Проучванията на скалното светилище Бeлинташ, ръководени от д-р Борислав Бориславов от Националния исторически музей водят до предположенията , че най-свещената му част е била оградена от изкуствено изградена стена.

Тезата се подкрепя от откритите жлебове на порта и коловози, по които се предполага, че с дървени повдигащи конструкции са доставяни необходимите за ритуалите пособия, съобщи БНР.

Екипът археолози проучва скалните срутвания в подножието на олтара. За тях може да се твърди, че са били съзнателно разрушени при някое от нашествията над светилището.

Целта на 12-членния екип е да открие предназначението на светилището и изпълняваните там ритуали, обясни археологът Борислав Бориславов.

Сред последните находки е керамична антропоморфна фигурка - фрагменти от женско тяло от 3 - 5 хил. пр. Хр. Намерени са още бронзово украшение, фрагменти от кремъчни сечива и множество добре запазени части от керамика с вдълбана украса.

Разкопките започнаха в началото на август и ще продължат до 2 септември. Те са обезпечени с 40 000 лева от Министерство на културата и 3 000 лева от Община Асеновград.