„Президентски урок по история", „Шок и ужас в "Булгартабак", „Пребиха журналист заради Маджо",

„Президентски урок по история", четем в „Дневник"

Залата на читалището в Батак не може да побере повече хора. Вътре има ученици, майки с деца, мъже и жени на средна и на преклонна възраст. Президентът Георги Първанов участва в дискусията "Батак в българската национална идентичност. Мит и/или реалност". Посещението му съвпадна с честването на 131-годишнината от Априлското въстание, а конкретният повод за проявата беше разразилият се скандал около научния проект на Мартина Балева и Улф Брунбауер за Батак. Самият Брунбауер е бил поканен чрез посланика в Германия да се присъедини към събитието, но както заяви той пред БНР, въпреки че се почувствал поласкан от вниманието на президента, отказал, тъй като не сметнал, че това е подходящото място и време да представи тезите си. Многобройните декларации, включително и на Първанов, и на политици, заклеймяващи проекта като опит да се пренапише българската история, станаха причина да се отложи планираната научна конференция.

Това, че аз съм тук, за да споря, а не се използват силови и административни мерки, не е ли показателно, че има свобода за научните среди, заяви президентът. Той посочи, че е чел няколко пъти проекта на Балева и Брунбауер, че оценката му се базира на научни доказателства, но също така призна, че е силно емоционална. На няколко пъти в речта си Първанов изоставяше обикновено спокойния си тон. Най-емоционален беше коментарът върху тезата, че клането в Батак демонизира турците и създава национална ненавист към съседната нация. Цинично е да се броят жертвите, за да се оправдаят днешни конюнктурни политически цели, коментира той и заяви, че "споменът за Батак не ни зарежда с омраза и агресия". По думите му разделението в българското общество не е на етнически и религиозен принцип, а по линията на бедността и достъпа до образование и здравеопазване.

Президентът коментира още, че т.нар. възродителен процес е бил "груба политическа грешка, с тежки престъпления", но проектът е от своя страна "груба и остра провокация към цялото българско общество без разлика на християни, мюсюлмани и други вероизповедания и етноси". "Не Батак е пречката за разширяването на ЕС и за членството на Турция в него. В Европа някои имат проблеми с мюсюлманите и по-особено отношение към включването на Турция към съюза", каза още държавният глава и заяви, че самият той е "за" присъединяването на Анкара, стига тя да изпълни необходимите критерии за членство. Първанов не пропусна също така да припомни и за запазването на етническия мир в България като уникално постижение за региона.

Речта продължи около половин час. Наистина е открит урок по история, прецени присъстващ, спомнил си първоналната заявка на държавния глава след първата му публична осъдителна реакция към германския научен проект. На критика бяха подложени не само авторите на проекта, но и онези общественици и учени, които защитиха по принцип свободата на научните изследвания. "Разбирам желанието на младата научна труженичка да си намери място под слънцето, но не разбирам как този проект беше защитен от хора с титли и чието мнение се чува", каза държавният глава. Глас от залата уточни за околните: "За пари, за пари."

Бурни ръкопляскания заслужи не само Георги Първанов. Публиката възнагради по същия начин и журналистката Велислава Дърева. Тя попита риторично чия е вината за "промяна в историческите понятия в последните 18 години" и коментира, че родоотстъпници са най-вече комплексирани писатели, учени, политици и журналисти заради собствената си творческа неспособност и несъстоятелност.

Почти всички в залата, която наистина се пукаше по шевовете, носеха трикольорни шалове с надпис "Съхрани българското". Така се казва клубът, в който членуват учениците - инициатори на дискусията. В салона, макар че не взеха дума, присъстваха писателите Любомир Левчев, Иван Гранитски и Антон Дончев. На сцената до кмета на Батак беше и кметът на съседно село Ахмед Исмет Хаджийски, който е от квотата на ДПС. Той също запази мълчание през цялото време, но пък присъствието му беше неколкократно изтъкнато.

"Не съм доволен от това, което е написала тая Балева, ама, от друга страна, добре, че беше тя, нещо да се раздвижи в този град", каза младеж, доволен от фокусирането на вниманието върху Батак. Жена на средна възраст, която дочу репликата му, пък коментира, че и тя била бясна на Балева, обаче поне историята отново върнала патриотизма у младите хора. "Преди само по кръчмите седяха, а сега говорят, вълнуват се, изпълниха се с патриотичен плам." Жената, която продаваше юбилеен вестник за 170 години от рождението на Васил Левски, каза, че целият шум според нея е излишен. "Трябваше да ги подминем с пренебрежение", каза тя, а Валерия Велева от в. "Труд" обясни в залата, че възраждането на патриотизма се дължи именно на бързата реакция на българската преса.

