На 4 март 870 г. е призната Българската православна църква. През 870 г. в Константинопол пристига българска делегация, ръководена от видния сановник Петър. Тази делегация, заедно с немската делегация, е поканена на последното, заключително заседание (28 февруари 870 г.), съобщиха от Светия Синод.
Три дни след закриването на събора император Василий I свиква в двореца на 4 март 870 г. извънредно заседание. В него участват представителите на папа Адриан II и на източните патриаршии, както и българската делегация.
Неочаквано за папските легати започва дискусия за юрисдикцията на Българската църква, от която става ясно, че земите на българската държава по-рано се числят към диоцеза на Константинополската патриаршия. Въпреки възраженията на папските легати, е решено България да получи своя архиепископия, ръководена от Константинопол.
Така са поставени основите на поместна Българска църква, тясно свързана с православния Изток. Хронологически тя се явява осма по ред в общността на източно-християнските църкви през 9 в.
Историята на българската църква е представена от д-р Христо Темелски.
USD
CHF
EUR
GBP
