Физическото насилие е разпространено повече сред момчетата, то се прилага от майките на 51%, бащите - 50%, 29% от братя и сестри, 13% от други деца, 16.9% са сериозните форми на насилие. Изследването посочва позитивна тенденция - голям процент от родителите обсъждат спокойно проблема с децата си.

Данните представи Ивайло Спасов, директор "Комуникации" в UNICEF на пресконференция в БТА, на която бяха предоставени данни от изследване на насилието над деца в България.

Интервюирани са 887 професионалисти в цялата страна от образователната система директори, учители, психолози, служители от Социална закрила, Отделите за закрила на детето, полицаи, прокурори и други.

Йоана Ангелова, директор на Статистическо и бизнес развитие в компания ЕСТАТ обясни, че проучването е направено във всички области, на случаен подбор на домакинствата. Обхванати са 1174 деца между 13-17 г., 837 младежи между 18-25 г., 1411 пълнолетни граждани в периода между август 2019 и август 2020 г.

Ивайло Спасов уточни, че 37% от децата са засегнати от физическо насилие, у дома - при 21% от момчетата, 16% от момичетата, в училище - 25% от момчетата и 12% от момичетата, в общността 12% от момчетата и 8% от момичетата.

Физическо наказание - са 40% от случаите на насилие, заплахи с насилие - от 47% при тийнейджърите до 57% при най-малките, отнемане на привилегии - над 60%, наказване - 11% при тийнейджъри, 16% при малките и средните - 26%. Изследването на физическото насилие в училище показва, че то е между учениците като най-често е при момчетата - около 91%.

Децата с увреждания и от бедни семейства са от най-голяма степен изложени на физическо насилие. Момчетата и децата от етнически малцинства са по-често подлагани на насилие, то се счита за правило, като се използва като форма на дисциплина.

Бургаски квартал се двигна на протест срещу насилието между деца

Бургаски квартал се двигна на протест срещу насилието между деца

Искат в училищата да се въведе нов предмет - "Гражданско образование"

Възрастните смятат, че то е приемливо, особено сред мъжете. Оказва се също, че възрастните, подлагани на насилие, са склонни да прилагат насилие. Емоционалното насилие е най-често срещаната форма на насилие у нас. Според данните - у дома то е средно 15%, емоционално насилие в училище, в общността - 25% за момичетата, 38% за момчетата.

У дома психическото насилие най-често се прилага от брат или сестра, по-рядко от баща или майка, като то е повишаване на глас, порицание на детето, 74% е при тийнейджърите, 83% при най-малките.

Заплаха от шамари - 47% при тийнейджърите, 57% - при най малките. Заплаха, че ще живее при някой друг се използва при 13% за тийнейджърите, 11% при най-малките и най-ниските нива - наказание да стои в ъгъла - 11% при най-малките и 5,8% при тийнейджърите.

Все повече сигнали за насилие над деца у нас

Все повече сигнали за насилие над деца у нас

80% от докладваните случаи са били в семейна среда

1 от 14 деца е подлагано на следене, 1 от 7 е било жертва на онлайн тормоз. Изследвано е сексуалното насилие, то е много по-разпространено сред момичетата и жените - 1 на всеки 5 момичета стават по-често жертва, а 1 на всеки 10 момчетата. Децата с увреждания двойно по-често са подложени на онлайн тормоз и 8 пъти по-често са били подложени на сексуално насилие. Има 13% от 47% от преживелите форма на насилие деца, които са преживели всички форми на насилие. Това е най-фрапиращата находка в това изследване, обясни Ивайло Спасов.

Драгомир Крилчев, от Отдел "Закрила на детето" в UNICEF посочи данните относно капацитета на институциите в борбата с насилието над деца. Висок процент - между 6% и 16% го приемат за приемливо.

¼ от всички приемат, че родител или учител може да крещи на дете, когато не се държи добре, като най-висок е процентът сред здравните специалисти. Социалните работници, магистрати, полицаи демонстрират, че насилието е проблем в България, най-слабо подготвени са учителите и здравните специалисти.

Относно сексуалното насилие в онлайн средата при всички служители на институциите има колебание как се реагира. Най-малко сигнали са подавани от здравните специалисти. Пречките пред служителите на институциите - липса на достатъчно обучение по темата и дисциплинарна координация, не се използват достатъчно и "сините стаи" и други щадящи процедури.

Голяма част от лекарите нямат насоки как да действат и не могат да установят сигналите на насилие. Няма и единна система с база данни, които да представят насилието и формите остават неизвестни. Дани Колева от UNICEF представи препоръките от докладите, като сред тях най-важните са: процедури за правила за работа на институциите, наличие на данни, повишаване на осведомеността на общността и организиране на нагласите.