Въпреки че президентът с гордост заяви, че няма етническа омраза, породена от спомена за клането в Батак, старците, които седяха на площада, не сдържаха жлъчта си към турците. Казват, че всички в Батак имат роднина, убит през 1876 г. Докато разказва за дядо си, посечен пред църквата, и как понякога излива винце за него до "ей онзи камък", 75-годишният Ангел едновременно хули както турците, така и лидера на ДПС Ахмед Доган. Ядосано заявява, че е крайно разочарован от "Гоце ли беше, Седефчов ли, дето им позволява да разграбят държавата пред очите ни". Истински ядосан е, че именно президентът, който се е "сдушил с тях и си е забравил произхода", идва да му говори за Батак. После започва да цитира телевизия СКАТ и да говори за заводи, приватизирани от турски компании.

"Първанов: Не Батак ни разделя, а бедността", отбелязва и „Новинар"

Многобройни гости и граждани на Батак, дошли в града за тържествата по случай 131-вата годишнина от Априлското въстание, посетиха историческия музей в града. Тук на огромна стена са изписани имената на хилядите батачани, загинали по време на въстанието.

Снимка Пресфото БТА

Споменът за Батак-1876 г. не ни зарежда с омраза и с агресия, каза президентът Георги Първанов по време на дискусия в читалището на града. Цинично е да се броят жертви, за да се оправдаят днешни конюнктурни политически цели, така президентът коментира научния проект "Митът Батак". Той влезе в задочен спор с неговите автори и определи техните твърдения за национална ненавист на българи към мюсюлмани като груба провокация към българското общество. Според Първанов има много неща, които ни разделят, но те не са на етнически и религиозен принцип. Разделя ни бедността на много хора, коментира той. Първанов каза, че е за приемането на Турция в ЕС, ако успее да покрие критериите за това.

„Президентът изнесе открит урок за Батак", извежда на първа страница „Дума"

Батак вече даде големия исторически урок -даде го на българите, на всички приятели и не дотам приятели на България. С тези думи президентът Георги Първанов започна изказването си по време на открития урок "Батак в българската национална идентичност. Мит и/или реалност". Пред препълнения читалищен салон в Батак, държавният глава бе категоричен, че дебатите по проекта по "Митът Батак" са част от темата за националната идентичност в ЕС, за нашето лице като член на съюза. С цитати от проекта Първанов влезе в задочна дискусия с неговите автори. Споменът за Батак-1876 г. не ни зарежда с омраза и с агресия, каза президентът и допълни, че грешат онези, които четат по този начин от дистанцията на хилядите километри тези събития. Той посочи, че Батак е град-светиня, не само и не толкова мъченически символ, а символ на българския героизъм, храброст и готовност за саможертва.

Нямаме комплекси, които идват от историята, има много неща, които ни разделят, но те не са на етнически и религиозен принцип, каза Георги Първанов. Разделя ни бедността на много хора, затихващото образование в отделни райони и селища, все по-ограничените здравни услуги, посочи държавният глава.

Произнасял съм се по възродителни процес, че това е груба политическа грешка. Но твърденията за национална ненавист на българи към мюсюлмани е груба провокация към българското общество, подчерта президентът. Той допълни, че не Батак е пречка за разширяването на ЕС, и в частност за членство на Турция.

Президентът отбеляза, че е привърженик на преосмислянето на историята - не на пренаписването, а на постоянното преосмисляне, което трябва да стане мъдро и отговорно. Длъжни сме да вземем от историята онова, което ни обединява и онова, което ни прави по-силни, а не онова, което ни отслабва и разединява, завърши словото си Георги Първанов.

Вечерта Георги Първанов и председателят на НС Георги Пирински присъстваха на тържествената заря по случай 131 години от Априлската епопея.

„Първанов: Батак не спира Турция към ЕС", цитира и „Стандарт"

Батак не е пречка за разширяването на Европейския съюз и в частност за членство на Турция в него. Това каза в родопския град президентът Георги Първанов. Той отговори на стотици въпроси и реплики на хората, които се събраха в местното читалище, за да чуят думите на държавния глава. Ние подкрепяме Турция и всички съседи за еврообщността, стига те да изпълнят критериите за членство, каза още Първанов.

Държавният глава дойде в историческото градче за 131-ата годишнина от Априлското въстание и за дискусията "Батак в българската национална идентичност - мит и/или реалност". Според него дебатът е част от темата за националната ни идентичност в ЕС и за нашето лице като негов член. "Част от тази тема преди месеци бе и дебатът за това дали трябва да се откажем от българската азбука за сметка на латиницата. Днес българската азбука е една от основните, които се ползват в Европа, и това е нашата категорична позиция като нация", подчерта Първанов. Държавният глава попита задочно къде авторите на проекта "Митът Батак" откриват национална ненавист на българите към мюсюлманите. Първанов бе категоричен, че големият исторически урок Батак вече го е дал на всички българи, на всички приятели и недотам приятели на нашата страна.

Борислав Петров

"Дели ни бедност, а не религия" e материала на „Труд" по темата

Остра, груба провокация към целия български народ. В тези няколко думи президентът Георги Първанов събра вчера цялата обида от скандалния немско-български проект "Митът Батак", в който се поставя под съмнение достоверността на баташкото клане. Оспорва се и броят на жертвите.

Държавният глава участва в дискусия, посветена на 131-ата годишнина от Априлската епопея, която се проведе във възрожденското градче.

