Светът е загубил 68% от дивите животни за по-малко от 50 години. Ключов фактор за това са престъпленията срещу дивата природа, които водят до загуба на биоразнообразие. Липсата на достатъчно мониторинг обаче оставя повечето случаи неразкрити.

Това е изводът в публикувания днес доклад, дело на природозащитните организации WWF, Traffic и Fauna & Flora International. Проучването е изготвено на базата на информации, извлечени от 87 институции в 11 европейски държави и обхваща периода между 2016 и 2020 г.

Изследването сочи, че повечето от престъпленията са свързани с незаконното убиване на диви животни (27%), с използването на отровни примамки (16%), забранени методи за лов (14%), както и с нелегалната търговия с диви животни (13%). Един от засегнатите видове и пример за многобройните престъпления в дивата природа е щиглецът. Малката птица е смятана за деликатес в Италия и бива обект на "бракониерски туризъм" в Сърбия. Тя е изнасяна нелеглано за Близкия изток през Украйна или е залавяна като домашен любимец в Испания.

Чести жертви на престъпления са и много едри хищници, както и застрашени от тях видове, попаднали в отровни примамки. Анализът отчита, че незаконното убиване на мечки, вълци или рисове е резултат най-вече от предполагаеми или действителни конфликти с фермери и ловци, а също е свързано и с трофеен лов.

В изследвания период властите в България са открили мъртви четири кафяви мечки, а четири други случая станаха известни чрез медиите или документи от прокурорите, коментира Роселина Стоева, координатор на проекта LIFE SWiPE, по който е подготвен докладът. В същото време обаче спадът в популацията на мечките е десет пъти по-голям - с цели 80 индивида. Тоест мечките у нас са намалели от 411 на 329 без никакви доказателства за увеличаване на естествената смъртност.

Същевременно много случаи на престъпления срещу дивата природа не биват преследвани, дори и да бъдат докладвани. Средно 60% от жалбите, получени от прокуратурата, не са довели до съдебно производство, а най-често прилаганата санкция е условна присъда. Проучването подчертава и най-добрите европейски практики, които биха могли да променят ситуацията. Сред тях са:

  • създаването на специализирани полицейски звена
  • използването на технологии като дронове или GPS за наблюдение на застрашени видове,
  • използването на кучета, обучени да откриват отрови
  • увеличаване на финансовите ресурси
  • въвеждане на централизирана база данни
  • възможности за обучения в правоприлагащия сектор
  • подобряване на трансграничното сътрудничество.

България все пак постигна стъпка напред в борбата с престъпленията срещу дивата природа, след като през тази година институции и НПО се обединиха за създаването на специализиран сектор "Престъпления против околната среда и дивата природа". Той е част от отдел "Икономическа полиция" към Главна дирекция "Национална полиция". Основните отговорности на новосформираното звено са свързани с оперативно-издирвателна, информационна, координационна и организационна дейност за превенция и противодействие на престъпления в дивата природата, описани в Наказателния кодекс. 

Защо престъпленията срещу природата са опасни?

За по-малко от 50 години сме загубили 68% от дивите животни на планетата. Ключов фактор за това безспорно са престъпленията срещу дивата природа. Те се нареждат сред четирите най-доходоносни криминални дейности в света. Предхождани единствено от наркотрафика, фалшификациите и контрабандата с оръжия, те генерират приходи от 280 млрд. долара годишно, сочат данни на Интерпол. Освен това престъпленията срещу дивата природа имат редица отрицателни ефекти върху живота на планетата, в това число намаляване на биоразнообразието и дори пълното изчезване на някои европейски животински и растителни видове. През 2021 г. Съветът на ЕС припозна справянето с престъпленията срещу природата като един от десетте приоритета в борбата с организираната престъпност.