Българските села са оставени на доизживяване, показва аудиорепортаж на БНР за село Рупките. То е разположено на 6 км от Чирпан и на 35 от Стара Загора.

Някога през малкото населено място са преминавали по 10 автобуса, сега те са три. Понякога и те не минават. Хората се препитават със земеделие – предимно пшеница и слънчоглед. Има две стада овце и едно - крави. Препитание няма, в селото са предимно възрастни хора.

Основното училище е закрито през 1968 година. Черквата е градена през 1930 г. след Чирпанското земетресение. Състоянието ѝ е лошо заради течовете. Името на храма е "Св. Св. Константин и Елена". Предишната черква, която е била по-малка, е паднала, тази също има опасност да се самосрути. Хората изкърпват със собствени средства сградата - с малкото пари - "Кой колкото пусне - 20 стотинки, левче - с тях", разказва клисарката.

Читалището е основано през 1874 г. Там работят две жени на половин щат. В него има 4200 книги и етнографска сбирка. Разчита се на дарения на книги.

През 1934 е издигнат паметник на загинали в Балканската и в Първата световна - изписани са имената на 47 души. Добавени са още 7, загинали през Втората световна война, което е станало повод за разправии между местните.

Всяка година от Чирпан до Рупките се запълват дупките по пътя, разказва кметът Манчо Манчев.

Всяка сряда дамският клуб се събират. Жените разказват: "Празни са къщите, празно е селото. Децата ги няма, ние сме най-млади - 70-годишни. Нямаме сили, трудно оцеляваме. Няма лекар".

"Кофти живот", допълва друга жена. "И ние бяхме като вас, работехме, заплати имахме. Виж къде се озовахме - село, само стари хора", с мъка и достойнство казва пенсионерката.

"Беднотия", допълва трета. "Чакаш на една пенсия, тя се свършва толкова бързо, че не можеш да посрещнеш другата пенсия. Мъчно ми е, страхувам се. Вечер лягаш, чакаш дали ще осъмнеш", разказва жената.

Хората се страхуват най-много от битовата престъпност в околността. "За нас най-ужасното е битовата престъпност, страха. Страхувам се много. Най-страшното при нас е страха от крадци и убийци през нощта. Всичко друго намираме начин - ще копаем, ще сеем, децата ще ни дадат, но тука няма кой да ни спаси", разказва друга жителка на селото.