"Тези, които подкрепят "Мита за Батак", дали биха се подписали под тезата, че заради тази и подобни на нея "легенди" у българите има ненавист към мюсюлманите?", попита с ирония в гласа Първанов.

"МВР даде всичко от себе си за спокойствието на Маджо", акцентира „Дневник"

Само ден след като еврокомисарят по правосъдието Франко Фратини раздаде щедри похвали за "напредъка на България" в областта на правосъдието и вътрешния ред, София се представи с пореден скандал, свързан с работата на правоохранителните органи. Този път полицаи биха фоторепортер, отразяващ разпита на основателя на бившата СИК Младен Михалев-Маджо по делото за убийството на съдружника му Милчо Бонев-Бай Миле.

В сряда Съдебната палата стана арена на безпрецедентна полицейщина заради разпита на Михалев. Събитието пазеха двайсетина частни охранители, поне 10 цивилни и няколко униформени от "Съдебна охрана". Пред служебния вход на палатата бяха строени въоръжени полицаи с бронежилетки от неизвестно подразделение, на всеки два метра по улиците около сградата имаше хора на охранителна полиция, а пред нея няколко коли със сини лампи и моторизирани полицаи. За десетина минути районът беше отцепен и дори на коли на Народното събрание беше забранено да преминат. Непознатите като мащаб досега мерки ескалираха и до физическа разправа с журналист - фоторепортерът на в. "Експрес" Емил Иванов беше бит от полицаи и принуден да унищожи всички снимки, които е направил. Институциите се оплетоха в набързо скалъпените обяснения за случилото се - докато от МВР съобщиха, че свръхохраната е заради данни за готвен атентат срещу свидетел, зам.-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов твърдеше, че е вследствие на терористична заплаха. Бонгалов не можа да отговори защо, след като причината е терористичен акт, всички полицаи напуснаха Съдебната палата веднага след разпита на Маджо.

Безпрецедентното посегателство срещу фоторепортера се разигра малко преди Маджо да приключи с показанията си пред Софийския градски съд. Емил Иванов отишъл да огледа изходите от Съдебната палата, за да прецени откъде ще бъде изведен Михалев, и се натъкнал на няколко въоръжени полицаи с бронежилетки. При опит да ги снима те го завлекли зад металните врати на служебния вход и по неговия разказ започнали да го удрят с юмруци и да го ритат, докато не изтрие снимките от фотоапарата си. Екип на "Бърза помощ" веднага след инцидента установи, че 55-годишният Иванов е в шок и с изключително високо кръвно. След преглед в Съдебна медицина е журналистът е освидетелстван и в експертизата е записано, че са му причинени болка и страдание и има кръвонасядане по лявата подбедрица, драскотина по лявата китка, контузия на врата, кръста и предмишницата отляво. Заключението гласи, че установените увреждания се дължат на действието на твърди, тъпи предмети и по време и начин могат да се получат, както се съобщава от Иванов. "След консултация с адвокати ще заведем дело срещу полицаите, които са били нашия колега и евентуално срещу самото МВР", каза директорът на в. "Експрес" Евгени Петров. Той коментира, че държава, в която не пазят журналистите, а пазят престъпниците, просто не е държава. "Твърде нелепо и цинично e този инцидент да се случва в храма на справедливостта, ние сме против всякакви действия, които могат да поставят под съмнение извоюваната в нелеки битки свобода на словото в страната", заяви в декларация Съюзът на журналистите. От организацията припомнят, че наскоро репортери бяха блъскани от съдебната охрана в сградата на районния съд в София (бел. ред. - при разпита на разследвания за източване на САПАРД пернишки бизнесмен Людмил Стойков) и подобен рецидив е тревожен. "Емил Иванов беше пребит от полицаи, докато запечатва в обектива си безпрецедентната охрана в съда заради небезизвестния Младен Михалев-Маджо. Припомняме на ресорните министри, че живеем в 2007 г. и в България няма място за полицейщина. Питаме кого охранява българската полиция? В коя цивилизована страна полицията цензурира пресата с ритници?", заявиха в декларация и от СДС. Министърът на вътрешните работи Румен Петков е разпоредил незабавна проверка по оплакването на Иванов и ще бъде безкомпромисен срещу посегателствата на журналисти, a полицаите ще бъдат наказани по най-строгия начин, съобщиха от МВР. Вечерта Петков покани Иванов на среща.

Освен масираната охрана мерките за сигурност преди разпита на Маджо, който от месеци не можеше да бъде издирен и призован, включваха отцепване на част от пейките в съдебната зала и претърсване с метален детектор на всички присъстващи. Михалев закъсня с няколко часа и съдията Петя Крънчева го накара да се извини. Михалев обясни тричасовото си закъснение със задръстване. Свидетелят заяви, че има висше педагогическо образование, че работата му е да учредява фирми и съдружия и от няколко години живее в чужбина. След подканване да уточни къде той отговори: "В Европа." В показанията си Михалев обясни, че е бил близък и има чувства към бившия си съдружник в "Интергруп и партнерс" Бай Миле, който бил много затворен и не споделял тревогите си. "Говорехме за футбол, за клуб "Славия", за мъжки емоционални теми. Милчо Бонев никога не е споделял за заплахи за живота си", свидетелства Маджо. Днес той трябва да даде показания и по делото срещу друг акционер в "Интергруп"- Красимир Маринов-Големия Маргин.

