Втората по големина група монети, която е открита в съкровището е съставена от Български сребърни аспри, отсечени от Цар Иван Александър.
Те попълват около 25 % от проверената част.
Монетите са запазени добре, но тяхното качество е било влошено още при самото укриване.
При съкровището "Татарска плячка" са открити най-малките по диаметър и грамаж български монети от този владетел. Те достигат до 0,6/0,5 г.
Кризата във Второто българско царство се е усещала най-добре по техните разменни единици.
"В находката присъстват монети, отсичани след смъртта на Цар Иван Александър и то извън Търново", твърдят археолозите.
Друг интересен факт е наличието на макар и малко екземпляри на Видинския управляващ Йоан Срацимир.
Монетите са общо 9, при тях се наблюдава този инфлационен ефект от намаляване на диаметъра и грамажа.
Археолози откриха 8 златни венециански монети в съкровището край Калиакра. Те тежат 3,5 г и са с изключително висококачествено злато от 23,5 карата.
Представени са 20 хиперперона - едни от последните златни имперски монети.
Те са толкова орязани и с намалено златно съдържание, че биват трудно идентифицирани.
Тези които са разчетени са на Йоан V и регент Ана Савойска, Йоан VI Кантакузин, Андроник II и Андроник III.
След като окончателно спира отсичането на златни емисии, Византийският Константинопол преминава към сребърен стандарт.
Най-едрият номинал става едра сребърна монета наричана от нас "ставратон". Находката от Калиакра съдържа няколко и от тези редки екземпляри.
Присъстват и влашки монети с кирилски надписи и една татарска.
Припомняме, преди няколко дни в крепостта Калиакра археолози откриха малко глинено гърне с богато съкровище.
То съдържа общо 957 предмета, от които 873 сребърни и 28 златни монети, 11 апликации и катарами, 28 сребърни и бронзови копчета, 11 златни обеци, два пръстена, от които един златен и четири маниста от скъпоценни камъни и злато.
Учените констатираха, че то не включва само сребърни османски монети, а и много български.