Преглед на печата

За въздигането на България и църквата "Свети 40 мъченици"

Преврат в "Оборище" стопява НДСВ

Откриха уникална бронзова тракийска глава

Какво ще стане с българския контингент в Ирак? Пресата продължава да гадае по косвена информация.

“Буш настоя за помощ в Ирак” – отбелязва “Труд” на първа страница, обобщавайки речта на американския президент пред 59-тата сесия на Общото събрание на ООН. Но, както изтъква изданието, в речта си Джордж Буш не споменал конкретни имена или ангажименти.
“България няма право на вето за местенето в Ирак” – пише в. “Сега”. И се позовава на британския военен експерт Пол Бийвър, според когото щом си се присъединил към коалицията, спазваш правилата.
Велислава Дърева, от страниците на “24 часа”, коментира, че всичко това силно наподобявало на “плач в слугинска стая”. И пита: защо чак сега министрите Паси и Свинаров се присетиха, че не щат в Дивания и не съзнават ли колко всичко това е нелепо, безсмислено и фарсово?”.
“Монитор” допълва, че 20 бойци се връщат тази вечер от Ирак, но в рамките на ротациите в батальона.
“Висши български военни все пак излетяха за Ирак, подчертава “Сега”, за да отбележат денят на Независимостта. На честванията бил и “скандалният” полски генерал Екерт.
Правителственият говорител Цонев опровергава информациите, че вчера премиерът отлетял за Кербала. Слуховете, пише в. “Сега”, тръгнаха вчера, тъй като Симеон Сакскобургготски не се е появил на нито едно честване на Деня на българската независимост.

За сметка на това, ако се съди по пресата, в Деня на Независимостта Велико Търново е било пренаселено с политици.
“България се въздига” - цитира “Труд” думите на председателя на парламента проф. Герджиков, който пък се позовал на пророчество на Ванга, че страната ще се оправи, когато бъде възстановена църквата “Св. 40 мъченици”. А църквата ще бъде реставрирана - казва Огнян Герджиков. “Труд” обаче не пропуска да подчертае бъдещето време в изявлението, направено в присъствието на министъра на културата Божидар Абрашев.
”Монитор” също извежда присъствието ма почти целия Министерски съвет в полуразрушената от свлачище църква, където преди 96 г. княз Фердинанд е обявил суверенитета на България (и също констатира отсъствието на неговия внук, сега премиер на републиката).

Останалите политици пък виждаме по първите страници на изданията с колела в Деня без автомобили.
“Долорес яко настъпи педалите” – разказва “Труд” за подвизите на министъра на екологията. “София бе блокирана от колоездачи, шофьорите роптаеха” – пише “Виж”. От първа страница на “Стандарт” виждаме как Йордан Лечков, понастоящем кмет на Сливен, кръстосва улиците с велосипед “Пежо”.
А “Дума” в коментарната си рубрика пише, че на “София не й стига само ден без автомобили”. След което обаче пита не е ли това имитация на дейност, доколкото у нас колите с катализатори са по-редки от белите лястовици.

А иначе мерките срещу шофьорите се затягат. “Ще съдят шофьори и без кръвна проба, само по тест с дрегер, извежда във водещото си заглавие “24 часа”. КАТ настоява за това, защото това можело да подмени последваща корупция и драстичните случаи на фалшифициране на кръвни проби, в които човек с 1.2 промила алкохол изведнъж се оказвал с 0.6 промила.
“КАТ ще глобява с 20 лв. заради неработещи чистачки” – допълва “Стандарт”. “Глоби много-ползи малко” – е заключението на “Труд”.

Ученици в Сандански протестират и ще блокират за 15 минути път Е-79, съобщава “Виж”. Те се решили на това, след като никой не им осигурил безопасно придвижване до училище.

Протести и напрежения, разбира се, има и във вътрешната политика. “Вътрешен преврат в “Оборище” стопява НДСВ” – твърди “Монитор” във водещото си заглавие. Днес в парламента хората на Тошо Пейков подготвяли преврат срещу него, което допълнително можело да разцепи управляващата коалиция. В момента, припомня “Монитор”, НДСВ има 97 депутати.
“Симеон, Костов и Доган още обмислят предизборните си щабове” отбеляза “Дневник”.

“24 часа” на цяла страница пък прави портрет на новия син генерал, тоест на шефа на предизборния щаб на Надежда Михайлова. И това е известният шампион по троен скок Христо Марков, в момента депутат от СДС. “Който ме подценява като политик, бърка” – казва Христо Марков в обширно интервю в “Труд”.

А иначе – оптимизъм в социологията. “Бизнесът отваря още много работни места” – с това водещо заглавие излиза “Труд”, позовавайки се на изследване на “Алфа рисърч”, според което повече от половината български работодатели се чувстват много стабилни и искат да наемат още хора. А 26% дори смятат, че парите за квалификация на персонала са отлична инвестиция.

“Монополистите обаче са отново начело в Топ 100” – констатира в. “Сега”. БТК и “Булгаргаз” продължават да оглавяват класациите по приходи от продажби и по печалби. “Конфликтът на интереси е все още непозната земя” – коментира “Дневник” изискванията на държавата към бизнеса.

“Труд” обаче се връща малко назад из дебрите на родния бизнес и съобщава, че във Франция продължава да се разплита делото “Гигасторидж”. Става дума за процес във френския град Белфор, където през 1995 г. бе задържан за пране на пари българинът с американски паспорт Бисер Димитров (бивш шеф на завод за дискове в Пловдив през 80-те). Димитров, близък до Илия Павлов и Иван Миронов, бе обвинен от френските власти в пране на 10 млн. долара. Днес съветникът в общинския съвет в Белфор Кристиан Пруст (също намесен в аферата) смята да пусне в сайта на общината материали по делото.

Пресата пуска по първите си страници снимки на бронзовата тракийска глава, открита в могилата Голямата Косматка край Шипка. Това не е Зевс, а най-вероятно е тракийски владетел, казва д-р Георги Китов. Бронзовият цар имал бенка отляво – четем в “24 часа”.

А “Виж” в пореден брой ни съобщава за новите герои, които се подвизават този път в букварите за 3 клас – царски депутати и Гюнтер Ферхойген. Става дума за депутатките Нонка Матова и Весела Лечева, които влизат със своите постижения. За Борис III и Фердинанд в буквара се съобщава, че са осигурили напредъка на България, а за Тодор Живков – че при него се нарушавали правата на гражданите. След което, пише “Виж”, от учениците в 3 клас се очаквало да дадат отговор на въпроса: “Кои са белезите на порасналия интерес към българската култура?".