Зам.-министърът на правосъдието Димитър Бонгалов обясни, че свръхмерките за сигурност в Съдебната палата ще продължат до края на седмицата - докогато са насрочени и заседания по делото срещу Маргините. От МВР уточниха, че именно по искане на Бонгалов са изпратили екипи в палатата.

„Спряха трамваите заради Маджо" е водещото заглавие на „Новинар"

Ватманите не можаха, но полицията спря трамваите в центъра на София вчера. Мярката бе маневра, за да бъде отвлечено вниманието на десетките журналисти, чакащи разпита на един от босовете на бившата СИК Младен Михалев - Маджо.

Маневрата даде резултат - Маджо влезе незабелязано през задния вход. Там го дебнело само едно старо куче фоторепортер - Емил Иванов, сега в "Експрес". Как е протекла срещата, не е ясно. Според Иванов е бил атакуван от 8 полицаи. Трима го биели, а петима се смеели. Снимка от сблъсъка няма, полицаите отричат всякакво посегателство. Румен Петков назначи проверка и иска среща с журналиста. Емил Иванов ще съди полицията.

"Грабнаха го зад черните метални врати и аз чувах само крясъци "Помощ!", каза неговата колежка. Фоторепортерът няма външни наранявания, чувства се зле и уплашен, има високо кръвно, констатираха лекарите.

Улиците около Съдебната палата, където Маджо трябваше да даде показания за убийството на Милчо Бонев - Бай Миле, бяха препречени от униформените и журналист не можа да прехвръкне в продължение на цял час по обед.

На всеки етаж на палатата дебнеха въоръжени служители на съдебната охрана, а журналистите бяха претърсвани дори на влизане в залата, където се гледаше делото.

Засилените мерки за сигурност са били поискани от заместник министъра на правосъдието Димитър Бонгалов заради получени сигнали за заплаха за убийство на свидетел. Получен е оперативен сигнал, че се подготвя терористичен акт с взривно устройство и по тази причина от няколко дни има засилена охрана, обясни Бонгалов. В този ред на засилени мерки за сигурност под бялата риза на Маджо прозираше бронежилетка.

Михалев беше призоваван на няколко съдебни заседания за разпит по делото за убийството на Бай Миле и още петима негови охранители през юли 2004 г. Дълго време обаче той беше в чужбина и не можеше да се яви. Маджо заедно с покойните Стоил Славов, Дмитрий Минев, както и с Красимир Маринов - Големия Маргин и Венци Стефанов, президент на футболен клуб "Славия", както и Милчо Бонев (собственик на ФК "Славия") бяха съдружници във фирма "Интерпетролиум енд партнърс". Те са и хората, които през 90-те години създадоха бившата силова групировка СИК.

Маджо влезе в сградата, придружен от четирима мъже в черни костюми със слушалки. Други пазеха още от сутринта пред залата. Пред съдебния състав Маджо съжали, че е закъснял.

Повече от час продължи разпитът на Михалев. От обясненията му в съдебната зала пък стана ясно, че в деня на убийството на Бай Миле той заедно с Венци Стефанов са били на гости в дома му в столичния кв. "Витоша". "Милчо постоя час-два и си тръгна, каза, че има работа, не обясни каква", заяви Михалев.

След това Маджо разбрал по телефона за разстрела на приятеля си.

Шокиран съм и до ден днешен не знам защо убиха Милчо Бонев, каза още Маджо пред съдията. Подсъдими за убийството на Бай Миле са Тихомир Дочев, Стилиян Георгиев, Георги Стефанов и Анатолий Мънков.

Минути след инцидента разпитът на Маджо приключи и улиците около Съдебната палата бяха отцепени от полицията. Трамваите бяха спрени от двете страни на ул. "Алабин", пътят на колите също беше прекъснат от няколко полицейски мотора. Огромни редици автомобили чакаха и свиреха с клаксони.

„МВР би репортер заради бос на СИК", коментира вестникът

В сряда полицията демонстрира как страстно изпълнява функцията на държавен охранител на хора от групировките - факт, който от години е известен като публична тайна. За гражданите, които са се чудили защо столичната ул. "Алабин" е блокирана, а районът наоколо е непроходим от полицаи, джипове и оръжие, е важно да уточним - защото Младен Михалев-Маджо се върна от чужбина и се яви да свидетелства в съда. По нареждане на две министерства - на правосъдието и на вътрешните работи, на основателя на СИК беше осигурена безпрецедентна държавна охрана, а личната му беше толерирана и на пропуска на съда, и в съдебната зала. В резултат Михалев влезе в Съдебната палата като Исус в Йерусалим, а служители на МВР биха фотограф, имал "нахалството" да му прави снимки.

