Преглед на печата

Министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски уволнява и това е водеща тема за всички национални всекидневници. В здравеопазването играта загрубя, както пише “Дневник”, но това може да се превърне в бумеранг за министър Гайдарски. Отстраниха 3-ма шефове на болници заедно с всички членове на болничните бордове – на “Св. Екатерина”, на Националната кардиологична клиника и на университетската “Св. Георги” в Пловдив, съобщава и “Труд”. Уволниха проф. Чирков, пише “Телеграф”, и публикува думите на проф. Чирков – няма да напусна болницата, която съм градил камък по камък. Докторите стачкуват, приемат само спешни случаи. Червената метла помете Чирков, пише “Новинар”, Комунистите удариха болниците, пише “Монитор”, а “24 часа” разказва за 50 годишната война между настоящия министър на здравеопазването и бившия шеф на болница “Св. Екатерина”. За лична вражда между двамата говорят и депутати от здравната комисия. Причината – конкуренция на тема трансплантация. Може ли Том Круз да бъде уволнен от Холивуд, пита “24 часа” в коментар и отговаря – не, защото той е звезда и неговата слава не зависи от никого, бил той и президент на САЩ. Същото е и с проф. Чирков, неговата заслуга е безспорна и непреходна. Което не означава, че във финансите на болниците не трябва да се въведе ред, но не за сметка на високото качество, не за сметка на всички българи, на които може някога да се наложи да потърсят високотехнологична помощ и не с цената на откриването на нови фронтове и създаването на нови врагове. С папките по главите, е коментарът на “Дневник”, на уволнението на 3-ма директори на болници като на импулсивна реакция от типа “виждам, че нещо не е наред и затова ръчкам, та белким нещо стане”. Така действаше навремето Нейчо Неев, който биеше с папките по главите железничарите като най-ефикасно средства железниците и Централна гара да достигнат желаните стандарти. “Дневник” припомня и думите на Нейчо Неев – егати държавата, щом аз съм й вицепремиер.

И някои заглавия и коментари за Бюджет 2006 намираме в пресата днес, например на първа на “Стандарт”, който акцентира на орязания бюджет на съдебната система вследствие на което Разводът поскъпва. Ще се увеличат и някои други такси, защото ВСС получава от държавата малко повече от половината на това, което поиска за следващата година. Проектобюджет 2006 – окопаване без настъпление, това е коментарът на Георги Ганев от центъра за либерални стратегии в “Дневник”. Заглавието отразява основният извод от анализа – че бюджет 2006 е подсигурен отвсякъде, със сигурност ще бъде изпълнен, но не дава никаква възможност за настъпление в полза на гражданите на страната.

“24 часа” пък пише за гарантиран скок на заплати, който обаче не е заложен в бюджета, а в почти готовата програма за управление на Сергей Станишев. При това става дума за индекс и гарантирано увеличение на заплатите в частния сектор. Обаче – без шампанско за новия кмет, съобщава “Стандарт”.

Днес Бойко Борисов трябва да се закълне пред СОС, няма да има цветя в кабинета му, няма да има дори чаша вино, новият кмет ще се закълне и веднага след това започва работа – така са решили от протокола на Столична община. Бойко Борисов се заклева за пети път – в казармата, в академията, а преди това като чавдарче и пионерче, брои “Монитор”.

А на фона на коментарите и анализите днес, по повод датата 10 ноември и отчуждението на избирателите от партиите, в “Новинар” четем анализ на Георги Коритаров по повод изненадващо активната дискусия, която становището на СЕМ предизвика – да не се отразяват престъпления във времето между 6 сутринта и 11 вечерта. Ограничението изглежда смущаващо не толкова заради състоянието на медиите, колкото заради все по-честите и безконтролни прояви на организираната престъпност. Децата и малолетните не трябва да бъдат смущавани с неподходящи кадри – а не е ли смущаващо, че публични убийства се извършват почти всяка седмица? – пита Коритаров и отговаря така – ако се опитаме да обвържем какво представлява СЕМ с идеята мандата на членовете му да стане 6 години ще се получи следното – анекдотът СЕМ, за по 6 години. А днес е 10 ноември. Все още спорна дата в близката ни история, смята Валерия Велева от “Труд”. Не е спорно, че преди 16 години се отвори вратата на демокрацията у нас, не са спорни и придобивките, които връхлетяха в живота ни.

Многопартийна система, свобода на словото, приватизация, пазарна икономика, равенство пред закона. Спорни са процесите, с които налагаме придобивките. За 16 години българите намразиха партиите, четем в Стандарт, а “24 часа” прави ретроспекция и ни връща към днешната дата през 1989 година, към първите митнинги. Сега пък описва Генезисът на партийното падение. Години наред партиите упорито не обръщат внимание на собствената си криза и прехвърлят проблемите си върху избирателя, ако така я караме, след пет години при избори ще гласува 5% от населението, а победител ще бъде тоя, който псува най-силно политиците, партиите и всички онези, които по презумпция би трябвало да са в основата на демокрацията. Колкото до идеите за задължително гласуване – има страни, където това е традиция, пише “Сега”. Тук традиции няма, освен киселото мляко, бозата и партийната некомпетентност.