Преглед на печата

Водещите заглавия в почти всички национални всекидневници днес са за силния дъжд, наводненията, прелелите реки – както пише “Монитор” Дъжд изненада канализацията отгоре. Дъждецът ни издави, добавя “Телеграф”, Перник на 12 минути от гигантска катастрофа, четем на първа страница на “Новинар” с обяснението, че до критичното прехвърляне на дигата на Струма оставали само 30 см или 12 минути. Половин България затъна в калта, това е заглавието на Сега,Стандарт пък дава поглед към не съвсем преките последствия – Цените скачат заради потопа. България е пред водно бедствие, четем и в “Дневник”, очаква се щетите да растат, синоптиците предвиждат още дъжд днес и утре, всъщност се очаква валежите да спрат чак към 20 юни. Подробни репортажи за проливните дъждове и залетите улици гледахме снощи в новините. А в редакционната си колонка днес “Труд” призовава да запретнем ръкави и да си помогнем сами и все пак да гледаме позитивно, защото лошото време дойде предизборно, а тогава политиците се разтичват двойно повече и кесиите се разтварят благотворително.

Иначе “24 часа” и “Труд” посвещават челните си заглавия на друга тема – болна от рак осъди държавата. Спомняме си протестите на онкоболните пред здравното министерство заради липсващи лекарства, сега Пловдивският районен съд е издал присъда, според която здравното ведомство трябва да плати на болна от рак жена 2000 лв. затова, че не й е осигурило необходимото лекарство и така е застрашило живота й, ведомството трябва и да й осигури лекарството, разбира се.

И друга присъда от вчера е отразена в печата днес – либийският съд оправда офицерите, обвинени, че са измъчвали българските медицински сестри. Адвокат Марковски е заявил, че ще обжалва, цитирани са и думите му, че съдът в Триполи извращава правото. В “24 часа” има и интервю с най-известния фокусник в света, Дейвид Копърфийлд. Той ще идва в България през есента, а сега казва Страшно е да знаеш тайните на всички илюзии. Дейвид Копърфийлди казва още – как ще скрия политиците ви – не очаквайте да разберете.

А “Дневник” смесва дъждовете и предизборната кампания под заглавие Дъждовете наводниха и предизборната кампания и прави преглед на начините, по които кандидат-депутатите от пострадалите региони са реагирали. Сакскобургготски огледа щетите в Плевен, БСП придружи екипите на гражданска защита, Софиянски оглави кризисния щаб в София. В Перник първият в списъка на БСП Ангел Найденов объркал плановете на НДСВ с решението си да отмени обявените прояви и да тръгне към опасните райони около река Струма с екипите от Гражданска защита. "На нищо не прилича това, от ранни зори сме на педала, за да доведем тук шефа на агенцията (Гражданска защита) ген. Никола Николов, а накрая Найденов се разходи пред камерите и обра лаврите", вбесено процедил кандидат-депутат от жълтата партия, докато чакал пристигането на Симеон Сакскобургготски пред областната управа в Перник, разказва “Дневник” и не пропуска да коментира, че след Деня на детето и Деня на Ботев и природното бедствие е влязло в предизборна употреба. Анализ за хода на предизборната кампания намираме на страниците на Пари, от политолога Татяна Буруджиева. Кампанията протича на две равнища, смята тя. Заместването на обръщенията с клипове придаде приятен вид на иначе досадно скучната политика.

Гръцкият хор на жълтите започна да припява - не гласувайте за десните, гласувайте за нас, а стратегически се оказа, че ОДС направи бариерата между своите и НДСВ и спря източването на избиратели. Но това фатално пресъхване на извора на жълтите ги е довело до още по-фаталното решение да си го признаят и то по най-глупавия начин – като се опитат да превърнат загубата в победа, както във футбола, смята авторът. Неизбежно е кампанията да загрубее, като в боксов мач, в който до един момент нанасяш удари в една посока, а в следващия – в друга, колко му е в хода на играта да се пообъркаш и да започнеш да се биеш безразборно. Но това неизбежно обърква и драгия избирател, който за пореден път се беше объркал страшно – беше решил, че в Европата идват и рационализмът, коректността и ясните правила. Не, има да почакаме още, пише Буруджиева и завършва с това, че този картон е много по-жълт от размахания ни от ЕС и много по-страшен. Защото вместо ние да го показваме на политиците, те си позволяват да ни го навират в очите. Слава Богу, до 25 юни останаха само две седмици!