Плонжът на държавните институции е кристално ясна илюстрация на разположението на силите по високите етажи. Ако някой все още се пита на кого служи държавната полиция, вече му е даден отговор. Все пак в сряда се яви не кой да е, а един от най-големите данъкоплатци в държавата, както обявяваха от правителството едно време. А човекът, който плаща най-много, има най-голям принос за издръжката и на полицията, и на прокуратурата, и на съда. Затова него го пазят като рохко яйце, а останалите данъкоплатци може и да ги бият.

И тази състояла се очевидност трудно ще бъде подменена от кризисния мениджмънт с версиите за някакви заплахи, в които правосъдното и вътрешното министерство се оплетоха, нито със спешното нахлуване в "Булгартабак".

„Пребиха журналист заради Маджо", отбелязва и „Стандарт"

Безпрецедентна полицейска разправа взриви Съдебната палата. Полицаи пребиха журналист в храма на Темида заради разпита на сикаджията Младен Михалев-Маджо. Той бе призован да се яви в съда по делото за убийството на бизнесмена Милчо Бонев-Бай Миле.

Точно в 9,30 ч Софийски градски съд започна да гледа делото за убийството на Бай Миле. Пръв като свидетел трябваше да се яви Маджо. Повече от 3 часа обаче магистратите чакаха сикаджията да се появи за разпит. По това време коридорите в Съдебната палата бяха почернели от цивилни полицаи и частни гардове с бронежилетки, които не даваха пиле да прехвръкне.

В 12,30 ч в сградата на Темида влезе Маджо. На лицето му сияеше усмивка, той позираше като манекен за снимки. Обграден бе от 15 гардове. Под сакото му се очертаваше бронежилетка. Маджо бе въведен през страничния вход. Председателят на съдебния състав Петя Крънчева поиска обяснение за закъснението му. Бях в задръстване, отговори Маджо. Това предизвика възгласи и смях от страна на журналистите. Светкавично неколцина от тях бяха изгонени от залата. На въпроса къде живее, сикаджията отговори: "В чужбина". А след като бе помолен да уточни, той нахакано допълни: "В Европа".

След близо час, в който Маджо разказа за взаимоотношенията си с Бай Миле, той бе изведен от залата през същия изход. Случайно по това време край служебния вход на Темида минавал и фоторепортерът на в. "Експрес" Емил Иванов. Журналистът снимал в движение няколко пъти полицаите с бронежилетки, които вардели входа. В този момент униформените скочили срещу него и поискали апарата му с думите: "Какъв си ти, да ни снимаш, бе?". След отказа му да даде апарата си полицаите го приклещили и започнали да го ритат с кубинки и удрят с палки. Колежката му Мария Николаева повикала веднага линейка. Колегата се превивал на тротоара, държейки се за главата. Прегледът в Съдебна медицина потвърдил, че Иванов е бил удрян с твърди и тъпи предмети. Нанесена е лека телесна повреда, болка и страдание, категорични са лекарите.

Няма данни, не е използвана нито физическа сила, нито помощни средства, заяви обаче шефът на националната полиция гл. комисар Валентин Петров. Той обаче отказа да съобщи какво са правили полицаите в Съдебната палата.

По-късно от пресцентъра на МВР пуснаха официално съобщение във връзка с инцидента. В МВР е постъпило искане от зам.-министъра на правосъдието Димитър Бонгалов за оказване на съдействие с полицейски сили от националната полиция относно съдебните заседания на 16, 17 и 18 май. Причината е опасност от физическо премахване на свидетел, пише в съобщението. Бонгалов отказа да съобщи дали застрашеният свидетел е Маджо. Но според всички експерти в съда безпрецедентната охрана на Маджо доказва, че именно той е застрашеният свидетел.

Всеки журналист, който влизаше в съдебната зала, където се гледаше делото за Бай Миле, бе проверяван с металотърсач от трима служители на "Охрана на съдебната власт". Униформените щателно преглеждаха и чантите на репортерите.

"Пребиха репортер в Съдебната палата" e водещото заглавие на „Труд"

Полицаи пребиха в двора на Съдебната палата фоторепортера от в. "Експрес" Емил Иванов. Към 13 ч вчера той снимал как се охранява сградата , докато вътре тече делото за убийството на Бай Миле. За заседанието бяха призовани като свидетели бившите сикаджии Младен Михалев-Маджо и Красимир Маринов-Маргина. Първият закъсня, вторият не се яви поради болест.

"Ще проверим случая с Иванов. Ако са виновни полицаите, ще бъдем безкомпромисни", заяви МВР шефът Румен Петков.

„Защо ви пазят така, г-н Маджо?" е водеща тема и за „24 часа"

При невиждани мерки за сигурност в столичната Съдебна палата мина вчера разпитът на боса от бившата СИК Младен Михалев-Маджо.

Десетки въоръжени полицаи - цивилни и униформени, и частни гардове охраняваха край палатата, коридорите и залата, където бе поредното заседание по делото за убийството на Бай Миле.

„Шок и ужас в "Булгартабак" е водещото заглавие на „Стандарт"

Прокурори и маскирани полицаи нахлуха в "Булгартабак". Те търсят договори за реклама, с които компанията може да е източвана. Акцията в края на работния ден изненада шефовете на холдинга. Точно в 17 часа екип от шестима магистрати, водени от зам. градския прокурор Роман Василев, нахълтаха в централата на пъпа на София.

