Проучване на Алфа Рисърч за първото тримесечие на годината показва, че най-голямото изпитание за Кабинета Борисов 3, сделката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк негативен ефект върху неговия имидж.

57% са на мнение, че правителството е замесено по някакъв начин в продажбата на най-голямото електроразпределително дружество в България на пазарджишката фирма Инерком, а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя личен рейтинг.

Симпатизантите на ГЕРБ, които също са критични към сделката, по отношение на правителството заемат защитна позиция. В резултат, кабинетът запазва доверие от 21%. С 4% обаче се увеличават неговите критици (до 43%), като негативните настроения нарастват главно сред столичани и жителите на селата. 

Снимка 348069

Източник: Алфа Рисърч

Европредседателството и външно-политическата активност на кабинета, от своя страна, са основният ресурс за една по-широка обществена подкрепа по ключови теми, надхвърляща електоралната база на коалиционните партньори.

37% определят българското председателство на Съвета на ЕС като успешно до този момент, срещу едва 13% - като неуспешно. 50% одобряват приоритета на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани.

Снимка 348073

Източник: Алфа Рисърч

Сред външно-политическите фактори, оказали силно влияние върху общественото мнение е отзвукът от политическите изказвания на руския патриарх Кирил. 67% оценяват неговите думи, че българите не са проявили признателност към Русия като неприемливи и унизителни, 25% ги приемат за приемливи и справедливи.

След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия настоява не за просто признателност, каквато мнозинството от хората наистина проявяват, но и страната ни да следва нейния път на развитие. Което, също според мнозинството от българите, не съответства на техния избор. 

Снимка 348072

Източник: Алфа Рисърч

В резултат от тези промени, за първи път след Украинската криза и анексирането на Крим, е налице сериозен спад в традиционно позитивното отношение към Русия от 66% на 56%. Дали и в каква посока ще повлияе изострянето на напрежението между Европа и САЩ от една страна, и Русия, от друга, заради отравянето на Скрипал, ще проличи в следващите месеци.

Охладняването към Русия, успоредно с европейската активност на правителството, води до нов ръст на висока подкрепа за ЕС (от 50% до 58%), но също така и до известен ръст в одобрение на Северноатлантическия алианс (от 38% до 44%).

Запазва се доверието на 21% от българските граждани и нараства одобрението за премиера Б. Борисов (от 33% до 36%) в резултат най-вече от външно-политическата активност и председателството на Съвета на ЕС.

Снимка 348070

Източник: Алфа Рисърч

През последните три месеца външно-политическите теми, както и активността на българското правителство по тях, оказват силно и на моменти определящо влияние върху общественото мнение. Мнозинството от българите продължават да отстояват членството в ЕС и НАТО като важни за страната приоритети. Същевременно, изострянето на взаимоотношенията ЕС - Русия, ЕС-Турция, както и различията между партии и институции по реакциите и ролята на България в тях, оформят сериозна червена линия в българското общество.

Въпреки положителните оценки за външната политика, вътрешните политики продължават да генерират критични нагласи към правителството. 

Най-критични към правителството са както симпатизанти на БСП и ДПС от малките населени места, така и по-взискателни, с по-високи очаквания жители на големите градски центрове. Разликата между тях е, че левите избиратели не подкрепят и външната политика на правителството, докато градската средна класа е с категорична проевропейска ориентация.

Най-сериозен отзвук във вътрешен план продължава да има сделката за продажбата на ЧЕЗ. 42% от пълнолетните жители на страната припознават в този скандал опит за дискредитиране и сваляне на кабинета. Конкретните събития се отразяват относително слабо на общото доверие към кабинета, но имат значително влияние върху оценката за работата на отделните министри.

Снимка 348074

Източник: Алфа Рисърч

Като най- успешен продължава да е Томислав Дончев (с индекс за дейността си от 22.4), следван от военния министър Красимир Каракачанов (11.6). Място сред "отличниците" намират и пряко ангажираните с външно-политическата дейност министри Лиляна Павлова (8.6) и Екатерина Захариева (6.1).

В другия край на таблицата, с относително най-ниски оценки, се позиционират министрите на правосъдието Цецка Цачева (с отрицателен индекс от -19.9), вицепремиера Валери Симеонов (17.3), и рязко понижила рейтинга си енергиен министър Теменужка Петкова (- 16.4).

Снимка 348071

Източник: Алфа Рисърч