Наследници на българския интелектуалец Васил Шанов предадоха документи и вещи в Националния исторически музей, свързани с живота на именития си роднина. Между тях е знамето на Младежката организация на ВМРО, на която Васил Шанов е бил организационен секретар.

Младежката организация е създадена през 1920 г., когато Тодор Александров възстановява ВМРО, прекратилата дейността си по време на Първата световна война. Тя е наречена на името на поета Пейо Яворов и изгражда структури, както в страната, така и в чужбина, включително и в поробената от Сърбия - Вардарска Македония. През 1927 г. Скопската структура е разкрита от сръбските власти и членовете й са осъдени на дългогодишен затвор.
Заради мъченията, на които са подложени студентите, при следствието Мара Бунева убива главния следовател Владимир Прелич. След преврата на 19 май 1934 г., когато ВМРО е забранена, Васил Шанов укрива знамето у дома си.

Васил Шанов е известен у нас и с опазването на архива на Османската империя. През 1926 г. като служител в Народната библиотека, той е натоварен да проверява предназначената за претопяване стара хартия, с оглед да изземва стари ценни книги и документи от фабриката в Княжево. Той открива, че в една влакова композиция с четири вагона е натоварена с голяма част от архива на Османската империя. Кемалистите заявяват, че нова Турция не иска да има нищо общо с Османската империя и ни продават архива си като стара хартия. По искане на Шанов съдържанието на вагоните се прехвърля в Народната библиотека, чиито Ориенталски отдел днес се смята за един от най-богатите в света.