"Образувано е наказателно производство срещу виновни длъжностни лица за присвояване на средства в особено големи размери. Случаят е особено тежък", обясни градският обвинител Николай Кокинов. Той отказа да уточни срещу кого са обвиненията. За подобно престъпление наказанието е от 10 до 20 г. затвор.

"При нас е спокойно, питайте прокурорите какво търсят", лаконичен бе шефът на "Булгартабак" Христо Лачев.

„Службите претърсиха "Булгартабак", извежда на първа страница „Дневник"

Полицаи нахлуха в сряда и започнаха да изземват документи от централата на "Булгартабак холдинг" в София. Събираме доказателства по досъдебно производство за длъжностно присвояване в особено големи размери, каза градският прокурор на София Николай Кокинов. Той обясни, че разследването е започнало в сряда. Кокинов каза, че става дума за милиони левове, но не пожела да съобщи повече подробности.

Засега няма повдигнати обвинения срещу никого от дружеството. Изпълнителният директор на холдинга Христо Лачев потвърди, че полиция иззема документи от офиса на "Булгартабак", но отказа коментар. Името на Лачев беше замесено в скандала между властите, когато той обвини шефа на следствието Ангел Александров, че му е искал по 150 хил. лв. на месец и е лобирал негов човек да оглави тютюневата фабрика в Благоевград. От прокуратурата отказаха да потвърдят връзка между скандала и разследването и започналата преди месец основна ревизия на холдинга.

„Барети нахлуха в "Булгартабак" е на първа страница и на „Новинар"

Спецотряд от Главна дирекция на полицията проверява повече от два часа вчера сградата на "Булгартабак" на столичния бул. "Васил Левски". Близо 15 полицаи нахлуха веднага след като приключи работният ден на дружеството и са иззели документи от офисите. Около час след началото на акцията, поръчана от прокуратурата, на мястото пристигна и зам. градският прокурор на София Роман Василев. Той е наблюдаващ по разследването за убийството на футболния бос Александър Тасев, застрелян в понеделник. Освен това Василев е прокурор и по процеса срещу братята Красимир и Николай Маринови - Маргините, както и по делото за царската болница. До късно снощи никой не даде официален коментар по каква причина баретите влязоха в "Булгартабак" и какви документи са взели.

"Разследват черни каси в "Булгартабак", информира „Труд"

Прокуратурата е образувала дело за длъжностно присвояване в "Булгартабак", научи "Труд". Повод са черни каси, чрез които били източвани средства от държавното дружество. Делото е срещу неупоменати "виновни длъжностни лица".

По този повод вчера полицаи влезли в офиси на фирмата и изискали документи.

„Сергей Станишев: С хляба шега не бива", съобщава „Дума"

Премиерът Сергей Станишев, министърът на земеделието и горите Нихат Кабил /ляво/ и заместникът му Светла Бъчварова бяха на посещение в Добрич и участваха в среща със земеделски производители от региона и страната за обсъждане състоянието на тазгодишната реколта и евентуалната опасност за нея поради продължителното засушаване

Повече от 2 часа продължи вчера срещата на премиера Сергей Станишев в Добрич с представители на кооперации, арендатори, земеделски стопани от Североизточна България във връзка със силното засушаване у нас и състоянието на есенниците. Той обяви, че следващите 10 дни ще бъдат решаващи за формиране на политиката на правителството по проблема и уточни: "С хляба шега не бива и затова правителството ще предприеме адекватни мерки, както за селскостопанските производители, така и за обикновените българи, за да остане хлябът на достъпни цени.

Очаква се днес на заседание на Министерския съвет министърът на земеделието и горите Нихад Кабил ще докладва за състоянието на посевите в цялата страна като към момента ситуацията е по-добра в Северна България, добави премиерът. Той заяви още, че за състоянието на пшеницата и ечемика у нас е информирана и Европейската комисия за да може чрез нейните инструменти да се получи допълнително подпомагане на производителите. И премиерът Станишев, и земеделският министър Кабил заявиха, че процесът със сушата се наблюдава от група експерти от различни министерства. И двама бяха категорични, че не може да се говори за обявяване на бедствено положение.

Бе прието да бъдат обсъдени предложенията на фермерите за разсрочване на кредитите им към фонд "Земеделие", за отпускане на нови, както и за по-бързо възстановяване на акциза на горивата за селскостопанска дейност. Производителите коментираха, че до сега цената на зърното е скочила на 240 лв. за тон. И затова много от тях търсят контакти с Украйна, за да установят връзки с тамошни производители на пшеница.

Преди срещата в Добрич земеделският министър беше в Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево, където заедно със заместника си Светла Бъчварова имаха среща с производители и научни работници. Беше отслужен и молебен за дъжд от архиерейският наместник на Добрич Стоян Иванов и ходжа, доведен от земеделския министър.

