Все още много от софиянците помнят как изглеждаха жълтите павета и центъра на столицата с мавзолея на Георги Димитров.

В момента тези гледки може да си ги припомним само от старите фотографии. Все още обаче се носят слуховете за това какво има под жълтите павета - един цял град, подготвен за живот при бомбардировки.

Днес Столична община отвори не вратите, а една шахта към подземията под жълтите павета, конкретно под мавзолея.

В момента там има останки от оборудване, пречиствателни инсталации, въздушни съоръжения, стар телефон. Това е командната зала по поддръжката на тялото на Димитров.

Плановете на Столична община са пространството да се превърне в галерия за съвременно изкуство. Това обяви заместник-кметът на столична община доц. д-р Тодор Чобанов след като бункерът бе отворен за тематична обиколка на журналисти. Галерията под мавзолея ще бъде филиал на Софийска градска художествена галерия.

Това е един доста голям подземен комплекс в Зона № 3 - 1500 квадратни метра, който ще получи разрешение от Столичния общински съвет за построяване на Художествена галерия на съвременното изкуство.

Все още няма яснота кога проектът ще бъде готов - може би до 2-3 години. На този етап обаче не може да се каже колко ще струват инвестициите в обновяване на пространството.

На въпрос какво става с проекта за настаняване на Бронзовата къща, която ще бъде на мястото на бившия мавзолей - над подземията, Чобанов посочи, че части от нея вече са пристигнали. Тя ще представлява арт инсталация с временен характер.

"Бронзовата къща ще бъде пример за това какви художествени акции могат да се случват тук в идеалния център на тази новосъздадена площ за художествени произведения на открито", коментира Чобанов.

Припомняме, Мавзолеят на Георги Димитров е построен в центъра на София през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия вожд, само за 6 дни - точно толкова бяха необходими и за неговото събаряне през август 1999 година.

Мавзолеят става център на тоталитарния култ към Георги Димитров като "вожд и учител на българския народ" и част от държавния церемониал в Народна република България до 1989 г.