Отбелязваме 66 години от възстановяване на Българската патриаршия, чието съществуване е прекратено в края на ХІV-то столетие при падането на България под петвековно турско робство, съобщиха от Светия синод.

От Синода припомнят, че още от Възраждането започват целенасочени действия за въстановяването. Първата реална стъпка е учредяването през 1870 г. на Българската екзархия със седалище в Цариград (днешен Истанбул - б.р.).

След края на Втората световна война в България е създадена възможност за възглавяване на останалата цели 30 години без редовен предстоятел Българска екзархия. С помощта на посестринските православни църкви на 22 февруари 1945 г. е вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепятства нормалните междуцърковни връзки на Екзархията. Със специален томос Цариградската патриаршия признава автокефалията на Българската православна църква.

Уставът на Българската православна църква е изработен през 1950 г. В неговия чл. 1 "самоуправляемата Българска православна църква" се назовава "Патриаршия", припомнят от днешната Българска православна църква.

На заседание на 3 януари 1953 г. на Св. Синод на Българската православна църква е решено да се свика Църковно-народен събор на 8 май за възстановяване патриаршията и за избор на предстоятел-патриарх.

В събора участвали делегации на следните православни църкви: Руска, начело с Ленинградския (Санкт-Петербургски) и Новгородски митрополит Григорий; Румънска, начело с патриарх Юстиниан; Полска, начело с предстоятеля митрополит Макарий; Чехословашка, начело с предстоятеля митрополит Елефтерий.

Чрез свои представители или чрез телеграфски и писмени приветствия участвали още Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Грузинската, Сръбската и Еладската църкви.

Третият църковно-народен събор, провел се на 8-10 май 1953 г. възстановява патриаршеския статус на Българската Църква. На 10 май е избран Негово Високопреосвещенство св. Пловдивския митрополит Кирил, наместник-председател на Светия Синод и председател на събора, за патриарх Български и митрополит Софийски.

Интронизацията е непосредствено след избора в Патриаршеската катедрала храм-паметник "Св. Александър Невски". На нея присъстват представители на тогавашното правителство и културната общественост, чуждестранните делегации и многочислен вярващ народ, пишат от Светия синод.

Нововъзстановената Българска патриаршия е призната от всички православни църкви. След смъртта на патриарх Кирил (7 март 1971 г.) на негово място е избран патриарх Максим. Той е най-дълго управлявалият Български патриарх в най-новата ни църковна история.

На 24 февруари 2013 г. на Патриаршеския избирателен църковен събор за Български патриарх бе избран Русенският митрополит Неофит.