но мълчат за нея. Емел Етем е категорична, че няма рокади. В ДПС чакат края на юни, отбелязва вестникът. Според правителствени източници министърът на земеделието Мехмед Дикме е подал оставка.
Някои от тях допускат, че това е ход на емоционалния земеделски министър, но премиерът Сакскобургготски няма да я подпише. Според други, допълва изданието, след като затворим глава "Земеделие", Дикме ще си тръгне с достойнството на изпълнен дълг. Министерството му ударно работело за членството ни в ЕС. Ясно е едно – съдбата на Дикме е в ръцете на лидера на ДПС Ахмед Доган, а не в ръцете на премиера, коментира "24 часа".

НДСВ ще събира пари за болни от СПИН в Африка, обявява "Труд". Заради Либия правим фонд за борба със СПИН в Африка, уточнява "24 часа". Национален финансов фонд ще събира средства за борба със СПИН. Създаването му се обсъжда в контекста на действията за подкрепа на медиците ни в Либия като гражданска инициатива. Парите ще се събират доброволно. С една трета от тях и чужди инвестиции ще се изгради центъра за борба със СПИН в Африка.
Намеренията на НДСВ бяха обявени по повод Световния ден на жертвите от СПИН. По този повод раздадоха 10 000 презерватива в София, разказва "Стандарт".

Не трябва да правим метани на човек като Кадафи. Така падаме ниско и накърняваме българското си национално достойнство, категоричен е обаче бившия главен мюфтия на България Недим Генджев за "Виж". Външно министерство не прави достатъчно за информиране на арабската общественост за истината около българските лекари. Мюсюлманските държави не са запознати с процеса, категоричен е той. До момента в мюсюлманския свят се чува само тезата на Кадафи, но не и българската теза, допълва Недим Генджев.

Оставката на Соломон Паси е ключ към решаване на либийския казус, категоричен е от своя страна "Монитор". За България 6 май е по-мек вариант на испанския 11 март, допълва Монитор.

От днес във френския град Нант започва международен форум на ООН за правата на човека, посветен на загиналия в атентат в Ирак Сержу Виейра ди Мелу. На форума, организиран от ЮНЕСКО, не са поканени български дипломати, разкрива "Труд". Че защо чакаме покана, след като сме член на ЮНЕСКО, пита вестникът. Или не търсим трибуна? Защото Нант щеше да бъде идеална трибуна, от която да поискаме справедливост и спасение за българските медици, категоричен е вестникът. Защото Виейра е жертва на тероризма, а медиците ни – на терора на една тоталитарна съдебна система, убеден е "Труд".

И допълва – Какво чака България? Според конвенцията за мъченията София е можела и е била длъжна да сезира генералния секретар на ООН, Съвета за сигурност и Комисията по правата на човека за издевателствата срещу българите в Либия. Но не би. Тихата дипломация на политиците ни беше като на стреснато дете, смучещо палеца си под юргана от страх някой грубиян утре да не го набие на улицата, допълва "Труд".
А "Новинар" прогнозира – нашите медици ще бъдат свободни най-рано през 2007 година.

Французи вдигат 12 хотела у нас, отбелязва "24 часа". 10-12 нови хотела ще бъдат изградени в България от френска фирма – това отбеляза министърът на икономиката Лидия Шулева след посещението си в Париж. Компанията, която ще стори хотелите е "Акор", а първият от веригата ще бъде открит в София.

В Кан пък – заявка за балканска Златна палма направи Емир Кустурица с новия си филм “Животът е чудо”. Главният герой на филма е изправен пред Шекспирова дилема, споделя самият Кустурица в интервю в "24 часа". Той се влюбва силно и драмата му настава, когато трябва да замени любимата си мюсюлманка срещу своя син пленник. А обича достатъчно силно и двамата.
Когато създаваш Шекспирова дилема в балкански контекст, това няма нищо общо с датския или с английския контекст, допълва Емир Кустурица. На този полуостров ситуацията винаги е донякъде ексцентрична и те тласка да полудееш като станеш част от някакъв необичаен свят.
И допълва, този път за вестник "Дневник" - Животът на Балканите е оцветен с много спонтанност и дори карнавалност. Животът на Балканите е чудо, но в това чудо няма нищо елементарно. Често когато една лъжа е красива, ние имаме склонността да й вярваме безрезервно.