По разчети на Националната асоциация на зърнопроизводителите половин милиард лева ще са загубите на българските зърнопроизводители заради сушата в страната. Това обяви вчера председателят на организацията Красимир Аврамов. Прогнозите на фермерите са за добив от 130-150 килограма пшеница от декар, при 300 килограма за миналата година. Зърнопроизводителите продължават да настояват правителството да обяви бедствено положение и да предложи финансови компенсации на стопаните. Ако това не бъде направено до 18 май, те заплашват с протестнки митинги на 22 май.

Най-тежко е положението на пшеницата в областите Плевен, Ловеч, Русе, Разград и Шумен. В плевенско не е валяло от 56 дни, а дори да завали растенията няма да се възстановят, категорични са производителите. Очакваното производство на хлебна пшеница тази година ще е не повече от милион и половина тона, при над три милиона миналата година. Според производителите такава суша у нас не е имало от 40 години.

Очертава се зърнен дефицит от 400-500 хиляди тона, които трябва да бъдат внесени от Европейския съюз или Черноморския басейн. Загубите на фермерите ще са около 45 лева на декар и много от тях ще фалират, твърдят производители. 30-40 процента от обработваемите площи у нас може да не бъдат засети през есента, ако хората не възвърнат загубите си, допълниха от асоциацията. От там настояха, правителството да обяви бедствено положение по примера на Франция от 2003 г. и да бъдат изчислени ефектите на сушата върху бранша. Анализът на данните ще даде основание на министъра на земеделието Нихат Кабил да поиска от Брюксел финансова помощ за фермерите. Ако исканията на зърнопроизводителите не бъдат изпълнени, на 22 май в цялата страна ще бъдат свикани протестни митинги.

"Овчаров ще удължи отпуска си" , информира „24 часа"

Проверката по скандала "Румен Овчаров - Ангел Александров" ще приключи след евроизборите, стана ясно вчера. Вероятно енергийният министър и следовател №1 ще удължат отпуските си, докато Софийската градска прокуратура обяви резултата.

Овчаров няма подредена програма, след като изтече неплатеният му отпуск, твърдят от ведомството. В молбата до премиера било предвидено удължаване, ако се наложи такова.

„Ученически екскурзии вече само по светло", извежда на първа страница „Новинар"

Учениците ще пътуват на екскурзии вече само по светло. Строги мерки за сигурността на децата приеха вчера депутатите по време на гласуването на промените в Закона за туризма. При организирането на екскурзии директорите на детски градини и училища трябва да сключват договори само с лицензирани туроператори. С тях ще се съгласува и времето на потегляне и пристигане на групата. Организирано пътуване на деца ще може да се осъществява само в светлата част на денонощието, което според поправките в закона означава от изгрева до залеза на слънцето по данни на Националната метеорологична служба. На децата трябва да бъде осигурена и нощувка в категоризиран хотел, която да е не по-малко от осем часа. Ако фирма организира пътуване на група деца в часовете от 20 вечерта до 7 сутринта, тя ще бъда глобена.

10 000 лева ще трябва да плати всеки туроператор, нарушил закона. Ако си позволи да го заобиколи повторно, глобата скача двойно - 20 000 лева.

Договорите между директорите на училищата и туроператорите ще трябва да включват и състоянието на автобуса, който ще превозва децата. Возилото ще трябва да има и издадено удостоверение за категоризация по системата за международна класификация на автобусите за туризъм на Международния съюз по автомобилен

транспорт. Това е така, тъй като с измененията в Закона за туризма се правят промени и в Закона за автомобилните превози. Така освен солените глоби за туроператорите всеки водач, позволил си да извърши случаен превоз на група деца, ще трябва да се бръкне 1000 лева за първо нарушение и 3000 лева при повторно. Преди да влезе в сила, всеки договор за пътуване трябва да получи одобрението на съотвения инспекторат по образованието.

Парламентът прие промените, осигуряващи сигурност на децата по време на пътувания след малко повече от три години от трагичната катастрофа при река Лим. На 4 април 2004 г. български автобус с около 50 ученици и преподаватели от Свищов катастрофира на границата между Сърбия и Черна гора и падна в река Лим. 12 деца загинаха.

"Децата на екскурзия само през деня", отбелязва и „Стандарт"

Учениците ще пътуват на екскурзии вече само през деня. Това реши вчера парламентът, като прие окончателно промените в Закона за туризма. Пътуванията ще бъдат през "светлата част на денонощието", което включва времето от изгрев до залез-слънце по данни на националната метеорологична служба.

По време на екскурзиите на децата трябва да им бъде осигурена нощувка. Те ще спят не по-малко от осем часа, решиха още депутатите.

10 000 лева глоба пък чака всяка туроператорска фирма, ако престъпи закона. При повторно нарушение санкцията ще е двойна. В договорите с туроператорите ще бъдат вписвани и годината на производство на автобусите, както и техническото им състояние. Глобите за рейсовете, които превозват ученици през нощта, са същите. Но тях ги чака и отнемане на лиценза при повторно нарушение.

