RFI - България За 9.14 промила, напиването и махмурлука

За Бойко Борисов и политиката

БСП като Мечо Пух

100 000 българи отиват на работа в чужбина тази година - "Монитор", и Нацията се стопи с 1.2 млн - "Стандарт", са след днишните челни заглавия в пресата.
Иначе – Първи глоби за пушене, нарушителят е собственик на интернет клуб, съобщава "24 часа" и добавя – ХЕИ отпуска на своите по 15 минути за пушене сутрин и вечер.

И след като 2005 тодина започна с протестите на освободените от програмата “От социални помощи към заетост”, ето продължението – кметовете и социалното министерство се разбраха, 70 000 безработни ще си знаят шефа до 10 дни – пак тема от "24 часа". Подробности намираме в "Дневник" под заглавие “От помощи към метли” става “към буквари”. За трите години, откакто действа програмата, в нея са налети 450 млн. лв. без значителен ефект, твърдят и работодателите, и синдикатите.
Бизнесът настоява приоритет на програмата "От социални помощи към заетост" да стане обучението и стажуването на безработните.
С обширен коментар по темата се включва и "Пари" – едва 10% от проектите в програмата са на частния сектор, явно интересът не е чак толкова голям, колкото се представя на обществото. Причините за това – във финансовия всекидневник.

И в "24 часа", и в "Труд" откриваме саркастични коментарни колонки за Пешо Промила, както го нарича Ана Заркова в "Труд". Ако някой е пропуснал – става дума за 67-годишния Петър Петров, бивш катаджия и настоящ охранител, заловен със споменатото рекордно количество алкохол в кръвта.
9.14 промила нищо не е, можем още, но сензация ли е това – пита в рубриката "Лични" в "24 часа" Огнян Стефанов. За японци и индийци това количество е сравнимо единствено със смъртоносните цунами в Индийския океан. За руснаците цифрата е просто шутка. Авторът на мнението представя случая като феномен с психологическо, политическо, социално, международно и историческо измерение и напомня – напиването всъщност е измъкване от всякакви забрани, но всяко напиване завършва с махмурлук.

Сигурно има и по-ужасни неща от веселящия се български народ в неговото насипно състояние, но в момента не се сещам за такива – пише на страницата Наблюдател в "Сега" Евгений Дайнов, макар и поводът за неговия коментар да е обобщено-празничен. Толкова по пиянската тема.

Поглед към една друга, следена от пресата у нас в продължение вече на месеци, с различна интензивност – евентуалната политическа кариера на главния секретар на МВР Бойко Борисов. Точно преди Нова година вестниците тиражираха думи на генерала, според които ако депутатите продължават да го дразнят, той ще влезе в политиката. Днес в "24 часа" откриваме огромно интервю с Бойко Борисов, който след среща с царя твърди: "Премиерът няма засега план за мен в политиката. Ако премиерът ме извика и ми каже: не ми трябваш за такъв, а за еди-какъв си, тогава аз не мога да се запъвам".
Разбира се, това е само една от темите в интервюто с Бойко Борисов. Главният секретар на МВР май се цели в президентския пост или в креслото на силов вицепремиер, а не толкова в партия – е коментарът на "Сега".

Труд пък публикува интервю с министъра на спорта Васил Иванов Лучано, който се вижда по-скоро като бизнесмен, отколкото като политик, признава, че бизнесът му върви по-добре откакто НДСВ е на власт и е категоричен, че би участвал в правителство на БСП само със същия премиер. Въпрос на избор – област, в която сме на първо място на Балканите.

Добрата новина идва от страниците на "Монитор" – България е страната, която спазва най-добре сред Балканските държави политическите права и гражданските свободи. Оценката е от "Фрийдъм хаус".

И пак във връзка с политическите свободи у нас – на следващите парламентарни избори няма значение дали електоратът ще предпочете да гласува за БСП или за ДСБ и СДС, пише Десислава Ризова в "Монитор" след като вчера социалистите де факто предложиха официално коалиция на Иван Костов и Надежда Михайлова, в случай, че не получат пълно мнозинство.
Както казваше Мечо Пух – ако знаех коя ми е лявата ръка, със сигурност щях да разбера и коя ми е дясната.

Поглед и към едно интервю от "Дневник" днес, с Димитър Паница. Поводът – журналистическите награди "Паниц"а престават да съществуват, вместо тях основателят на фондация “Свободна и демократична България” учредява награда за гражданска доблест. Защо – защото една голяма част от обществото остава забравена от обществена грижа и трябва да отдадем заслужената благодарност към всички наши доблестни сънародници, които вършат ценна работа за нашето общество и често дори саможертви, казва Димитър Паница и добавя, че България е объркана и има нужда от компас.

По темата за ориентирането в живота "Дневник" публикува и анализ на проф. Светослав Ставрев със заглавие BG 2005: надежди и рискове. Това, че ние зависим от света все повече, както и той от нас, макар и това да не е така очевидно като първото, не е повод за униние и ксенофобия, за България това е изключително благоприятно, пише проф. Ставрев. И още - Оптимизмът не е само подсъзнателна психическа нагласа. Много често той има и своите рационални основания. Все пак циклично оправдано е да се очаква обръщане на посоката и след 10-15 години пропадане не е неразумно да се надяваме, че е дошло времето за движение нагоре. Освен това съграждането на солидните неща никога не става отведнъж, а с постепенно и последователно консолидиране и пълноценно оползотворяване на потенциала.