Свободни и честни избори и управление според волята на народа са предпоставки за силна демокрация.

Само 37% от гражданите, живеещи в страни, припознати за демокрации, по света обаче са съгласни, че и в тяхната страна тези две условия са изпълнени. Всеки трети по света твърди, че нито едно от двете не е валидно за държавата, в която живее, а 23% смятат, че в страната им е изпълнено само едно от условията. Това показва последното глобално проучване "Гласът на хората" (VOP), проведено от "Галъп интернешънъл" в края на 2020 г. То обхваща 44 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани.

46% от световното население се съгласява, че страната му се управлява според волята на хората. Почти толкова обаче са и тези, които не са съгласни.

Българите са сред нациите, които в най-малка степен чувстват, че страната им се управлява според волята на народа. Едва 19% от запитаните у нас смятат така, докато 74% не са съгласни.

Снимка 518269

Източник: Галъп интернешънъл

В това отношение "Галъп" не отчита съществена промяна в последните няколко години, тъй като българите традиционно са скептични за демократичната природа на управлението в страната.

Сходни са нагласите у нас и относно свободата и честността на изборите. 22% от запитаните смятат, че като цяло изборите у нас са свободни и честни, докато 65% изразяват скептицизъм.

България е сред най-критичните и по отношение на изборния процес. На фона на Европейския съюз и на света като цяло българското общество силно се отличава в критичността си към управлението и провеждането на изборите.

От социологическата агенция отчитат константна критика и недоверие към политическия елит в страната и механизмите за вземане на политическата власт.

Индексът Гласът на хората, комбиниращ нагласите към двете твърдения "Моята страна се управлява според волята на хората" и "Като цяло изборите в страната ми са свободни и честни", отрежда на страната ни категорична позиция в "червената" част на скалата.

От "Галъп" поясняват, че целта на индекса не е да мери обективни показатели за демократичност, а да отразява до каква степен българите усещат, че властта е придобита по демократичен начин и се осъществява демократично. Оказва се, че сънародниците ни приемат своя демократичен глас като слаб.