Новият закон е внесен от Ваньо Шарков, Надежда Михайлова и Димитър Йорданов от ОДС. Парламентът гласува текстовете с пълно мнозинство, след като вече 6 пъти той не влиза в зала. Направихме го по настояване на родителите на загиналите деца в Лим, обясни пред "Стандарт" Шарков. Той допълни, че нотариус го алармирал и за други нарушения. Туроператорски фирми принуждават родителите да подписват нотариално заверени декларации, че са съгласни децата им да извършват нощни преходи по време на екскурзии, допълни депутатът.

"ГЕРБ догонва БСП с финален спринт", четем в „Стандарт"

Цветозар ТОМОВ, агенция Скала

Борбата за победата в тези избори между ПЕС (БСП) и ГЕРБ ще е изключително оспорвана. Главната причина за това е, че няма никакви признаци за висока мобилизация на левия електорат. Дали това ще се случи в последната седмица, както е ставало в предишни кампании? Ако да, хората от "Позитано" ще спечелят изборите, защото ГЕРБ няма кой знае какъв потенциал да увеличи сегашната си подкрепа. Но и да стане така, шансовете ПЕС да спечели шести мандат са почти нулеви. От друга страна, пет мандата изглеждат сигурни.

Партията на Бойко Борисов запазва влиянието си, като вече по-твърдо можем да кажем какви са неговите параметри - в рамките на 600 000, максимум 650 000 гласа. Несъмнено това е значим успех за политическа сила, която за пръв път се явява на избори. Вотът за ГЕРБ обаче донякъде напомня този за НДСВ през 2001 г. - мотивацията на много избиратели е

да гласуват срещу "старите" партии

чрез ГЕРБ. От тази гледна точка оценката на влиянието на новата формация като траен политически феномен ще е по-ясна след местните избори наесен. Тогава влиянието на "чисто протестния" мотив при избора на ГЕРБ няма да е така силно.

Има ясни признаци, че мобилизацията на електората на ДПС вече се е случила. Партията е в състояние да повтори изборния си успех от 2005 г., а при очертаващата се по-ниска избирателна активност в сравнение с парламентарните избори нейният процент ще е значително по-висок

оттогава. Не би било изненада ДПС да се пребори за четвърти евромандат, макар че три мандата изглежда по-реалистичната прогноза.

"Атака" няма да има три мандата. Регистрираме пречупване на тенденцията към нарастване на подкрепата за националистите и видим спад. Твърде е възможно партията на Сидеров да вземе по-малко гласове в абсолютен брой, отколкото през 2005 г. (тогава те бяха малко под 300 000). Изглежда, че основната причина за това е появата на ГЕРБ и свързаното с нея обстоятелство, че "Атака" не е единственият фокус на т. нар. протестен вот. От друга страна, следва да допуснем, че е възможно донякъде да подценяваме готовността да се гласува за "Атака", ако се окаже, че избирателите на тази партия по-често отказват да участват в социологически проучвания. При всички положения обаче "Атака" губи избиратели в навечерието на изборите.

Царската партия прави успешна кампания, съпътствана от трайна тенденция към нарастване на подкрепата. Ако тя се запази до деня на изборите, НДСВ може да вземе 2 евромандата и да изпревари "Атака". Очевидно е, че слуховете за политическата смърт на жълтите са леко преувеличени. Но в най-добрия за тях случай

царистите ще имат двойно по-нисък резултат

отколкото на парламентарните избори през 2005 г. Много е съмнителна ситуацията на СДС и ДСБ. Не са без шансове да прескочат бариерата от 5,56% и да вземат по едно евродепутатско място, но това не изглежда сигурно.

По-реалистични са надеждите на СДС. Партията частично възстановява позициите си в някои от големите градове на страната, но е много слаба в малките населени места. Симпатизантите на СДС са значително повече от тези, които изглеждат мотивирани да участват в изборите. Изглежда обаче, че голяма част от тях просто няма да гласуват.

За ДСБ е по-вероятно малко да не й достигне, за да излъчи евродепутат. Партията остава много силна в София, откъдето получава над една трета от гласовете си общо за страната, но в много райони просто не откриваме следи от влиянието й.

За разлика от СДС няма широка електорална периферия и не би спечелила от неочаквано висока избирателна активност. Но все пак има признаци за известно нарастване на вота за ДСБ. Ако премине бариерата, ще е "на косъм".

Всички останали партии и кандидати могат

да бъдат определени като статисти

в тази кампания.

Като цяло, изборите ще покажат, че фрагментацията на българското политическо пространство продължава.

Партиите от тройната коалиция ще вземат повече от половината евродепутатски места, но, с изключение на монолитната ДПС, ще се представят по-слабо, отколкото на парламентарните избори през 2005 г.

Кризата вдясно продължава, а ГЕРБ и "Атака" няма да се окажат чак толкова мощни алтернативи на статуквото, както изглежда, ако човек се доверява на техните лидери. На този фон единствената трайна характеристика на българския политически живот като че ли е в крехкото равновесие между влиянието сред избирателите на управляващи и опозиция.

* Оценката е въз основа на данни от изследвания на агенция Скала, проведени в периода 7-13 май 2007 г. Заглавието е на редакцията.